- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Оранжева мандаринка Пък и си написал че изрично сте се разбрали да не ти прдлага , писах че не го разбирам 
ко толкоз ?!
ко толкоз ?!
С мъжа ми ходехме 7 години, 6 от които и живяхме заедно. Омъжих се бременна с двете си дъщери в 6 месец. Аз никога не съм искала да съм булка. Неудобно ми е да съм център на внимание. Иначе си имам самочувствие на красива жена, дори получавам комплименти непрестанни, просто за мен сватбата е двама луди и двеста гладни. Дори ми е смешно, колко жени с ниско самочувствие правят сватби, за да са най-красивите 
Омъжих се защото искахме да сме истинско семейство и да възпитаме децата си на определени ценности. Майка ми и баща ми са имали 350 гости на сватбата си и пак са се развели, нямам нищо против хората, които не се женят въобще, но тези които правят сватби, само за да си докажат колко красиви булки са, е това за мен е ниско самочувствие.
Омъжих се защото искахме да сме истинско семейство и да възпитаме децата си на определени ценности. Майка ми и баща ми са имали 350 гости на сватбата си и пак са се развели, нямам нищо против хората, които не се женят въобще, но тези които правят сватби, само за да си докажат колко красиви булки са, е това за мен е ниско самочувствие. Брак или "семейни начала" ? Това е въпрос ,който е бил обсъждан от почти всички двойки.
Но сякаш едното (бракът) се възприема като сериозна стъпка,а съжителството на семейни начала -не! Ние с моята половинка нямаме брак,но не сме му противници.
Който иска ,нека сподели .Защо избрахте да живеете без брак ,или защо подписахте? Кое е по-добро за децата,ако изобщо има някакво значение?
Но сякаш едното (бракът) се възприема като сериозна стъпка,а съжителството на семейни начала -не! Ние с моята половинка нямаме брак,но не сме му противници.
Който иска ,нека сподели .Защо избрахте да живеете без брак ,или защо подписахте? Кое е по-добро за децата,ако изобщо има някакво значение?
А що просто не си кажеш защо я почваш тази тема?
1. Той те подпитва за брак, а ти не искаш?
2. Той продължава да НЕ те подпитва за брак, а ти искаш?
Иначе е дъвкана милион пъти темата и дори не мисля, че ще събере много коментари.
[/quote
И двамата искаме да подпишем ,но в момента нямаме възможност да направим сватба каквато искаме . Не искам да спестявам от нищо в този ден и така... Може само да подпишем ,някой ден само с кумовете,а по-нататък тържеството .
Идеално. Пожелавам ви прекрасен семеен живот! И много деца и внуци. И да избиете сватбата двойно!
Скоро отговарях на този въпрос, затова направо се цитирам
Единственото, което лично за мен е различно, че аз съм единствената жена в живота му, на която е предложил брак. Иначе с какво щях да съм по-различна от останалите? Говоря за отношенията много преди детето, то си е отделно.
Наистина има хора и с по 2-3 брака, но пак тези 1-2-3-ма са значили нещо повече от останалите.
Не го приемайте лично, не казвам, че това наистина е така, просто това е моето усещане, за моите отношения
Ето това ми е интересно и ще попитам нещо. Всеки има право да има предпочитания.
Но, какво е различното между двама души, които живеят заедно и имат дете, и такива, които имат подпис?!
Но, какво е различното между двама души, които живеят заедно и имат дете, и такива, които имат подпис?!
Единственото, което лично за мен е различно, че аз съм единствената жена в живота му, на която е предложил брак. Иначе с какво щях да съм по-различна от останалите? Говоря за отношенията много преди детето, то си е отделно.
Наистина има хора и с по 2-3 брака, но пак тези 1-2-3-ма са значили нещо повече от останалите.
Не го приемайте лично, не казвам, че това наистина е така, просто това е моето усещане, за моите отношения
Аз никога не съм искала да съм булка. Неудобно ми е да съм център на внимание. Иначе си имам самочувствие на красива жена, дори получавам комплименти непрестанни, просто за мен сватбата е двама луди и двеста гладни. Дори ми е смешно, колко жени с ниско самочувствие правят сватби, за да са най-красивите Омъжих се защото искахме да сме истинско семейство и да възпитаме децата си на определени ценности.
