Много спънато дете

Съгласна съм с това.

Стига с това сравнение. Децата (и хората) са различни. Моята дъщеря ще прави годинка, не ходи, даже и не прави опит, не се изправя сама на крачета. Деца, по-малки от нея, вече ходят сами. Ми тя си се развива по-бавно - по-късно взе да се обръща, пропълзя преди месец и половина (но пък е много бърза). Не се притеснявам, не мисля, че има физиологичен проблем някакъв.

Синът ми направи първата си крачка на 10 м., но се пусна сам чак на 1 г. 2 м.

За мен тези колани за прохождане са безумни просто. Но пък не разбирам лошото за воденето за ръчичка - детето като не иска да се пусне само, какво правим?

Ох, разбирам, благодаря за съветите, явно трябва да се пристраша да я пусна. 

На един колега внучето беше така по -тромавичо и така си му беше характера.Проходи малко преди 1,6 месеца.После не говореше до 3 години ,ама дето му се вика характер.Сега на 4,5 години видиш ли се светнаха ,че май нещо не е наред.Ама малко късничко.Като гледам дядото как плаче като говори за внучето ми идва на ума, че от преглед глава не боли.Авторката споделя основното.А може да има и нещо дето си мисли ,че не е важно и да не го пише.

Къде пък видя нападение? Аз виждам само много остър, но и много адекватен отговор. Родителите често не си даваме сметка за причинно-следствените връзки. Също толкова често "меките" съвети на околните не дават резултат, защото ни е трудно да повярваме, че ОГРОМНИЯ ни проблем може да се реши с някаква си лека корекция в собственото ни поведение.

Колан за прохождане съм ползвала само веднъж. Взех го от съседка, за да пробвам как е, защото много ме болеше кръста от вечното навеждане. Видях точно описаното от Алексче и си доизкарахме разходката пак хванати за ръце.
Винаги съм се навеждала колкото е необходимо, за да може ръката на малката да не е опъната като спасително въже нагоре и за да може като се спъва или засилва да си залитне към земята и да направи и тя самата връзката действията/последствия.
Вкъщи обезопасявах по различни начини в различните периоди - първо нареждах столовете така че хем да не може да се удари на ръбовете на масата, хем да си ги ползва за "патерици" при обиколките из стаята. Като стана по-стабилна махнах столовете, но махах и покривката, за да не се хване за нея докато пада и да си стовари всичко на главата. Бях наслагала по-дебели одеяла по земята и възглавници там където има по-опасни ръбове и т.н.
Не казвам, че това задължително ще помогне, но не пречи да се опита.
При някои деца не помага. На по-безстрашните не им пука, че са се пребили. Приятелка имаше три преходни стълби между хола и трапезарията. Дъщеря й никога не се пазеше когато стигне до тях и си падаше веки път, дори си разпра бузата и пак слизаше от там сякаш стъпалата изобщо не съществуват. Май започна да се съобраява с тях повече от половин година след като беше проходила. За сметка на това, благодарение на безстрашието си първа се научи и да кара колело и да се гмурка с главата надолу и т.н.

Момичета, проблемът е, че имаме човек в семейството с хидроцефалия. Така и не е доказано дали и вродена или е от травма. Не се предава по наследство, но не това ме притеснява. Просто виждам какво може да се случи от травма по главата. За това непрекъснато я пазя. Да не говорим, че малката се роди и с голяма глава- 38 см. Но това е нормално за новородено, което е 4300 гр. Ох, какво да ви кажа, от както се е родила, очите ми са все в главата й. Може и да се сдухвам излишно, което е най- вероятно, но е факт, че въпросният човек при прохождане на времето също е бил тромав и е падал много. Иначе фонтанелата й е почти затворена, казва думички, разпознава хора, радва се на деца- абе това, което е характерно за възрастта си го прави. Главата й за 1 година е нарастнала точно колкото трябва- с 11 см. Говорила съм с доктори- според тях няма причина за безпокойство, но..........пусти майчини тревоги........... 

