Дете, което не ходи на училище, печели състезания по информатика ...

Точно заради това и аз заставам зад някои родители. Тази година пребиха сина ми, който тъкмо вече надмогна донякъде заболяването си, заради пубертета. С такова спокойствие го пуснах тази година на училище. Детето се справяше с настинките, с пристъпите. Това са толкова години лечение. И изведнъж на 23.10 ми се обажда, отивам, той с кървава уста и кървави дънки. Божеее, какво ми стана само да знаете. Такава ярост изпитах, направо щеше да ме задуши. От парче месо съм го отгледала, през десетки болници съм минала, за да го направя здрав човек и те го пребиха. Който не го е изпитал, моля да не прави коментар.
Напълно разбирам таткото, който е станал свидетел на побоя над сина му и го е спрял от училище.
И да ви кажа, че няма съжаляващи родители за действията на децата им побойници. Всичко е подмазване, за да спасят изродчето си. Водим дело сега, а наглостта им няма край. А техния син излезе, че не му е за сефте да бие, да заплашва, та дори и класната си. Защото му било н-то наказание, та го изключиха от училище.
Сега ходя да вземам сина си от училище, постоянно звъня, постоянно чакам пред училищния двор. Психясахме с баща му. Как ви се вижда това?

Мишел, имаш пълното право да се разочароваш, меко казано, от системата. И да отключиш това недоверие най-вече от липсата на адекватна намеса от страна на отговорните възрастни, които би трябвало да следят за реда. Освен, че ти пожелавам делото да е успешно за вас, по-важното е каква е реакцията ти спрямо училището. В зависимост от това къде точно се е случило, трябва да е имало дежурни, направи необходимото и спрямо този, който не си е свършил работата. Ако можеш, привлечи и други родители, все пак това можеше и да е тяхното дете. Срещу такива пропуски трябва да има ответни реакции.
Това е слабата страна на някои училища, но въпреки всичко смятам, че не би трябвало да е причина за домашно образование. Домашното образование трябва да е избор, мотивиран от ясното съзнание на първо място, че знаем как да го организираме правилно и че имаме капацитета и потенциала да се справим. Иначе е все едно правим експеримент, принудени от страховете си.

Нес, аз още 25.10 го преместих в друго училище. Учителите искаха да прикрият случая, да го потулят.
Аз като отидох там 40 минути след инцидента, главния учител и ръководството не знаеха за случилото се. Двете дежурни учителки го прикрили.
Аз доста повиках, бях адски ядосана. И като разбраха, че ще има жалба в полицията, с досада казаха, че ще оформят административно нещата. Имало процедури, които ще се спазят.

И аз веднага го преместих. Още по-травмиращо е детето ми да остане в такава среда. Аз вече не си и представях да го поверя на такива   

Мишел, много съжалявам за лошия късмет на сина ти и за това, което му се е случило и ще му тежи  цял живот. Да не дава Господ.
Също така осъждам опитите на учителката да замаже случая. Осъждам и пасивността на училището, което не е взело мерки при предишните прояви на онова момче.
Солидарна съм с опитите ви да отидете на съд.
Обаче не системата е избила зъба на сина ти все пак. Това не е планирано и можеше да се случи и в парка или на улицата. Хубаво, ще спреш сина си от училище, ама вкъщи ли ще го заключиш?

Освен това си пристрастна. Синът не е пребит. Пребит щеше да бъде, ако няколко хулиганчета го причакат след часовете, нападнат го и го пребият. А твоят син е влязъл в конфронтация (сбил се е) и е бил набит от по-силно и по-опитно в побоите момче. Отнесъл е един удар, за съжаление с лош ефект. Но пребиване е друго.
Иначе според правилата на системата не е трябвало да влиза в конфликт, а да докладва за другото момче. Но той е избрал конфронтация и отстояване на достойнството си (за което изобщо не го съдя) и е бил набит. Но това можеше да стане навсякъде. Утре няма да го пускаш и на дискотеки, и на спорт, и на излизане с приятели и по гаджета ли?

Хубаво е, че си го преместила, но трябваше и тях да ги подхванеш.  Дано поне поука да са си взели.

Черна станция, аз както виждаш съм написала, че детето ми ходи вече в друго училище. То ходи на училище. Съпругът ми е непреклонен за това и аз уважавам решението му. Но от това не ми става по-леко. Вече нямам спокойствие. Знаете психиката на майките, още с невдигането на телефона и си представят какво ли не. Не съм само аз майка и другите са така.
Аз години наред се борех със здравословните му проблеми. Мислих си едва ли не, че това е единствения ни проблем. Когато взеха да се нареждат нещата не предполагах, че такова нещо може да ми дойде на главата.
И да, той е отвърнал, защото НАРОЧНО  е бил предизвикан да си даде чипса, който си е негова собственост. Вече са пубертети, заражда се мъжкото им достойнство и явно не е могъл да го преглътне.

