- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Не става толкова лесно това с незнаенето; но дори да е така, защо 2-3-5 брака да означават двама-трима-петима единствени, а две-три-пет майки на децата му да не са също толкова единствени? 
А пък това за здравата семейна среда откърти една плочка от мивката. Сори.
А пък това за здравата семейна среда откърти една плочка от мивката. Сори.
От 20 години сме заедно, от тях 14 живеем на семейни начала, отглеждаме две деца. Ако решим, че ни е финансово и данъчно изгодно - ще подпишем. Иначе разликата е само във фамилното име - аз деца нямам по тази логика 
Аз също не изпитвам потребност да сключвам брак и да бъда булка. (Като дете много исках, но някъде около 20-тата си година размислих). Това е моето мнение (и на партньора ми), всеки си решава сам за себе си според личните си нужди и усещания. Не виждам нищо лошо и в двата варианта.
Аз също не изпитвам потребност да сключвам брак и да бъда булка. (Като дете много исках, но някъде около 20-тата си година размислих). Това е моето мнение (и на партньора ми), всеки си решава сам за себе си според личните си нужди и усещания. Не виждам нищо лошо и в двата варианта. 
Ние също живяхме няколко години на семейни начала и сключихме брак след 5-та година.
За мен специално бракът е важен, един вид показваш на човек писмено, че си избрал именно него и това вече е факт пред всичко и всички, дори и писмено и е по-трудно да избягаш ей така или да кривнеш с лека ръка.
Докато при живот на семейни начала всеки може да си хване пътя и да си каже:"не ме задържа подпис, не ме задържа нищо..." Това за мен е бягане от отговорност, дори и изречено с други думи.
Всеки си избира как да живее със своята половинка разбира се!
За мен специално бракът е важен, един вид показваш на човек писмено, че си избрал именно него и това вече е факт пред всичко и всички, дори и писмено и е по-трудно да избягаш ей така или да кривнеш с лека ръка.
Докато при живот на семейни начала всеки може да си хване пътя и да си каже:"не ме задържа подпис, не ме задържа нищо..." Това за мен е бягане от отговорност, дори и изречено с други думи.
Всеки си избира как да живее със своята половинка разбира се!
Добър вечер, дами!
Всеки има право на избор дали да живее с брак или без брак. В брака няма нищо лошо и страшно. Казвам го съзнателно след 10 годишен брак с моята половинка. Запознахме се през 2003г. и беше луда и страстна любов. В началото бях резервирана, защото дни след запознанството ни разбрах, че е скъсал след 5 годишна връзка с приятелката си и то заради мен. Е така било писано. Една вечер точно 6 месеца от началото на нашата връзка най-неочаквано ми предложи брак. Признавам дори не се замислих, в мен бушуваха хормони и умът ми беше замъглен и приех веднага. Той се разплака и днес тази сцена е пред очите ми. След 3 месеца сключихме и брак, сватбата ни беше прекрасна. Оказа се, че в деня на нашата сватба съм била вече бременна точно на 1 месец. И така започна нашата приказка, която продължава и до сега. Синът ни е на 9, а дъщеря ни на 1 г. и 10мес.
И за момент не съм съжалила за избора си и затова , че се омъжих точно за този човек, обичам го, чувствам се сигурна и спокойна с него.
Всеки има право на избор дали да живее с брак или без брак. В брака няма нищо лошо и страшно. Казвам го съзнателно след 10 годишен брак с моята половинка. Запознахме се през 2003г. и беше луда и страстна любов. В началото бях резервирана, защото дни след запознанството ни разбрах, че е скъсал след 5 годишна връзка с приятелката си и то заради мен. Е така било писано. Една вечер точно 6 месеца от началото на нашата връзка най-неочаквано ми предложи брак. Признавам дори не се замислих, в мен бушуваха хормони и умът ми беше замъглен и приех веднага. Той се разплака и днес тази сцена е пред очите ми. След 3 месеца сключихме и брак, сватбата ни беше прекрасна. Оказа се, че в деня на нашата сватба съм била вече бременна точно на 1 месец. И така започна нашата приказка, която продължава и до сега. Синът ни е на 9, а дъщеря ни на 1 г. и 10мес.
