Звездни компромати - Май'21

Одри е родена в Иксел, Белгия на 4 май 1929 година.
Майка й е  баронеса Елла ван Хеемстра. Елла е нидерландска аристократка и дъщеря на бившия губернатор на холандска Гвиана, който често прекарвал време в двора на кралица Вилхелмина. Портрети на предците на Одри, могат да се видят и днес на стените на музеи и малки държавни институции из цяла Холандия. Благородническият й род датира от 12ти век.
Бащата на Одри е  Джоузеф Виктор Антъни Ръстън,  във вените на който тече английска, шотландска и австрийска кръв. Той твърди, че е родственик на английски крал Едуард III, но историците не могат да потвърдят това със сигурност.


И за двамата й родители това е втори брак, като от страната на майка си има 2ма полубратя.
Майка й е искала да се занимава с актьорско майсторство и опера, но дядото на Одри категорично забранил, за да не опозори семейството. Баронесата се зарекла, че ако някой ден има дъщеря, ще я насърчи да стане актриса. И го е направила. Одри е изживявала мечтата на майка си, а благородническият й произход е предизвиквал интереса не на един продуцент. А класата й е била толкова пленителна, че веднъж, на едно събитие, когато Кралицата-майка я е видяла, възкликнала : "Да, тя е една от нас."

 

... която от десетилетия е обществена, но когато кариерата на Одри е в зародиш, агентите й всячески са опитвали да потулят. Родителите й са членове на британския съюз на фашистите. Били са активни дарители през 30те, дори са имали лична среща с Хитлер в централа му Мюнхен. След радикализирането на съюза със засилващите се насилствени и антисемитски възгледи, които с всеки ден, все повече излизали на преден план, майката на Одри се отдръпнала, но баща й задълбочил своето пристрастие.
Това внесло разрив в брака им.

Капката, която прелива чашата и на без това обтегнатите отношения между родителите й е неприятният момент, в който баронесата хваща съпруга си в леглото с бавачката.
Когато е едва на 6 годинки, родителите й се разделят. Одри определя този момент като „най-травмиращото събитие в живота ѝ“ и не крие, че в следствие на тази травма има проблем с доверието и страх от изоставяне, в по-зряла възраст.
Малката Одри отива да живее с майка си в Холандия, мислейки си, че там ще намерят сигурност защото настъпват тежки времена в Европа. Баща й остава да живее в Лондон, където бива арестуван, а след тези премеждия, остатъкът от живота си прекарва в Дъблин.

Но надеждите им остават напразни.
През 1940 германците нападат Холандия. По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра,
изменяйки документите на майка си заради „английското звучене на името“, което се считало за опасно. Това
никога не е било законно име. Името Едда е вариант на името на майка ѝ, Елла.
 Тя тайно танцувала пред групи от хора ( 1938-1945 се занимава с балет редом със стандартната учебна
програма) , за да събира пари за Холандската съпротива. По-късно тя казва, че това е „най-добрата публика, която някога е имала", макар накрая на представленията да не издава нито звук, за да не ги разкрият.
Одри е допринасяла към съпротивата и с доброволен труд, като медицинска сестра.

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните
от Германия се влошава. Нацистите конфискуват семейното им имущество.
По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 германците конфискуват
дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди. Без топлина в домовете си и храна,
хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към
приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече хляб. Арнем е опустошен по време на
Съюзническите бомбардировки, част от военната операция "Маркет Гардън". Чичото и братовчедът на майка ѝ са
застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива. Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва
известно време в германски трудови лагер.
Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци. Тя никога не се възстановява напълно от нанесените здравословни щети от това тежко време, настанало за мнозина.

