Моля спешно зо помощ с изпита ми по математика

Какви слушалки  аз телефон нямах, а ти питаш за слушалки.....на грамофона ли да си ги сложа 

За един изпит с моя си бяхме направили пищови-половината той, половината-аз.
Причината-господинът беше предал материала до половината и до последно чакахме да излезе неговия учебник. Забравила съм вече какъв беше проблема. Но като видяхме, че учебник няма да има, повисяхме в библиотеката и два дена преди изпита правихме пищови.
Преди самия изпит(поправка всъщност-95% се явявахме повторно), ни изкараха извън залата и решиха да ни подреждат. Сложиха ме точно до милото.
Не знам дали на някой в ИУ е преподавал на упражнения Д. Сурожон. Аз ходих специално в негови упражнения по математика, с чужди групи. Много бях впечатлена как на някакъв изпит ( предполагам за асистент по онова време), времето свършило, но той още пишел ли пишел. Накрая му казали:'Колега, времето свърши", а той:"момент да довърша петия(примерно) начин на решение на еди коя си задача"
С желание влизах на лекции и упражнения при проф. Минчев по химия(вече не е жив), а с нежелание-при баба Молекула, пак по химия.

Аз си извадих академичната справка и започнах да чета имената на преподавателите ми и ми стана едно милооооо 
Много ми се иска да ги видя, но не знам дали ще е удобно, а и как ще се възприеме ако цъфна в университета 

Имахме една мнооого възрастна и страхотно миловидна бабка преподавателка по теория на литературата. Не мога да се сетя за името в момента. Предметът ми беше безууумно интересен, но тя така ни изкара акъла още от ден първи, че преди изпита бях на ръба да си купувам антидепресанти 
Ние бяхме зайци първокурсници, а тя още първата си лекция започна с думите:
"Преди еди колко си години, потокът за вашата специалност беше 30 души (по спомен). В момента е увеличен на 120, което е твърде много. Е, аз ще се погрижа да завършат само толкова, колкото е нужно - 30." 
Погрижи се, де. На първия изпит имаше 90% скъсани, четири 6-ци и всичко останало тройки  Много колеги се явяваха по 6-7 пъти на този изпит. Аз бях една от шестиците, но не за друго, а защото точно докато говорех, тя просто стана без да каже дума и си излезе. Доизпита ме асистентката, която беше страшен сладур. Май само аз имах този късмет 

А аз в първи курс имах един преподавател по американска литература, който ми написа сума ти тройки и четворки като текущи оценки. Изумих се, като видях, че ми е писал 6 за семестъра. Оказа се, че е искал да види колко съм упорита.

Абсолютно приветствам преподаватели, които те стимулират по такъв начин да мислиш, да учиш, да се развиваш... факт е обаче, че много просто изпитват удоволствие от позицията си, която им позволява да тормозят и комплексират студентите.

Не съм имала такива преподаватели. Нито един. За всеки от тях съм останала с впечатление, че много са се раздавали, без значение какви оценки съм получавала. Никога не съм се сблъсквала с корупция, опити за преписване, насърчаване купуването на учебници на определени преподаватели, купени изпити и прочие. Ученето (ми) обикновено е било 3 - 5 часа на ден след лекциите - подготовка за следващия ден. През почивните дни се чете целодневно, но има и някои по-свободни уикенди. Купоните са рядкост и изобщо така наречения студентски живот се свежда до някоя бира навън. Това е моят опит с американското образование, може пък да е късметлийски.

Devorah , какво си учила и къде    Звучи различно и приятно .

http://www.youtube.com/watch?v=vplxRXZHup8   

Как се процедира? 

