С какво ви дразнят свекървите- 29

Тъй де 


Преди 10 дни детето имаше рожден ден. Той си избра детския клуб (най-скъпия в квартала, ама той много го харесва), покани дете което, аз лично не одобрявам особено, тортата и т.н. Помрънкахме с баща му за цената, ама какво да правим, като му бяхме обещали, че тази година всичко сам ще избира.
Спрях да съжалявам за повечето пари още в началото на празника. Той беше много щастлив, всички деца си изкараха много хубаво и не искаха да си тръгват. Ако не свършваше работното време на клуба и допълнителен час щяхме да плащаме.
А и подаръци му купихме
На сватбата му ще е същото, няма нищо по-важно от това да направи личния си празник, както иска(тогава ще бъде както с жена му искат), няма да се жени всяка година

Че той може и сватба на Малдивите с 500 човека гости да иска. Стига глупости. Решавам колко мога да дам за сватбен подарък, казвам му "Сине, ей ти тук 5лева, толкова от нас с баща ти." Пък той ако иска да прави сватба за 1 лев или 20 лева - не е моя работа.

Аз пари за сватба не бих дала. Ако имам възможност бих помогнала да си купят жилище, да инвестират в бизнес някакъв, но за тропаница и пукница мисля, че трябва сами да си осигурят пари, ако им трябват. Ако нямат - да живеят на семейни начала, да подпишат само с кумовете/свидетелите в съвета, въобще да се оправят като големи, щом вече са достатъчно пораснали, за да искат да създават свое собствено семейство.
С моя мъж бяхме гаджета дванадесет години преди да се съберем окончателно като семейство и да създадем деца. Имах някакви опасения тогава, че съм бременна. Той веднага скочи - ще се женим! Къде ти! Студенти с минимални доходи, без жилище /трябваше да живеем или при неговите родители или при моите/. Директно го отрязах и заявих, че ще направя аборт, но няма да си причиня това. Е, оказа се, че не съм бременна. Година след това се разделихме.
Срещнахме се точно 10 г. след раздялата - и двамата със завършено образование, с професии, с работа, с добри доходи, с жилища. Заживяхме заедно след първата среща. Без колебания, без притеснения. В края на първата година от новата ни връзка се роди първото ни дете. Последва го другото.
Нито чакаме от някого помощ, нито имаме нужда от такава. Живеем спокойно, доволно и щастливо.
Хич не съм убедена, че навремето, ако се беше оказало, че съм бременна и се бяхме оженили, щяхме да сме все още заедно. Просто щяхме да сме прекалено зависими и това неминуемо щеше да окаже влияние върху отношенията ни.

Предполагам, че не е честа практика, но попаднах на едно видео и веднага се сетих за тази тема На английски е, ако има някой, който не разбира, ще се опитам да обобщя Ето това е видеото

Гледам го и се чудя да се смея ли, да рева ли... Намирам някои общи неща с моята свекърва, но не са чак толкова много и това дори ме прави щастлива...

Разбира се, че всеки си преценява възможностите.
Аз бих дала според възможностите си, а той да си преценява за какво да ги харчи. И най-важното няма да натяквам после за това което съм дала. Ще го дам за да може детето ми да си помогне за нещо важно, според него.
Той може и да не иска да се жени, може и жилище тук да не иска, ако реши да се изнася от тук. И според мен жилището е важно, но за него няма да е, ако е решил да емигрира. Тогава как да му кажа, давам само за жилище? Това пак би било налагане.

Най-добре всеки сам да се оправя.Другото което е, че малко са хората, които  не натякват , след като дадат.В повеч`ето случаи не се пропуска да се спомене колко са дали.Как ако не са били те  оставаш без покрив и т.н.

Няма спор, че е най-добре всеки сам да се оправя. Но когато правиш на някого подарък или просто искаш да го зарадваш, не трябва после да го използваш да го изнудваш за нещо. Като не искаш не го правиш и толкоз.
Нямате ли желание да зарадвате, дори осигурените си деца?
Ако отношенията в едно семейство са "Ти ще ме уважаваш, защото съм ти дал толкова и толкова", то затова са виновни родителите. Те изграждат отношенията на децата им към тях и ако после придирят за нещо, трябва да се сърдят на себе си.
Това на което се надявам и ще направя всичко възможно да не стане, са такива отношения.
Не сома лошото отношение се връща. Връща се и доброто. Колкото повече искаш да зарадваш някой от сърце, толкова повече ще гледа да ти отвърне със същото.

Често е точно обратното. Родителите си мислят, че като дундуркат децата си и им осигуряват всичко от-до, те ще им върнат "доброто" или ще ги уважават повече. По-скоро така можеш да създадеш егоистичен лигльо, от колкото отговорен и независим човек. Децата трябва да уважават родителите си не защото са им платили сватбата, купили са им апартамент/кола, а защото са ги възпитали и образовали добре. А и дали ще те уважават децата ти зависи и от самоуважението на самия родител и от уважението между двамата родители. Ако мъжът ти не те уважава и зачита и си позволява да те обижда, не можеш да очакваш децата ти да те уважават, след като са видели, че никой не го прави. Една жена, която е като подлога за мъжа си и децата си и изпълнява всичко, което те искат, не може да буди уважение, колкото и сватби и апартаменти да плати.
А за изнудването - може да изнудваш децата си дори и нищо да не си направил за тях през целия им живот. Един познат, който е на 60г., се бие в гърдите как децата трябва да уважават родителите си и да се грижат за тях, обаче неговите деца не ги е поглеждал никога и цял живот ги е тормозил.....пък за издръжка и грижа - дума да не става.
 