През 1991 Хепбърн споделя:
„Имам спомени от това време. Не веднъж бях на
гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки
всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко
момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла
кожа и коса…То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на
влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете.“

Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк:
„Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я — и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга.“


И Одри продължава: „Виждахме суровите наказания. Виждахме млади мъже, опрени до стената, и застрелвани… и те щяха да затворят улицата и да я отворят след това отново, така че да можеш да минеш. Ако прочетете дневника, отбелязала съм едно място, където се казва „петима заложници бяха застреляни днес“. Това беше денят, когато чичо ми беше застрелян. В думите на това дете четях това, което беше вътре в мен и все още е там. Това бе едно пречистване за мен. Това дете, което бе затворено между четири стени, бе описало подробно всичко онова, което преживях и почувствах.“

Правейки отново паралели с живота на Ане Франк, Одри Хепбърн споделя: „Тази воля да оцелееш е толкова силна в думите на Ане. Веднъж ще каже: „Толкова съм подтисната“. В следващия пък копнее да подкара колелото си. Тя определено е един символ на детето в множеството различни обстоятелства, на които посвещавам цялото си време. Нейният дух не умира."


Одри има лична среща с бащата на Ане - Отто. Той я моли да изиграе дъщеря му във филм посветен на историята й, но Хепбърн отказва, защото това би било твърде емиоционално за нея.

Голяма част от живота на Одри е свързана с балета. Тя инвестира много време, желание и труд и напълно заслужено, може да бъде наречена професионалист в областта. За съжаление, шансът да бъде професионална балерина е отнет, поради няколко нейнй "недостатъка". Първо, била твърде висока и второ, била твърде слаба (?!) ...  Освен това, Одри, изключително много се притеснявала от размера на ходилото си, който според нея бил твърде малък. Затова често носела обувки с един номер по-големи.

Последната голяма изненада в живота на Колет е именно Одри. Писателката вече е доста възрастна и на инвалидна количка (шампанското и трюфели), когато във фоайето на един хотел е привлечена като магнит от едно момиче – статистка във филм, който снимат в момента в хотела. По това време Колет издирва актриса, която да въплъщава духа на нейната героиня Джиджи от едноименния й роман, тъй като искат да снимат екранизация по него. „Прелестна е!“ – казва Колет, зървайки Одри, която танцува и се шегува с останалите статисти. „Това е моята Джиджи“ – категорично заявява тя и се отправя с количката си да търси телефон, за да се обади на продуцентите. Одри Хепбърн наистина се превръща в нейната Джиджи и тази роля поставя началото на една невероятна кариера.


А първата си голяма филмова роля получава благодарение не само на таланта и красотата си, но и на скромната си, смирена и харизматична личност. По време на кастинга, след приключване на професионалната част, камерите остават включени и заснемат неофициален разговор на Одри с екипа, в който се отпуска и дори споделя лични неща свързани с детството си. Тези моменти без сценарий й печелят ролята.

 Големият ѝ успех през 1953 година, с главната роля в “Римска ваканция”. Филмът става абсолютен хит, превръща Одри в икона и ѝ носи първия “Оскар”( той е и единствения, който притежава, но има още 4 номинации ). Толкова е развълнувана, че целува президента на филмовата акедемия вместо по бузата - по устата.
От притеснение дори успява да си загуби за "Оскара" и го намира след не много време в женската тоалетна. Одри е първата звезда със снимка, на която целува статуетката.
С тази роля печели още "Златен глобус"  и  наградата на "БАФТА", което я прави първата актриса спечелила няколко отличия за една роля.

Тя е член на клуба на EGOT - един от 16-те души в света, носители на Еми, Грами, Оскар и Тони.

В края на “Римска ваканция”, влюбените се разделят и героинията й трябва да се разплаче.
Хепбърн не може да накара сълзите да потекат. Режисьора се нервира и започва да й крещи, че се губи време. От поведението му тя се разстойва и изпълнява сцената.

Във филма "Закуска в  Тифани" , героинията на Одри, трябва да изхвърли котката си от такси.
Това разстройва актрисата, но изненадващо, сцената имала положителен ефект - след излизането на филма,много приюти за животни получили запитване точно за "оранжеви котки" .

Поредното доказателство, че красотата и умът, могат да вървят ръка за ръка.
Одри владее холандски, френски, италиански, испански и англисйки.

