С какво ви дразнят свекървите- 29

Написаното от теб не отменя въпроса ми.
Освен това, тук говорим за сираче, за което 100 лв. издръжка няма как да стигнат, защото няма основни средства за отглеждането му, а тези 100 да се явяват в "помощ" някаква. Тук говорим за всички разходи за издръжката на детето.

Антеди, не искам да те обезнадеждавам, но мисля, че не те чакат много добри отношения с другата част от семейството. Дори и да се предположи, че дъщерята все още реагира като тинейджър, мисля, че свекърва ти й оказва и ще продължи да оказва доста лошо влияние върху нея по отношение на новото семейство на баща й. Фактът, че тя не се е поинтересувала от второто си внуче, от жената, с която синът й гради семейство, за мен е много показателен. За съжаление има такива хора - дали е егоизъм, дали просто е лош характер.... не знам. Знам само, че трудно се живее с такива хора, така че - стойте си в чужбина, обичай си мъжа, давай му внимание, уют, топлина, любов..... Пък каквото стане, макар че и за него ще бъде трудно - от една страна ново семейство, жена, детенце, от друга - майка, друго дете. Трудна работа.... но не безнадеждна, все пак.

Знам. Мога да чета.
Не искам да съм груба, но в крайна сметка и проблема не е мой де, та си мисля, че издръжка от 800лв всеки месец са достатъчни за издръжката на едно дете, в нормални битови условия.

800 - приемам, че може и да стигат. Но ти пишеш два пъти твърдо 800 лв. Момичето е написало ясно - 300-400 евро, което води до допускане, че са между 600 и 800 лв.
И, ако 800 лв. само за детето може би стигат, то 600 - не вярвам.
Но и да остават на бабата да живее като царица, съвсем не го вярвам.
Но повече ми е интересно какво мисли Antedi по въпроса, не някой друг.  

Какво има да вярваш? Както някой писа по-горе има семейства, които месечно се издържат с такава сума.

Ще ми се оплаквате вие от свекърви.

 

Значи не съм споменала(не мислех,че някой ще се хване за това),но баба и получава пенсия ,както и дъщеря му  като наследствена пенсия от майка си.Незнам коя колко е точно,но са близо  300 лв.Под 1000 лв на месеца не падат.Отделно че майка му заделя по 100 лв. всеки месец,така са се разбрали.Т.е. наследствената пенсия не се харчи ,а се внася на влог на името на дъщеря му.
Ся за някой хора,като Ирина,това са никакви пари.Но за жена от село,която разходи по нея почти няма, са си пари.Гледа си градинка жената,плодове и зеленчуци не купува.Повечето пари са разходи за дъщеря му.Никога не са казали,че не стигат.
И да,точно нейни думи са това.На фона на останалите пенсионери,които едва ''кретат'' с 100 лв пенсия(при условие че някои от децата са им в чужбина),тя се чувства,че живее ''охолно''.Давала е за пример сестра си,че и двете и деца са в чужбина от 100 г. никакви пари не и пращат.А жената е болна,пенсията само за лекарствата стига,та много често тя и помага.А видиш ли нейното,хем не и е кръв,как не я оставя.Това е нейното разсъждение.
Когато има непредвидени разходи естествено,че се поемат пак от мъжа ми.Например миналата година се наложи да се купи нов лаптоп,защото старият сдал багажа.Пералната се беше повредила,айде още 300.в. за нова.Последните примери за които се сещам в момента.Не ме разбирайте,че ми пречи.Пиша го,за да обясня на Ирина по-подробно как стоят нещата с разходите.
Мен ме боли другото.Отношението към другото дете.