Бих дала пари на детето си за нещо, което аз сметна за важно, а не за нещо, което той смята за важно. Той може да реши, че му е много важно жена му да има 300 кубика силикон, да си купи матрак за 10 бона /да, има такива/ или да реши, че предпочита да направи скъпа сватба от 300 души, вместо да си купи жилище. В такъв случай сори, ама нищо няма да му дам. По-скоро ще запазя парите за внуците си с надеждата да са по-разумни от сина ми 

miss july точно за теб, това което си дал, е абсолютно и неразривно свързано с чувствата които трябва да изпитват отсреща.
Не при всички нещата стоят така.

Точно това в ръзсъжденията ти, поражда конфликт дете-родител. Не можеш да прецениш какво е най-важно за някой друг, гледайки от своята камбанария. Било то детето или родителя ти. А за да знаеш какво е важно за друг, трябва да си способен да го разбереш и да погледнеш през неговите очи и приоритети към момента.

Аз си мисля, че такива конфликти ги създават майки на принцове, които искат да задоволяват всяка тяхна прищявка и нужда, без да си дават сметка, че тя е ненужна с надеждата, че утре детето им ще ги уважава за това. Ако за детето ми е важно да учи нещо, което аз не одобрявам, ще му дам парите, защото това е призванието, което той иска да следва. Обаче не бих дала спестяванията си, за да се пилеят за излишни и прости неща. Не искам утре детето ми да ми ревне за още пари - този път за нещо друго, защото е осъзнал, че предишния му разход е бил пълна тъпотия. А именно защото познавам детето си и гледам от камбанарията на зрял човек, поживял малко повече, смятам, че ще мога да преценя трезво нещата, като дойде време да се сбогувам с парите си.

Никой не говори за всичките спестявани с които би се издържал родителя. Според възможностите. Уточнихме го вече.
Нито за задоволяване на всеки каприз.
Но да налагаш на детето си това което е важно за теб, си е намеса и е нормално да се реагира, като към такава.
За теб може да е важно да има професия, а пък той реши, че ще ходи да живее в някое африканско племе(примерно) и го направи, тогава какво? Няма повече да ти е дете ли, или ще спреш да го обичаш, само за това, че не го разбираш или то би променило отношението си към теб, защото не ти е взело една стотинка за начинанието си? Кое от всички?

ма ко, кажи най-после какъв ти е проблемът. Само локуми разтягаш.

ма ко, ти никога не ме четеш. Мисля, че посочих кога не бих дала пари на детето си. Тук не става въпрос дали това, за което му трябват пари, на мен ми харесва или не. Става въпрос дали парите ще се използват за нещо, което би допринесло за нещо съществено в живота на детето ми /здраве, дом, образование, работа/. Както вече посочих - пластичните операции, безсмислените скъпи вещи, пукници и тропаници, за мен не заслужават финансиране. Ако на него са му толкова важни - ще работи, за да си ги купи.
Ако детето ми реши да живее при някое африканско племе - ще му платя самолетните билети и един лаптоп, за да може да се виждаме и чуваме. Ако ще живее в африканско племе няма да му трябват пари, освен ако бушмените не са си построили мол  

Точно така! Всеки трябва да е наясно с възможностите си! Направо ми е смешно с тези изхвърляници по абитуриенски балове и сватби!Вместо да се дават на детето за по-нататъшно развинтие, се канят по ресторанти някакви роднини, които не си виждал от 20 години...., същото е и със сватбите....Да, ако си известна личност, имаш делови пяртньори или просто имаш много големи възможности-разбирам, но да теглиш заем, за да поканиш 100 и повече човека и после да се чудите, как да ги връщате....това не го разбирам!Смешни са ми всички комплексари, които вместо да се чудят, как да подобрят битието си, се интересуват единствено, как изглеждат в очите на другите....

Понеже се говори за налагане, ще си позволя да се изкажа. За мен е по-скоро важно какви са отношенията родител-дете и от там произтича всичко останало. Как родителят третира детето. Един психолог (Томас Гордън) разглежда следните ситуации - детето има проблем, дали със съученик, дали с преподавател - тогава проблемът е на детето и родителят не трябва да се меси и да търси решение вместо детето (вместо да каже - ами говори с класната, родителят проявява емпатия, за да може детето само да достигне до решение). Но има и ситуации, в които детето пречи на родителя, примерно вдига шум, когато той иска да почине, или се бави, когато родителят бърза за работа. Тогава проблемът не е на детето, а на родителя, и той трябва да търси начин да го разреши. Но и правилния подход е важен. Има родители, които вместо да водят разговор реагират с укор, насока, подсказване на решение, проповеди, омаловажаване, поучаване и прочие. Когато поучаваш някого, примерно, омаловажаваш собствения му капацитет да намери решение. И в този смисъл налагане е когато има конфликт между нуждите на родителя и тези на детето и трябва да се търси решение, което задоволява и двете страни, вместо единия да се чувства ощетен. Често е детето, без значение колко глупав ни се струва проблема му. Такива деца - поучавани, наказвани, направлявани - после не са в добри отношения с родителите си, без значение колко пари ще им се наринат за сватба или друго.