Шефка на инспектората стана първата дружка на зам. директорката. И какво щеше да стане - нещо като нищо. Щяха да имитират дейност.

Водите дело? Срещу кого?

Мишел, моля те, стига с това, че в пубертета така и така, не бил могъл да го преглътне! те и възрастните мъже като се сбият казват същото - все за достойнство говорят и как не могли да го преглътнат. Едно от нещата, на които се учи човек е И това да не се поддава на провокации, дори с риск да бъде наречен страхливец.  На мен ми е ясно, че всяка майка си защитава детето, оправдава го и пр. но понякога е по-добре да се направи крачка назад, въпреки достойнството.

Това за неподдаването си е вярно. Много често жертвата в крайна сметка го отнася, защото вместо да потърси помощ и да се обърне към възрастен, детето отръща на удара и тогава вече няма значение кой е започнал, защото и двете страни са ''ударили'', и двете страни се наказват. Кой пръв е започнал ще има значение само от морална гледна точка, но на наказание ще подлежат и двете страни.

Това дори и на възрастни мъже да го обясняваш, те трудно биха те разбрали, камо ли на хлапета, чиито хормони бушуват.
Да, сега като пострада, разбира се доста ще помисли дали да отвърне, но тогава...тогава е взел това решение. И все пак, вината не е негова. Инициативата за станалото и причината за станалото не е негова. Ако той се беше закачил първоначално, щях да си кажа, че си е изпросил боя, но сега не мисля така.
Даже в случая сина ми е ощетения, другия няма да си получи заслуженото. Някой трябва да го натупа и него, та да види как се чувстват жертвите му.

В нашия случай не е така. Само един е ударил и е нанесъл средна телесна повреда. Синът ми дори не е посегнал.

Не е от хормоните, защото такива конфликти се случват и в детската градина, и в първи клас, когато все се намира някой да издърпа чуждата играчка, че и дори да си я открадне. Хормоните може да подсилват агресията или честолюбието.
Дай да си кажем истината - ако детето ти не беше пострадало (и дори нещо повече - беше ступало инициатора), нито една от тези мисли нямаше да ти мине през ума. Дори това за хормоните и достойнството щеше да звучи в смисъла как добре се е справил и си е защитил достойнството и как въпросният побойник си е намерил майстора. Просто синът ти щеше да е победителят, а както знаем крилатата фраза, победителите не ги съдят. Но пак щеше да остане проблемът, защото побойникът нямаше да се даде лесно и щяха да последват още схватки.
Порочна е реакцията и поведението на възрастните, отговорни в училище и системата, като се започне от дежурния учител, та до директора, защото те не са си свършили работата както трябва.

Ако правилно помня, твоят син е подгонил противника и тогава другият се е обърнал и го е ударил.

Каква е тази злоба, какви са тези "фучащи" писаници.
Ако синът ми беше нанесъл средна телесна повреда, дори той да не е започнал, щеше да си понесе заслуженото. Защото едно е да побутнеш някой в отговор на закачка или леко да го удариш, съвсем друго е да му потрошиш ченето, в случая зъбите. Синът ми щеше да е дееца и щяхме да си понесем санкциите. Дори другото дете да има някаква вина, лично аз не бих му простила, че с такава жестокост е посегнал на живо същество.

Това щеше да стане. Защо да го защитавам? Утре или в други ден ще пребие друг, а може да го умъртви, тогава какво правим!? Баща му води тежък разговор с него и основния въпрос, който му зададе беше - "Защо тръгна да го гониш, при положение , че нямаш намерение да се биеш и нямаш сили да се биеш?" Отговорът беше - "Омръзна ми да ме подритват."
Вие мислите ли, че учителки, които се опитват да потулят сбиване, биха обърнали внимание на оплакване от закачки? Той не е могъл да разчита на никого.

Защо си мислите, че всички тук нямат чувство за справедливост.

Най ме боли от това, че този инцидент спря процеса на възстановяване на здравословното му състояние. Седмица след като го удариха влезе в болница за овладяване на пристъпите.

Видях, четох показанията на учителите, чух от хората, какъв е и какво представлява този който преби сина ми. Така, че въобще няма да се посвеня да напиша, че той потенциален престъпник. това не му е първото деяние, явно няма да му е и последното. Особено като се има предвид как действат родителите му, опитвайки се да му купуват провиненията.

Съвсем нормално е децата да искат да се защитят, дори и тези, които нямат смелостта, вътрешно се чувстват засрамени, че не могат да си помогнат.
Ако имаше в цялата картинка възрастен, който да си е на мястото, нямаше да се налага да си ги мерят, с извинение. На никой не му е приятно да му се налага да се саморазправя, за да си запази достойнството и затова възрастен щеше да помогне, просто намесата му щеше да отнеме възможността за мерене на сили.
Но наистина е добре детето да осъзнае, че приказката ''по-умният отстъпва'' има смисъл.