Аделе,Естествено че му показах какво пише във фейса.Ядоса се много.Искаше да вземе дъщеря си тук при нас.Беше решил,да не се местим заради това да не се налага да сменя училището.Беше готов и на вариант да отсъства 5-6 дни в седмицата.Т.е. да заминава в неделя и да се връща в петък или събота.Разходите щяха да се покачат двойно,защото това са пътни и друга квартира.Но пък нямаше да има  разходи за Бг.Та нямаше да се отрази кой знае колко.Само че щяхме да сме разделени през повечето време.Това само с идеята да се отдели дъщеря му от баба си,защото и той мисли че и влияе лошо.Може би като знае,че няма друг начин,щеше да се приспособи и иска не иска, да ме приеме.А пък са си сестри.Иска да го почувстват.Това са разсъжденията на мъжа ми.
Нооо,настана война.Майка му заплашва,че ако го направил,щяла да се обеси.Дъщеря му заяви,че била вече голяма и имала право да избира къде да живее.Консултирали се били с адвокат.
Не знам дали има нещо вярно в това.Баща и се притесни,че е в такава възраст,да не взема да направи някоя глупост и се примири за сега.И май по-добре че така стана,защото може би накрая щяхме да се разделим.
Надява се като завърши да дойде окончателно.Защото тя там работа няма да може да си намери.А пък не и се учи,мераци за студентка няма.Ама си казвам,има още 2 г. ''Я камилата,я камилара'',както има една приказка.
Ох,пиша от 2 часа .С това малко дете ми е много трудно да пиша толкова.Сигурно поста ми е много хаотичен и може би пак не пълен и все е останало нещо недообяснено.
Извинявам се ако съм ви досадила,пак стана дълго.Моля ви,не ме карайте повече да го правя.

Не ти трябва беля на главата. Детето е голямо, едва ли ще се "пречупи". Насила обич не става.
Гледайте си се тримата, таткото да помага на по-голямото дете, а ако реши да учи - дано да е далече от вас. И за нея така ще е по-добре, и за вас.
Пък кой знае, може някой ден, когато и малкото дете порасне, двете сестри да се преоткрият и сближат. Но сами, по собствена воля, а не за да угодят на баща си.

Сетил се баща й да се притесни.  Досега я хвърлил на бабата. Сигурно големи приятелки ще станат - едното без майка и баща, захвърлено на село при баба, другото обгрижвано от майка и тати.

Ти, като пишеш, мислиш ли изобщо? Или си лаеш за спорта?
И правиш ли си труда да четеш добре това, което коментираш?

Е, сега какво - такива неща се случват в живота - родители се развеждат, за съжаление има и трагични ситуации, по икономически причини, или лични /второ семейство/, много деца се отглеждат от баби.... Пари се дават, може и да не са особено много, но пък не са и малко. В емоционално отношение отсъствието на бащата е важно, но последствията биха могли да се намалят, ако бабата се държи адекватно и не настройва дете срещу родител. Този мъж няма ли право на нормален живот? А, и от споделеното се вижда, че е загрижен за първата си дъщеря. Но, децата могат да бъдат много повлияни от поведението и приказките на друг човек.

Antedi, съчувствам ти най-искрено. За такива истории само съм чела или гледала филми...

Не знам какъв съвет да ти дам, но пробвала ли си да говориш с "малката"? Ей така да я придърпаш настрани, да я изведеш на кафе, ако ще и малко насила, за да си кажете някои неща - обещай й, че ще има правото да ти каже всичко и че такива разговори ще имате и занапред, за да изпуснете парата, да си кажете право в очите какво ви дразни и какво целите. Кажи й как се чувства баща й, как искаш да се случват нещата ти. Че ти реално можеш и да не й обръщаш внимание, щом е далеч от вас, но чувстваш, че можете да се сближите, защото я харесваш и не е коя да е, а част от живота на любимия ти човек. Обясни й, че баща й има право да бъде щастлив и че ако той изтуби и теб, това няма да го спре да търси партньор в живота си, а просто тя ще трябва да отделя още години и години от живота си, за да разваля следващи отношения, вместо да те разбере, че си добре настроена към нея и че можете да направите компромиси и дори вярваш, че можете да бъдете приятелки. Въпреки всичко, което ще ти каже тя, наложи си накрая да й кажеш, че винаги когато има нужда от женски съвет, от подкрепа или друго, може да се обръща към теб. Със сигурност ще запомни този разговор, а някой ден, когато и баба й й накриви шапката, ще се сети. Защото баба й ще остарява, а "малката" ще има нужда от близък човек, който да замести приятелството с липсващата майка.

После разкажи за разговора на съпруга си. Нека и той знае как си подходила, да не забравя, че си стойностен човек.

А за приемането на малкото човече въобще не се притеснявай. То не е ощетено, че баба му и доведената му сестра не го долюбват. Нали си има слънчево смейство и не е край тях всеки ден.

Разбирам поведението на голямото момиче - майката починала, бащата в чужбина, гледа я баба й, детето е в пубертета...Не я оправдавам, но я разбирам. А и тя не е длъжна изобщо да харесва авторката и второто дете на баща й - не живее с тях, няма близки контакти, не е част от живота им.

Не е длъжна да ги харесва, но не е и в правото си да гледа да ги раздели с цената на всичко!