Малко хора знаят, че тя направо е била ужасена от вода и плаване.
За нейно съжаление, по време на снимките на „Двама по пътя“ е трябвало да се заснеме сцена, в която
е  хвърлена в басейн. Тя е била толккова уплашена, че хора от екипа са били в басейна - зад кадър, за да могат да я спасят, ако започне да се дави.

Одри Хепберн и Юбер де Живанши се срещнали за първи път в Париж през 1953 година, когато й предложили сама да подбере няколко костюма за филма „Сабрина“. По това време младия дизайнер подготвял първата си колекция и нямал никакво време за актрисата. Затова й предложил да вземе нещо от готовите вече дрехи.
Хепбърн си харесва костюм, с който героинята й се прибира от Париж и черна рокля за коктейл с панделки на раменете и квадратно деколте, което започнали да наричат деколтето – Сабрина.


През 1961-ва година, Хепбърн се явява на снимачната площадка на култовия филм „Закуска в Тифани“. Облечена е в елегантна черна рокля, която е силно вталена, раменете са голи, а гърба е пищно изрязан.
Тя е изработена няколко месеца по-рано от френския моделиер Юбер дьо Живанши.
Така се ражда фразата за малката черна рокля, която казва Живанши всяка жена трябва да има в гардероба си.
Ражда се едно приятелство, една муза и една емблематична рокля, която остава във времето.


Веднъж един от съпрузите на Хепбърн се свързва с френската модна къща и настоява да й бъде плащано за реклама. Живанши се съгласява да подпише договор с нея, но когато Одри разбира моментално слага край на тези планове. „Аз исках той да ми бъде приятел, само да ми бъде приятел. Аз съм това, което съм заради Живанши. И той е това, което е заради мен“, отсича звездата.
Двамата остават близки приятели в продължение на 40 години и до края на живота си Одри не пропуска да се разходи в негов тоалет на всяко бляскаво събитие.

За нея дизайнерът създава и първия си парфюм през януари 1957 година. „Този парфюм е за теб – Одри, наречен е L’interdit. Ако ти харесва, само ти можеш да го ползваш, ще бъде пуснат в продажба чак през декември, казал й тогава Юбер.
L’interdit означава „Забрана“
Одри му забранила да пусне парфюма в продажба и седем години само тя ползвала този аромат. „Юбер точно знаеше, как трябва да ухае жената, която носи неговите дрехи. Ароматът е божествен и той стана моя запазена марка“, споделя след години тя.

Принцеса Аврора, по-известна като Спящата Красавица е вдъхновена от Одри.

Първоначално, на плакатите на филма “Римска ваканция” името на Одри е  трябвало да фигурира под заглавието. Но нейният филмов партньор - Грегъри Пек, който по това време е голямата звезда на продукцията, настоява имената на Одри да бъдат написани точно до неговите - над заглавието на филма. Той е уверен в нейното светло бъдеще като актриса.

През 60те години, гокато Одри снима "Сабрина", нейният колега Хъмфри Богарт казва, че тя не може да играе и не е талантлива.
А когато снима "Война и Мир", Марлон Брандо отказва да изгирае част, защото не искал да работи с нея...

Когато изпълният директор на "Закуска в Тифани" , иска да се изреже частта с песента  “Moon River”, Одри скача с репликата - "Само през трупа ми!" Така запазват един от специалните моменти в киното.
Браво Одри, браво Хепбърн, на това му се казва момиче с характер!

Така се е казвал най-интересният й домашен любимец. Пипин е бил ... еленче.
По време на снимките на „Зелените имения“ бебето еленче е било част от сюжета, а треньораа му й предложил да прекара малко време с животното извън снимачната площадка, за да свикнат един с друг. Одри ги приела в дома си и...се влюбила в животното. Осиновила го след края на снимките.

Когато се провеждал каста за филма "Изчакайте, докато се стъмни.", дълго време нямало желаещ актьор за ролята на злодея във филма. Никой не искал да бъде лош с Одри, защото знаел, че това ще повлияе на имиджа му, дори да е само роля.