Грешката на авторката е, че не се е уговорила предварително с някой приятел, който знае, че разбира от математика, за да и реши задачите. Да пускаш тема с молба за решаване на задачи точно пък в Клюкарника е гаранция, че никой няма да помогне, а даже ще злорадства.
Да, да, никой никога не е преписвал, нито са му помагали, нито пък е бил гъст с учителя и се е ползвал с привилегии .... Всички само отличници са се събрали, които с честни труд и знания са си изкарали ученето
Преписвала съм в училище по някои предмети и въобще не ме е срам от това! Особено последните години, когато вече съвсем нямах търпение да свърши.
По математика преписването беше интересно - имах една съученичка, която беше добре по математика, а и беше отзивчива, за разлика от някои, които абсурд да ги уговориш да ти помогнат. Та като ми дадеше учителката задачите на лист - преписвах задачите на друг лист, смачквах листа и мятах на отзивчивата съученичка. После като ми го метнеше обратно с вече решените задачи, си го слагах на стола между краката и леекичко си поглеждах. За целта седях на задните чинове и набутвах някакво яке под чина, за да не се вижда отдолу. Но не бях нахална....е, не много, де и я молех да ми реши една-две задачи, колкото за тройка-четворка. Математиката никога не ми е вървяла, не само това, а ми беше адски трудно още преди, та я намразих за цялото учене и така и не учех по този предмет последните 1-2 години, затова така с преписването.
По история също съм преписвала - преснимах на ксерокс страници от учебника по раздели, които ще се падне един от тях. Но умалявах максимално текста, така че една страница се събираше на листче в дланта ми. Слагах си листчето някъде или на чина или си го държах в ръката и така си работех.
Иначе ми е интересна историята, но чак след като завърших ми стана интересна, преди това бях на моменти, понякога губех интерес. Това е показателно как човек, който не е имал интерес в определен момент към даден предмет в училище и е преписвал - след години може да му стане интересен същия този предмет и да си попълни пропуските.

И аз харесах историята в по-късен етап...Години след гимназията.  

Математиката винаги ми е била любим предмет, но в унито леко я намразих - покрай аналитичната геометрия.   Много зор видях там...

За преписването - не съм в университета! В гимназията помня, че имаше някви подсказки м/у чиновете, но нищо повече. Не съм правила пищови никога.
Веднъж подсказах на една колежка, по време на изпита по статистика. Това ми е единственото нарушението, което помня за студентските си години.    А и бях задочно. Не съм се сближавала много с колегите.

Значи какво излиза,този, който си е учил тихо, кротко и старателно, а не дай Боже е бил и отличник, требе да се срамува  А тоя, който не е могъл да научи за пет пари трябва да е горд и да се хвали? Ами защо не си го впишете в профила в ЛинкдИн? Или вие имате само такъв във ФБ? Може би пълен с котенца и цитати от страничката на Руми 
 Верно, форумът се превръща във все по интересно място, с все по подбрана компания.

Извинявайте, онези, които питате, кой колко е преписвал и дали е преписвал. Но вие за такива елементарно прости неща ли сте преписвали?
Ми значи сте си останали такива елементарни и сега.
То е нормално, само като видя нечий профил, в кои теми пише основно и ми е ясен какви са му елементарни интересите и всичко за него.
И да - не е задължително всички да знаят математика, но в този случай не трябва да имат никакви претенции за средно образование, че даже и за основно, ама 'айде.

И аз съм от отличниците презряни. Преписах веднъж в гимназията две формули по физика и реших, че не си заслужава да го правя повече.
виждам, че има разминаване при поколенията. Нас навремето ни дебнеха, а сега в училище се смята за нормално, преписва се най-нагло и е повод за гордост.
Колкото до услужливостта, на такива наглеци съм попадала в университета, че ми е идвало да ги удуша. Не знам защо някои им се връзваха. Толкова ли не им стигаше акълът на помагачите, че точно тези преписвачи утре ще им станат началници? подсказвала съм, но на приятелка или на човек, който наистина съм виждала, че се е старал и е от знаещите, но просто в момента му е каръшко. Много бързо се разбира кой колко може и знае.

никога, ама никога не ме е било страх, че такъв човек може да ми стане началник, или пък съм го чувствала като конкуренция. Ако това се случи значи просто мястото не е за мен.
В крайна сметка човек не може да промени нито света, нито останалите. Може само да избира своето място, своята реакция и своите принципи.

Искрено се надявам все пак тези велики умове да не успеят да завземат всичко и да не се превърнат в еталон за поведение.