Омъжих се защото искахме да сме истинско семейство и да възпитаме децата си на определени ценности. 
Брак, сравнително бърз (е, не беше от днес за утре), но го решихме по чисто имотни съображения. Единствените му наследници към момента бяха далечни възрастни роднини, на които е "подарил" 2 наследствени апартамента и не искаше да им прави повече подаръци. Търсят го само при изключителна необходимост от подписа му върху документ за друга имотна дейност 
Иначе и аз съм ЗА брака с две ръце и два крака просто мога да чакам малко по-дълго, отколкото чаках сега.
Иначе и аз съм ЗА брака с две ръце и два крака просто мога да чакам малко по-дълго, отколкото чаках сега.
И ние живеем на семейни начала,но мислим тази година да променим нещата.Скоро се навършват 2 години,откакто ме е поискал,но все не стигаме до сватбата.Първо беше мащабен ремонт,после-трудна бременност.Но преди обмисляхме варианта за тържество,а сега - само за подпис с 2-ма свидетели и почерпка на нас четиримата.
Скоро отговарях на този въпрос, затова направо се цитирам
Единственото, което лично за мен е различно, че аз съм единствената жена в живота му, на която е предложил брак. Иначе с какво щях да съм по-различна от останалите? Говоря за отношенията много преди детето, то си е отделно.
Наистина има хора и с по 2-3 брака, но пак тези 1-2-3-ма са значили нещо повече от останалите.
Не го приемайте лично, не казвам, че това наистина е така, просто това е моето усещане, за моите отношения
Ето това ми е интересно и ще попитам нещо. Всеки има право да има предпочитания.
Но, какво е различното между двама души, които живеят заедно и имат дете, и такива, които имат подпис?!
Но, какво е различното между двама души, които живеят заедно и имат дете, и такива, които имат подпис?!
Единственото, което лично за мен е различно, че аз съм единствената жена в живота му, на която е предложил брак. Иначе с какво щях да съм по-различна от останалите? Говоря за отношенията много преди детето, то си е отделно.
Наистина има хора и с по 2-3 брака, но пак тези 1-2-3-ма са значили нещо повече от останалите.
Не го приемайте лично, не казвам, че това наистина е така, просто това е моето усещане, за моите отношения
Klara , ти/вие де , държите на самото тържество , така ли ?
Разбира се ,че държим на тържеството ! Ако ще правим сватба искаме да е както си го представяме,а не да се ограничаваме (например откъм ресторант,агенция или др).
А самото подписване може да стане без особенни приготовления и средства .
Твърдо съм ЗА брак, със или без сватба !
Категорично за брак. Не съм против семейните начала, живея с ММ по този начин вече три години, но когато забременях - планувана и много желана бременност, решихме да сключим брак. Аз го желая повече от него, на него му е безразлично и уважи моето решение. Искам детето ми да отрасне в семейна среда и ще направя всичко възможно, за да осигуря здрава такава. Сега планираме сватба в много тесен семеен кръг след около месец, без рокли, извеждания, роднини, с които се виждаме само по сватби и погребения. Не отричам и традиционните сватбени тържества, просто съм ги надраснала. Мисля, че живеейки на семейни начала нещо се губи, дори само възможността да наречеш някой "Моя мъж", когато се разписваш от негово име, пак се разправяте каква си, като цяло докато не забременях не ми пукаше, но след това е различно.
Половинката ми още навремето заяви категорично, че е против брака и не го разбира. Аз винаги съм искала да се видя като булка - имам някакво такова изкривявне 
и слабост към булчински рокли (но по-скоро Грейс Кели, а не Пепеляшка!). Неговите родители са щастливо женени, майка ми - щастливо разведена с баща ми и омъжена втори път.
Та къде ни доведе това:
С милото сме заедно от почти 17 години, живеем на "семейни начала" от 8 и имаме дъщеря на почти 3 години, призната от баща си. Дори бременността не беше причина да сключим брак. Ами щастливи сме! Детето също! И в този смисъл ако родителите са щастливи заедно без брак и детето ще е щастливо. Смея да твърдя от опит, че бракът на родителите не е гаранция за щастливо детство.
