С какво ви дразнят свекървите- 29

седнете с тях на масата и ги питайте те ли ще се изнесат както са обещали или вие. Обяснете им че човек когато обещава трябва и да изпълнява. Много мразя лаладжийски истории, свекърва ми и тя само знае да говори.... 

Аз мислех,че и тримата са при родителите на Брац.
Ако не е така,виновно е само "мъжлето". Явно него го устройва,иначе до сега да е предприел нещо по въпроса.
СЪвета ми е авторката да си поговори с него. Крайно време е.

Те (младите) откъде да се изнасят, нали не живеят там.

От тази тема съм си извадила няколко поуки и изводи:
1. Липсата на ясен диалог в семейството - проблемите в семейството много лесно могат да се изяснят и/или изгладят, когато хората си кажат всичко точно и ясно. Никой не е ясновидец да чете мисли. Сядаш и си казваш каквото мислиш. Няма полза от мрънкане и въртене на очи.
2. Проблемът е в мъжа - всички се оплакваме от свекърите, но истината е, че след като те си позволяват да вгорчават живота на снахата, очевидно проблема е в синчето, който допуска всичко това и не очертава ясни граници кое е допустимо и до къде възрастните могат да си пъхат носа в живота на младото семейство. Той е този, който е техен син и който трябва и е длъжен да се разправя с тях. Аз съм се женила за мъжа, искам да деля живота си с него, не с наглата му рода.
3. Аз съм правата - понякога човек трябва да влезе в положението на другия, да се постави на негово място и да не съди прибързано. Има толкова ужасни снахи, които се изкарват такива жертви и се оплакват постоянно от свекъри - нищо, че същите тези свекъри са й осигурили покрива над главата, помагат финансово, както и в отглеждането на внуците и пр/.

За съжаление не познавам нито едно семейство, в което да цари пълно разбирателство и в което да няма драми и проблеми. Ако младото семейство е хубаво и сплотено, родителите им ще ги тормозят или муфтят. Ако възрастните са добри и нормални хора - децата им са някакви изпадняци с провалени връзки и деца, които не поглеждат. Няма пълно щастие явно.

Аз пък приемам гости с преспиване.Предимно за празниците се събираме у дома.Много често идват и сватовете.Като се запълни нашият апартамент, някоя от щерките със зетя отиват при баба си и дядо си (живеят на 60м. от нас).Ние като им ходим на гости винаги е с преспиване.Спя с удоволствие в дома на дъщерите си,ама сватовете ни от Североизточна България не ни пущат в щерката, тъй като ни е приятно да сме заедно..... Правят ни програма и те като дойдат не скучаят.
Наскоро бях няколко дни в отпуск и отидох на гости на дъщерята и зетя в София.Ходихме на спектакъл.....мисля, че не им досаждаме.....,че спим в апартамента на зетя.....

Да разбирам ли, че ако майка ти примерно реши да дойде да ви види, ще я пратиш на хотел? Имам предвид, ако е от другия край на България.
Нищо лично, но за мен са странни такива отношения, особено когато касаят съвсем близки хора.
При положение, че имам достатъчно свободни стаи, не виждам защо да не остане у нас. Все пак са  родители (мои и на мъжа ми).
П.П. Често се шегуваме с приятелки, че Господ не на всяка жена давал син - не всяка имала данни да бъде свекърва 

Твое право е да приемаш гости с преспиване, все пак - домът е твой, решението също. Аз казвам, че аз не приемам, и от тази гл.т. напълно разбирам друг човек, който също не приема, особено когато този друг е с новородено бебе и най-вероятно недоспал. Имам роднини, които биха опитали да се самопоканят при недоспало сем. с новородено; докато синът ми беше бебе, не се опитаха, но ако го бяха направили, щях да откажа.

     

Да де, ама в описания по горе случай, бабата хем помагала в купуването на жилището, хем в други работи, пък сега снахата не я иска. А дали на нейната майка би отказала преспиване?

А ако нямаш налични стаи?
Не знам, ако майка ми реши да дойде на гости с приспиване, в малкия ми дом (хипотетично), а аз съм с новородено и съм недоспала, само ще се ядосам, че дори и собствената ми майка е несъобразителна.
Ако имам достатъчно място, не би ми било проблем, особено ако реши да ме отмени, за да наваксам поне малко със съня.

Майка ми никога не би се натресла в нас, без да е поканена, въпреки че тя е "виновницата" да имаме жилище.
Затова се изумявам, че нечия свекърва може да пристигне неканена.

Това,че са купили жилище за синът си е чудесно,
но ако им стане навик да ги посещават и през лятото ,защото е на морето +
семействата и сватовете от страна на сестрите - ами дядовата ръкавичка вече не е актуална.
Купил си,дал си,подарил си - мин.св.време.

  Да ви е жив и здрав сина!................например:-" като порасне си продадете имот, който ви носи доходи и му купите тристаен апартамент в нова сграда. От спестяването си го обзаведете и като дойде снахата ви каже, че не може да спите на дивана си и със спалното бельо ( закупено от вас)тъй като нейното семейство не приема гости с преспиване и тя не приема и да отивате на хотел..
То........и моето " гардже" .... смени мебелите в апартамента след сватбата.....ама да прати свекърва си на хотел ( е нагло)....ламината ( не е сменен) и е неин и ако трябва ще спи на него ( шегувам се)

Е, то е същото като "ето, мама, подарявам ти кола(та си)"
И на другия ден "я, ела ме вземи и ме закарай еди къде си"
На следващия ден "ще взема колата, щото трябва да отида до еди къде си"
Факта, че си купил/подарил дом на детето СИ, не ти дава право да се разпореждаш в него, че и да се сърдиш. Като не си искал, да не си купувал.

Adellle, аз затова съм писала "ако имам достатъчно стаи".  Предполагам, че ако младото семейство се разпростира в боксониера, естествено, няма къде да се спи. Аз лично бих понесла една вечер гостуване от родителите и стига да има разбирателство, може да се преспи и в хола. Но това пиша, когато имам предвид близки хора.
В интерес на истината живеем три поколения в една къща, може би и затова съм по-склонна на компромис. Като казвам в една къща имам предвид, че споделяме едно жилище и общо домакинство. Децата ми вече са достатъчно големи и самостоятелни.
Дами, нека не забравяме, че повечето пишещи тук в момента са в позицията на "снахи". Ама монетката се обръща - и хоп - ето ни вече я свекърви, я тъщи...    Дано помним какво е било, та да не допускаме същото и за нашите деца.
Нищо лично, не се засягайте