Енгин Акюрек в очакване на „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 244

Например, тримата изнасилвачи - всеки от тях е обобщен тип престъпник. Селим е лигавото мамино синче, което няма престъпни наклонности, но е свикнал да получава всичко, което поиска без усилия, и не може да понася да му вземат играчките, да му отказват. Ако се случи, става лош. Вурал е "слабият" престъпник - интелигентен, с чувствителна съвест; неговият проблем е слабият характер. Няма гръбнак да понесе последствията, лъже от страх. Ердоан е престъпник по душа. Той мисли като престъпник. И е най-силната личност от тримата - лидер, инициатор, силен. "Ердоан, направи нещо! Ердоан, спаси ни!" - така инстинктивно се обръщат към него останалите. И всеки от тримата действа в живота (извън контекста на престъплението) точно в съответствие с типажа си. Много внимателно направени образи. Жалко, че не ги разгърнаха докрай. Искаше ми се да ги покажат малко в затвора след присъдите. Например как Селим хленчи и Мюнир прави фокуси да спаси само него; как Ердоан се сдушава с мафиотите и започва нова кариера... ей такива работи. А не да ми пържат картофи!
   Рахми е другият интересен образ - слаб и силен едновременно, глупав и умен. Изпитва ужас от жена си, изпитва ужас да остане без нея; не може да взема елементарни решения, но без колебание се втурва след разярения Керим, когато е хванал дървото да напляска Фатмето. А Керим е два пъти колкото него на ръст и сила. И най-интересното е, че го спира! Буквално го заковава на място. Не може да чете, срича като първолак, но пръв (преди Мукадес, преди Фатмагюл, преди всички) разбира, че Керим е добър човек и сестра му ще е щастлива с него. Да не говорим за актьора, който го изигра! Аз го виждам за пръв път, не знам какви са другите му роли, но реакцията на мъжа ми, когато изгледахме първите две серии, беше: "Леле, как са го накарали този слабоумния да запомни толкова реплики!" Сякаш наистина е такъв!
   Мукадес е въплъщението на примитивизма и егоцентризма. Тя живее, мисли, говори и действа на първо ниво. Изобщо няма други. Единствен мотив - "аз", единствена цел - "аз", единствен интерес - "аз", единствена любов - "аз". Дори нещастната й любовна история не може да смекчи сърцето ми, защото не я научава на нищо. Освен това, тя се "развива" - става все по-зла и егоистична. Кулминацията е в криенето на писмата от Мустафа - вече откровено търси, желае и работи за нещастието на другите. Без дори тя да спечели нещо. Не е способна да понася по-щастливи от самата себе си хора. За съжаление, образът й е твърде реален. Аз лично познавам една точно такава кучка, която буквално тероризира всички свои близки.
   Мерием е "добрият ангел", но в същото време много майсторски беше замислена (и изиграна!) като досадната стара мома. Без това да я прави по-малко добра. Всъщност, тя не разсъждава и не реагира винаги по най-правилния начин - примери: във всеотдайността си към Ф, пренебрегва собственото си дете - не й идва сякаш на ум, че той има нужда от подкрепа; търчи в полицията без да мисли; при историята с писмата дава възможно най-тъпия съвет на Керим - "Да не си посмял да кажеш нещо на Ф!" И точно това му изяде главата. (Тогава, впрочем, единствения умен съвет му даде Емре - "Говори с нея, не може така"); във възможно най-неподходящия момент нападна Асу и за малко да провали свидетелстването й в полза на Керим - "Вземи си признай и за предишното дело". Пък и настоява! Но непоклатимата й жертвоготовност компенсира всички недостатъци - винаги готова да се раздаде, винаги готова да се жертва за децата си. Истинска МАЙКА.
   Кристен беше малко мимолетен образ, но не мисля, че е напълно излишен. Тя се появи в точния момент, за да отвори очите на Ф, че мъжът й не е мразен от всички, а харесван мъж; издърпа чергата изпод краката й, накара я да се почувства несигурна, да не приема К за даденост. И продължавам да смятам, че К скъса с нея малко гадничко. Побърза да й съобщи новия си статут на женен мъж, но това не помогна кой знае колко - тя си флиртуваше с него пред очите на жена му и хич не й пукаше. Може би, го направи като отмъщение... Освен това, леко ме дразни тенденциозността, с която турците представят жените-чужденки във филмите си - винаги са прекалено отворени, леко развратни, непукисти и прочие. Ама... политика, к'во да ги прайш.
   Абе, много достойнства си има филмът и мен като вас страшно ме е яд, че го о****а.   Просто си личеше как се действа поръчково. То, вярно е, че интереса клати феса, ама тука го разклати, та го катурна.
   А за партньорството на Енгин с Берен, мисля че между тях имаше силна химия, поне в началото. Не случайно се пускаха слухове, че наистина изживели роман; феновете ги наричаха "Беренгин" по модела на "Бранджелина". Изглеждаха като истинска двойка на екрана. За съжаление, тази химия се позагуби във 2 сезон - може би след като Берен почна връзка с певеца. Сякаш вече не й стигаше хъс и енергия за игра. Не й достигаше нещо, за да ни убеди, че е влюбена. Сякаш образът й стана вече прекалено лесен за игра и тя не се влагаше на макс. Сякаш не знаеше какво да прави, за да покаже положително чувство. Но голяма вина за това носят и сценаристите - такива реплики й влагаха в устата, в такива сцени я поставяха.

   Айде пак се отплеснах.