И след като присъствах на сватбата на брат му се зарекох, че дори да ме поиска официално, ще се навия само на граждански брак и вечеря с най-близки приятели. Роднините да се черпят по между си както искат!
PS. Mil, дъщеря ми също живее в семейна среда... Не знам как иначе да нарека това, че двамата се грижим за нея 24х7. По празници се събираме и с моите, и с неговите родители. Нищо не ми се губи...
и слабост към булчински рокли (но по-скоро Грейс Кели, а не Пепеляшка!). Неговите родители са щастливо женени, майка ми - щастливо разведена с баща ми и омъжена втори път. Та къде ни доведе това:
С милото сме заедно от почти 17 години, живеем на "семейни начала" от 8 и имаме дъщеря на почти 3 години, призната от баща си. Дори бременността не беше причина да сключим брак. Ами щастливи сме! Детето също! И в този смисъл ако родителите са щастливи заедно без брак и детето ще е щастливо. Смея да твърдя от опит, че бракът на родителите не е гаранция за щастливо детство.
И след като присъствах на сватбата на брат му се зарекох, че дори да ме поиска официално, ще се навия само на граждански брак и вечеря с най-близки приятели. Роднините да се черпят по между си както искат!
PS. Mil, дъщеря ми също живее в семейна среда... Не знам как иначе да нарека това, че двамата се грижим за нея 24х7. По празници се събираме и с моите, и с неговите родители. Нищо не ми се губи...
според мен не пречи да си единствена,дори и след другите,какво ме отличава ли,ами родила съм му две прекрасни деца-от друга не е имал........
Аз затова написах - преди детето. 3 г. преди да се появи то сключихме брак. В смисъл, че това са отношения м/у двама души, децата са отделен въпрос, тях не ги намесвам, никога не се знае къде има негови деца, за които даже и не знае
Ами...седем години на семейни начала, после взехме че се оженихме и разлика няма.Всъщност има една-след години семеен живот е хубаво да те уверят в чувствата си. Предложението за брак в такъв случай-поне за мен беше като нова тръпка във връзката, но това са си мои романтични въжделения и не са правило 
Уточнявам-не съм мечтала никога да бъда булка, мечтаех за къща с две липи отпред и всичко, което предполага това-семейство, любов, деца, дом. Това може да се има с подпис или без
Обаче отношенията са едно, а очакванията, нагласите и вижданията на обществото съвсем друго. Но пък ние сме част от това общество и колкото и да се пъчим, че не ни пука няма как да е така.Дали ще е за това дали имаме брак, дали ще е защото сватбата ни е била в тесен кръг и сме обидили родата, или защото роклята на булката е била синя, или е била бременна, или двойката вече има дете-всеки нещо го жегва и дори и да не си признаваме обществото си взима своя дан. Иначе нямаше да има подобни теми
А по въпроса за разбирането и неразбирането на брака-еми и аз не разбирам футболните фенове -сменят треньора, сменят футболистите, ръководството, стила на игра, ама те си знаят едно име и един стадион. Та мисълта ми е-хора всякакви, разбирания всякакви.
Уточнявам-не съм мечтала никога да бъда булка, мечтаех за къща с две липи отпред и всичко, което предполага това-семейство, любов, деца, дом. Това може да се има с подпис или без
Обаче отношенията са едно, а очакванията, нагласите и вижданията на обществото съвсем друго. Но пък ние сме част от това общество и колкото и да се пъчим, че не ни пука няма как да е така.Дали ще е за това дали имаме брак, дали ще е защото сватбата ни е била в тесен кръг и сме обидили родата, или защото роклята на булката е била синя, или е била бременна, или двойката вече има дете-всеки нещо го жегва и дори и да не си признаваме обществото си взима своя дан. Иначе нямаше да има подобни теми
А по въпроса за разбирането и неразбирането на брака-еми и аз не разбирам футболните фенове -сменят треньора, сменят футболистите, ръководството, стила на игра, ама те си знаят едно име и един стадион. Та мисълта ми е-хора всякакви, разбирания всякакви.