Ели, щом лекарите не виждат проблем, престани да дърпаш дявола за опашката.
Аз винаги съм смятала, че човек е способен с мислите си да предизвиква събития.
Затова остави детето на мира да се развива 

И не я води на каишка. Не е куче 

Много си права 
Май себе си трябва да оправям, не нея. 

Да, то затова хората са казали - Да не ти се случва това, което майка ти ти мисли 

Не се притеснявай толкоз, че има още много години, докато девойката ти порасне 

Ели, може да прозвуча коравосърдечно, но съветът ми е да се снабдиш с гел от арника и да я оставиш да се пребива под контрола ти. Синът ми е постоянно в синки и цицини, мажа го с арниката и понякога просто го съзерцавам как се пребива. Няма как да се научи иначе, невъзможно е.
Ако ти е толкова притеснително, навън да стои в количката и да се пребива само в домашни условия върху килим.
Всякакви помощни съоражения единствено забавят процеса на стабилно прохождане. Най-основното познание, което придобиват в процеса на прохождане, е как се пада. Пазейки детето, ти го лишаваш от това умение и не му правиш добра услуга.
Не детето ти е спънато, а ти си прекалено обгрижваща.  

Аз не разбрах какво се е установило все пак? Защото от написаното от теб излиза, че детето си имало характер, ама сега дядото плачел?!

**Elly** , разбирам тревогата ти, в същата ситуация съм. Аз съм на мнение, че колкото по-малко "помощни" средства за прохождане, толкова по-добре. Но и контрол, за да се избягват сериозни инциденти. Ако много се тревожиш, не пречи и не вреди да си заведеш детето на лекар-специалист (невролог, ортопед), поне да се успокоиш и да разбереш, че всичко е нормално. А като ти си спокойна и детето ти ще се развива спокойно.

Оказа се че изостава в развитието си.Сега работят с него логопеди и психолози.Около 5 месеца е на логопед.Но напредва много бавно.Доки казал ,че относно речта мозъка се развивал до 7 годишна възраст.Ако до тогава не се научи да говори правилно може и изобщо де не се научи.Аз детето съм го виждала брой пъти.Когато и да е станело дума и аз все казвах "децата са различни","ще се оправи".Ама не съм го и разпитвала подробно никога.И когато се установи това ,човека си изплака очите.А то милото в буквалния смисъл не можело да говори.Към днескашна дата говори като дете на 1,8-2,3 години.Няма изречения.Кратките са построени неправилно.Предлизи и междуметиа почити липсват.А малкото реч която е усвоило е неразбираема за околните.Не че ако беше ми казал по - рано щях да се бъркам с непоискан съвет.Абе тъжна картинка.Затова ми е страшно с лека ръка да кажа на нечии притеснения "нищо няма".Съжалявам ако съм обидила някого.Може би го приех малко присърце предвид това което ви разказах.

Ами........... оставих я- резултатът в момента е на челото й, доста голям, подут, оформен и леко син. 

Намажи с нещо и не се шашкай.

**Elly**
Тук ще получиш много съвети, но сама трябва да усетиш правилния подход към своето дете.
Аз съм придържала дъщеря си под мишниците и по малко съм я отпускала, докато я усетих, че вече стъпва стабилно без да се спъва. Не, че не е имало случаи на падане, но не и такива, които описваш. Не мисля, че е нормално да се оставя детето да пада толкова често и най-вече да удря главичката си, което пък може да доведе до други проблеми.
Сподели проблема с педиатъра на детето, той на-добре ще те посъветва.
Тук сме родители на различно развиващи се деца, няма две еднакви и съответно съветите, които би получила тук не означава, че ще са най-добрите за твоето дете..

Намазах я с арника, тя не се шашна, даже пак иска да ходи. Обаче опасно диване- не може още да ходи, а иска да бяга, даже преди малко се опита да някакси да марширува....
sash_stefanova , благодаря 
Пак ще питам доки.