И за момент не съм съжалила за избора си и затова , че се омъжих точно за този човек, обичам го, чувствам се сигурна и спокойна с него.
Подписахме, когато дребния беше на 1г., тъй като искахме да емигрираме, а чужбина е по-удобно да имаш брак
Не съм фен на традиционните сватби, затова го направихме скромно.
Иначе смятам, че и брачните окови не задържат този, който иска да си тръгне
А ако се разведа не дай Боже, по бих се притеснявала как да оцелеем финансово отколкото това, че съм сама- знам, че мога и да бъда вълк единак...Та затова брака не ме плаши
Не съм фен на традиционните сватби, затова го направихме скромно.
Иначе смятам, че и брачните окови не задържат този, който иска да си тръгне
А ако се разведа не дай Боже, по бих се притеснявала как да оцелеем финансово отколкото това, че съм сама- знам, че мога и да бъда вълк единак...Та затова брака не ме плаши 
Не става толкова лесно това с незнаенето; но дори да е така, защо 2-3-5 брака да означават двама-трима-петима единствени, а две-три-пет майки на децата му да не са също толкова единствени?
А пък това за здравата семейна среда откърти една плочка от мивката. Сори.
А пък това за здравата семейна среда откърти една плочка от мивката. Сори.
Много ми е смешно като чуя или прочета "...да се видя булка" или пък ",,с бяла рокля". 
Наистина ли масово се възприема, че сватбата е само, за да се "видим булки"? Ако е така - не е проблем да се облечете в някой сватбен магазин с рокля, да се видите, да се снимате и готово!
За мен, за моето възпитание, за моите разбирания брака е естественото продължение на една щастлива връзка. Не разбирам съжителството на семейни начала, макар и да има много такива успешни семейства. Също така и не разбирам двойките, които сключват брак поради финансови, данъчни или кой знае какви други причини. Може би съм безнадеждна романтичка, не знам. Не искам да обиждам никого, просто споделям моите възприятия.
За протокола: омъжена съм, след няколко месечно съжителство на семейни начала и разбира се предложение от страна на съпруга ми и не съм била бременна (доста хора си мислеха, че това е причината).
Наистина ли масово се възприема, че сватбата е само, за да се "видим булки"? Ако е така - не е проблем да се облечете в някой сватбен магазин с рокля, да се видите, да се снимате и готово!
За мен, за моето възпитание, за моите разбирания брака е естественото продължение на една щастлива връзка. Не разбирам съжителството на семейни начала, макар и да има много такива успешни семейства. Също така и не разбирам двойките, които сключват брак поради финансови, данъчни или кой знае какви други причини. Може би съм безнадеждна романтичка, не знам. Не искам да обиждам никого, просто споделям моите възприятия.
За протокола: омъжена съм, след няколко месечно съжителство на семейни начала и разбира се предложение от страна на съпруга ми и не съм била бременна (доста хора си мислеха, че това е причината).
На мен ми е интересна логиката - ако видиш да удари коляно с пръстена, ти "не" ли ще кажеш? Ами ако го направи при условие,че живеем 5 години заедно и много добре знае моята позиция за брака, бих казала,че ще е неуважение спрямо моите разбирания и желания.
Да се пиша и аз при непоисканите и при немечтаещите за бяла рокля и цялата рода
Апропо - относно цената на развода -500лв по взаимно съгласие спрямо последните промени, ама да се надяваш,че това прави брака сигурен е безумно
Да се пиша и аз при непоисканите и при немечтаещите за бяла рокля и цялата рода
Апропо - относно цената на развода -500лв по взаимно съгласие спрямо последните промени, ама да се надяваш,че това прави брака сигурен е безумно
И аз да се включа. Ние с моят човек сме заедно от 11 години и сме на семейни начала. Щастливи сме и се обичаме. Не съм фен на сватбите, нито на брака като институция. Но това е лично мнение и не държа да убеждавам никого в него. Всеки има право на избор. Аз не се виждам в бяла рокля, нито някога съм го искала. За мен е най-важно, като си лягам вечер и се събуждам сутрин до този човек да го искам,а не да се чувствам задължена да е така, независимо дали има брак или не. Няма формула за щастлив живот, която да важи за всички. Но иначе се дразня като започне някой да се опитва да ме убеждава, че трябвало да се оженя. Това е личен избор и никой няма право да съди другите за това.
