- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
и аз не съм убедена , че настоявам да се виждя булка! 
Някак си много ми се услажда усещането за свобода, което си имам.....
"брак" ми звучи направо плашещо....
Гаджето ми напоследък все подбутва темата, но се надявам, че не наближава момента, в който ще се изтипоса с пръстен и на колене.
Чувствам се обичана , обгрижвана , спокойна ... нямам нужда от документирано доказателство .
Бих се решила на тази крачка, в момента , в който съм бременна. Грозно ми е бащата да "признава" детето си в родилното.
А за сватба, в класическия смисъл - дума не може да става...
Някак си много ми се услажда усещането за свобода, което си имам.....
"брак" ми звучи направо плашещо....
Гаджето ми напоследък все подбутва темата, но се надявам, че не наближава момента, в който ще се изтипоса с пръстен и на колене.
Чувствам се обичана , обгрижвана , спокойна ... нямам нужда от документирано доказателство .
Бих се решила на тази крачка, в момента , в който съм бременна. Грозно ми е бащата да "признава" детето си в родилното.
А за сватба, в класическия смисъл - дума не може да става...
Брак! Не съм с остарели разбирания, но е нормално двама души, които са достатъчно дълго време заедно да сключат брак! А и не вярвам да има жена, която не иска да бъде булка.
А може ли без стереотипни генерализации
Два пъти съм се омъжвала, и двата пъти не съм искала да бъда булка. Представи си, че има и такива жени като мен по света, които не са си мечтали да се видят в принцески вариант поне един ден от живота си - в бяла рокля, воал и т.н.
И двата пъти просто отидохме и подписахме, после почерпка. Аз, бъдещият съпруг и кумовете(свидетелите). Според мен това са четиримата души, които трябва да присъстват. Сватбите с рода и фанфари са ми абсолютно непонятни.
Е аз съм привърженичка на грандиозните сватби на ексцентрично място, въпрос на вкус!
От изпълнението "булка" за малко да получа тикове.
Не само трябваше да съм чаровна, слаба и прекрасна, но и
да ръководя щабните операции, щото всички останали си
глътнаха граматиката.
Хич не беше романтично и приятно- вместо в дните преди
сватбата да има релакс и СПА, аз три дни карах с едни дрехи
и без душ заради развален бойлер, накрая преди обличането
на роклята се къпах с хладка вода...абе, Бойно Поле Благоевград
си беше.
Сега- в грях.
Не само трябваше да съм чаровна, слаба и прекрасна, но и
да ръководя щабните операции, щото всички останали си
глътнаха граматиката.
Хич не беше романтично и приятно- вместо в дните преди
сватбата да има релакс и СПА, аз три дни карах с едни дрехи
и без душ заради развален бойлер, накрая преди обличането
на роклята се къпах с хладка вода...абе, Бойно Поле Благоевград
си беше.
Сега- в грях.
Интересен въпрос 
С моя приятел сме заедно вече 5-та година, но не сме женени, защото аз много се страхувам и постоянно повтарям че не искам брак.
Пък и не ми е предлагал 
С моя приятел сме заедно вече 5-та година, но не сме женени, защото аз много се страхувам и постоянно повтарям че не искам брак.
Пък и не ми е предлагал искрена
Пиша като прясно бракувана 
от преди 4 медеца. Не съм била от момичетата, които държат на брака или бялата рокля. За мен децата правят семейството, а не хартийката от държавата. Живеехме с мъжа ми на семейни начала и винаги съм твърдяла, че няма разлика с и без подпис. Е за мое учудване има една малка разлика (може би е временна) и тя е, че се разбираме още по-добре и сме по-щастливи. Може би защото го няма тайното притеснение дали другия все пак има толкова сериозни намерения колкото ти. Живяла съм на семейни начала с бившия и знам, че колкото и обич да има пак единия може да си събере багажеца. И сега може, нямаш застраховка, но факт, че се чувства някаква сигурност. Като цяло ММ настояваше да сключим брак. По темата подпис или 2ма луди и 100 гладни - и двете си имат чара. Подписахме само с кумовете и за мен това е момента, в който съм се омъжила, беше много лично и емоционално. На следващия ден правихме джамбурето - много е забавно и емоционално, но е лудница, всеки те дърпа за нещо.
от преди 4 медеца. Не съм била от момичетата, които държат на брака или бялата рокля. За мен децата правят семейството, а не хартийката от държавата. Живеехме с мъжа ми на семейни начала и винаги съм твърдяла, че няма разлика с и без подпис. Е за мое учудване има една малка разлика (може би е временна) и тя е, че се разбираме още по-добре и сме по-щастливи. Може би защото го няма тайното притеснение дали другия все пак има толкова сериозни намерения колкото ти. Живяла съм на семейни начала с бившия и знам, че колкото и обич да има пак единия може да си събере багажеца. И сега може, нямаш застраховка, но факт, че се чувства някаква сигурност. Като цяло ММ настояваше да сключим брак. По темата подпис или 2ма луди и 100 гладни - и двете си имат чара. Подписахме само с кумовете и за мен това е момента, в който съм се омъжила, беше много лично и емоционално. На следващия ден правихме джамбурето - много е забавно и емоционално, но е лудница, всеки те дърпа за нещо. и аз не съм убедена , че настоявам да се виждя булка!
Някак си много ми се услажда усещането за свобода, което си имам.....
"брак" ми звучи направо плашещо....
Някак си много ми се услажда усещането за свобода, което си имам.....
"брак" ми звучи направо плашещо....
И двамата ще сте свободни
Не е задълже да си буФнала булка за да имаш брак
Ами така си е точно този не ми е предлагал, какво да се прави
Когато бях млада и много романтична - исках да се бракувам..и се..
Ама избрах най-свободолюбивият мъж на света..та накрая не се получи..
После пък се взех с друг и заживях на семейни с тоталната му противоположност..и се чувствах в пъти по-семейна..та чак накрая упорито твърдях, че не искам..
Та..не знам..Мисля, че третия пък пак ще ми се дожени..
Защото искам вече да си имам другарче на старини и ми се ще да сме наясно със тов аи да го декларираме..
Ама избрах най-свободолюбивият мъж на света..та накрая не се получи..
После пък се взех с друг и заживях на семейни с тоталната му противоположност..и се чувствах в пъти по-семейна..та чак накрая упорито твърдях, че не искам..
Та..не знам..Мисля, че третия пък пак ще ми се дожени..
Защото искам вече да си имам другарче на старини и ми се ще да сме наясно със тов аи да го декларираме..
Живяла съм на семейни начала с бившия и знам, че колкото и обич да има пак единия може да си събере багажеца. И сега може, нямаш застраховка, но факт, че се чувства някаква сигурност.
Че къде е разликата хваща си багажа, дава 200лв за развод и готово .. разлика 200лв
SoFarSoGood, в твоя пост не ставаше дума ти на какво си привърженичка.
Ти просто направи една смешна генерализация: всички жени мечтаят да са булки.
Ми не. Аз не съм мечтала, познавам и други. И сме съвсем нормални индивиди
Ти просто направи една смешна генерализация: всички жени мечтаят да са булки.
Ми не. Аз не съм мечтала, познавам и други. И сме съвсем нормални индивиди
Брак бих сключила, да. Различни неща са с роклята. Съквартирантът ми не ми е предлагал и няма да ми предложи - изрично сме се разбрали. Ей ма на - непожелана, та дрънка.
Разводът не струва 200 лева.
Моят и без пари беше..))
Зависи от хората, Мамасита..