В момента чета ... 24

Снощи я дочетох. Харесаха ми повечето разкази. Има известно маниерничене, някак изкуствена приповдигнатост, но общо взето е доста сполучлив сборник като за млад автор.

Благодаря за мнението.

На мен драматичният заряд ми дойде в повечко, но сметнах, че е индивидуална моя особеност. Хареса ми сборникът.


 

За мен разкази се пишат най-трудно. В един роман може да се разтяга сюжета, да има пълнеж, авторът да си каже всичко, което мисли по темата, но в истински хубавите разкази няма нищо излишно, а някак всичко е казано. Хем сюжетът трябва да е интересен, хем да е изложен в кратка форма.

И аз съм на мнение, че преднамереният драматизъм е с една-две идеи повече, но като цяло оценявам разказите на Мирослав Пенков високо.

На мен най-много ми харесаха "Македониjа", "Снимка с Юки" и "Девширме". А на вас?

На мен ми е трудно да отделя някои от тях, но вероятно защото засега съм ги чела само по веднъж. След втори прочит, може би, ще ми изпъкнат някои.  "Снимка с Юки" беше много мил.

Нина, аз си мисля, чисто субективно, че писането на хубав роман, без излишен пълнеж, е по-трудно. Но обективно си права, сякаш на авторите им е по-трудно да се изразяват кратко. В тази връзка, не знам дали сте попадали на микроразказите на Давид Албахари. Привлече ме заглавието и идеята за микроразказ, останах приятно изненадана.

По повод линка на Пуц поздравявам нея и останалите фенове на много късите разкази със следният представител на жанра, на който попаднах днес (и определено ми хареса, признавам):

Крава

Както си пътувах онзи ден във влака, внезапно скочих щастлив на крака и радостно се размахах, и взех да приканвам всички да обърнат внимание на пейзажа и да се полюбуват на здрача, който стоеше особено добре. Жените, децата и едни господа, които прекъснаха разговора си, ме изгледаха озадачено и ми се присмяха, но когато отново си седнах смълчан, не можеха и да допуснат, че току що съм видял край пътя плавно да се отдалечава една мъртва-мъртвеничка крава, която си няма кой да я погребе или да ѝ издаде събраните съчинения, или да дръпне прочувствена и сълзлива реч за това каква добра крава е била, и за всичките струи димящо мляко, с които е допринесла животът изобщо и влакът в частност да продължат нататък.

Аугусто Монтеросо

scaramouche , със сигурност ти можеш да пишеш по-добре.
 
 На мен не ми допада този кратък разказ. Дори не е оригинален с нещо. Или пък аз имам други представи за хубаво.

Свежарка, много хубаво! Мерси, Скарамуш. 

Нели, с какво да е оригинален? Адски е трудно в днешно време да се постигне литературна оригиналност, според мен, формално погледнато. Или ти съдържанието имаш предвид? Интересно ми е, защото определено не съм чела много микроразкази.

Аз приключих "Стъкленият замък". Изключително завладяваща книга. Грабна ме от самото начало и ме задържа до края. Сега продължавам да чета "Хиперион".

Здравейте момичета,

много хубава тема сте подхванали, аз за първи път се включвам и с голямо удоволствие ще ви следя, от две години съм с киндъл и чета всичко което ми попадне в електронен формат, така че съм щастлива, че има къде да споделяме за хубавите и не толкова хубавите книги.

В момента чета Парфюмът на  Патрик Зюскинд - в началото съм още и несъм впечатлена особено, но ще и дам шанс Иначе преди това прочетох Пеперудата на Анри Шариер и ми хареса супер много, много увлекателна, написана по истинска история, ПРЕПОРЪЧВАМ

Пуц, имам предвид и съдържание, и всичко останало. Каква  е кравата в цялата история? И що за идея да е там?

 И аз не съм чела микроразкази. Но първият прочетен никак не ми хареса.  

 Предпочитам късите разкази на Елин Пелин. Дават ми много, преживявам ги и намирам смисъл да ги чета.
 Разбира се, не искам да влияя на никого, не искам да обидя никого, още по-малко пък искам полемики по въпроса. Просто изразих някакво непотърсено мнение.

 Аз прочетох преди малко "Изгубената дъщеря" и може би това ще е една от най-хубавите ми прочетени книги през тази година. Прекрасна книга. Жива семейна история, твърде достоверна. Замислих се като я прочетох за осиновените деца, за въпросите в главите им. Винаги съм имала респект към хора, осиновили дете. Затова  и книгата толкова ме грабна, преживях усещането да отглеждаш дете, което не  е твое, да го обичаш, да е част от теб. Имам приятелка, която разбра, че е осиновена някъде към 30-те си години. Аз знаех още като бяхме ученички. И тя като разбра, ме попита защо не съм й казала. А казва ли се такова нещо. Не се разсърди, не се промени, каза, че много обича отгледалите я родители. Те са много възрастни, а тя е всеотдайна дъщеря. Гордея се с нея, това е най-добрия човек, когото познавам.
На книгата давам оценка 9/10, защото имаше нещо, което ме затрудни. Названията на индийски думи бяха преведени на последните страници и докато четях, това ме затрудняваше да проверявам коя дума какво означава. Макар че се подразбираше от текста, търсех и  превода. Тази книга има прекрасна корица, една от най-красивите корици, които съм виждала. И нея ще запомня. И това глухарче с летящи пухчета се връзваше с историята. Страхотна идея за художествено оформление.

 Остана да благодаря на Милето, че ми предостави книгата. Ще помня и книгата,  и Милето!  

Нели, най-после да имаме съвпадения на книги.
И на мен ми беше харесала "Изгубената дъщеря".
Хосейни чела ли си? Би трябвало да ти допадне също.

Галина чети нататък, ще те завладее.. Много силна книга  е Парфюмът.