Какъв Ви е проблемът с израза "семейна среда", а всички се надяваме каквото и да е съжителството да е "здраво", това е просто едно общоприето понятие, може да показва в някаква степен професионално изкривяване, но е истина. За мен е важно семейството, защото колкото и да се обичате и да се твърди обратното, без брак не сте семейство, а двама души, които живеят заедно и отглеждат дете или деца. Не дай си боже нещо стане с един от двамата, другият няма никакви права и задължения пред закона, той просто не съществува. Елементарно - нямаш наследствени права, не можеш да дадеш информирано съгласие в болницата и още много. За съжаление СК преди години не приравни съжителството с брака, така че разлика си има и не е малка.
Аз не съм фен на брака. Най-малкото тази дума не ми звучи добре. Вярвам, че бракът нито може да скрепи връзката, нито да направи двама души семейство. Ако има неразбирателства - бракът няма да ги премахне, това ме дразни мен лично. Мнението на хората, че бракът е крайната мярка за оправяне и лекуване на "болна" връзка. (не казвам, че всички женени са такива, де!)
Понеже винаги съм се кефела на булки, празненства и добро настроение, преди исках да си направя само тържество, без подпис. Да съм булка, ама не и по документи. Явно няма да се разминем и без подписа, защото мислим да емигрираме, а подписът би улеснил някои процедури.
Понеже винаги съм се кефела на булки, празненства и добро настроение, преди исках да си направя само тържество, без подпис. Да съм булка, ама не и по документи. Явно няма да се разминем и без подписа, защото мислим да емигрираме, а подписът би улеснил някои процедури.
Не става толкова лесно това с незнаенето; но дори да е така, защо 2-3-5 брака да означават двама-трима-петима единствени, а две-три-пет майки на децата му да не са също толкова единствени?
А пък това за здравата семейна среда откърти една плочка от мивката. Сори.
А пък това за здравата семейна среда откърти една плочка от мивката. Сори.
Ми, ок, тези 2-3-5, пак ще са по-различни от останалите 10-20 и т.н., както и той ще се отличава от нейните мъже в живота.
А дете се прави и от спукан презерватив, да не преиграваме
Децата тук нямат нищо общо. Дали родителите им са женени, неженени, разведени, свободни и т.н. - ако тези родители се грижат адекватно за общите си деца, техните юридически отношения нямат връзка с децата.
Едно семейство е семейство и с подпис, и без подпис. Разликата е, че подписът и при полагането му, и евентуално някой ден при възникнала нужда от отмяната му - изисква разходи, нерви, участие на трети и четвърти лица, бюрократщина и т.н. А това да заявиш на някого, че искаш или не искаш да си с него си е само между двамата и така за мен изглежда далеч по-редно - отношенията между двама души са основно между тях и не зависят от подписи, хартийки и документи.
Едно семейство е семейство и с подпис, и без подпис. Разликата е, че подписът и при полагането му, и евентуално някой ден при възникнала нужда от отмяната му - изисква разходи, нерви, участие на трети и четвърти лица, бюрократщина и т.н. А това да заявиш на някого, че искаш или не искаш да си с него си е само между двамата и така за мен изглежда далеч по-редно - отношенията между двама души са основно между тях и не зависят от подписи, хартийки и документи.
Тръпки ме побиват само като си помисля да премина през всичката тая дандания с подписване, ритуали, гости, тупа-лупа... Не е за мен това. Не съм против брака, вероятно ще подпишем, но не защото искаме, а защото трябва - както беше написал някой, в чужбина е по-удобно да си женен. Мда... в държавата на Волен не бих живяла още дълго...