
За съжаление така излиза, някак не е модерно да си сериозен, последователен и отговорен, задръстеняшко идва... Като видя такива обобщения - как всички са преписвали, или всички са започнали работа с връзки, или всички са изневерявали, или всички са си удряли децата, и най-вече заключението "Айде сега, не се правете на перфектни!", за пореден път се удивлявам от невъзможността на авторите да надскочат собственото си виждане за нещата...
Да, никой не е перфектен, но да кажем, че чуждата НЕперфектност се изявява в други неща, не точно в конкретно обсъжданите.
Не се смятам за перфектна, нормален човек съм, но да - НИКОГА през целия си ученически и студентски живот не съм преписвала. Опитах веднъж в девети клас, щях да получа инфаркт от притеснение, така и не преписах. Беше ценен урок за мен - прецених, че ми е по-лесно да си понасям последствията от незнанието, отколкото да си причинявам това да нося бремето на измамата. Не се срамувам от това, че имам принципи и обичам да гледам хората в очите. Не се срамувам, че съм било отличничка, нито че мъжът ми е бил отличник, нито че детето ми е отличник (засега). Отдава ни се някак, с лекота, дори без някакви изключителни усилия

Примете, че има такива хора, колкото и невероятно да ви се струва