Когато е само на 16 години, Хепбърн доброволства като медицинска сестра по време на войната. Известно време тя  помага на млад британски парашутист. Години по-късно, живота отново ги среща именно на снимачната площадка на  "Изчакайте, докато се стъмни.", където той е главен режисьор.

За онези години, хонорарът, който Одри получава за "Война и Мир" е най-високият за времето си - 350 000 долара. Когато тя научава, че е поставила рекорд, реагира с притеснение " Моля не казвайте на никого. Това не е възможно... Не струвам толкова. " Но само няколко години по-късно, тя получава 750 000 долара за ролята си в "
Закуска в Тифани" .

Ролята за "Закуска в Тифани" първоначално е била предназначена за Мерилин Монро.
А ролята за  “Римска ваканция”, първо е била предвидена за Елизабет Тейлър.

Малко хора знаят, че Одри се е срещала с Кенеди, още докато е бил сенатор.
Когато разбира за смъртта му е била напълно съкрушена.

Друга, не чак толкова известна подробност е,че през 1963г., по време на частно парти, Хепрън също му е изпяла “Happy Birthday”. За съжаление няма кадри от нейната версия, а света познава само тази на Мерилин.
 

Съвсем в ранна възраст, Одри е била в доста напреднал годеж с успешен бизнесмен. Дори имала избрана рокля. В крайна сметка го прекратява, заради друг мъж - нейният колега Мел Ферер.

Докато снима "Сабрина", Одри се влюбва в своя екранен партньор. Но връзката им е изначално обречена, не само защото той е женен, но и е претърпял вазектомия, а тя безумно много искала деца.
Години по-късно той я нарича публично "любовта на моя живот ".


Запознава се с американския актьор Мел Ферър.
Той е 12 години по-голям от нея, интелигентен, образован и сериозен, три пъти женен, с четири деца. Влюбена до полуда Одри се омъжва за него и го оставя да командва живота й, дори да определя ролите й. Бракът им изтрайва 14 години и дори появата на дълго чаканото им дете - сина им Шон, не успява да ги задържи заедно. Приятелите й я съветват да остави киното и да попътува.



Смело тя тръгва да пътешества и докато обикаля из гръцките острови холивудската звезда се запознава с Андреа Доти. Той е психиатър, девет години по-млад от нея. Омъжва се за него и двамата заминават за родната му Италия - страната, в която Одри Хепбърн остава влюбена до края на живота си.
Ражда им се син - Лука, но и този брак се оказва нетраен. Има множество изневери от негова страна, а тя изчаква мъчително детето да поотрасне.
След раздялата им Хепбърн търси утеха отново на сцената. После заминава в Швейцария.

Одри става посланик на добра воля към УНИЦЕФ.
Посвещава се на уличните деца в Еквадор, на жените, нуждаещи се от закрила и образование във Венецуела, на сираците в Турция, на лишените от питейна вода в Панама и Хондурас… Хуманитарната й дейност я отвежда още във Виетнам, Тайландия, Судан.
Навсякъде, където се нуждаят от нея, тя отдава сърце и душа.
Първата й мисия е през 1988 г. Холивудската актриса отива в Етиопия, където посещава сиропиталище с 500 деца, страдащи от недохранване, причинено от продължителната суша и гражданските войни. След няколко седмици пътуване Одри Хепбърн разговаря с медиите в САЩ, Канада и европейски страни, като понякога дава по 15 интервюта на ден. Актрисата напълно се посвещава на работата си.

След отдаването й на благотворителност, актрисата не търси любов. И тогава най-неочаквано среща актьора Робърт Уолдърс. Влюбва се в него постепенно, свиквайки с постоянното му присъствие, със съветите и нежността му. „Любовта ме навести, когато вече се бях отчаяла да намеря своя мъж“, признава откровено Одри. Двамата остават заедно до смъртта й ( след диагностицирана тежка диагноза през 92ра г. , отказва химиотерапия и умира в Швейцария, на 20 януари 1993 година ) .