Отговори
# 30
  • Мнения: 752
Аз пък няма да дам съвет да се мъчи да ги игнорира, защото съм сигурна, че това вече го прави. Пък и как да игнорираш хора, които постоянно натякват като мелница едни и същи глупости.

При нас родителите на моя приятел имаха също такива изблици преди години - да ни женят, да им раждаме внуци и т.н. Казах им тогава, че не съм толкова глупава като дъщеря им (сестрата на приятеля) да родя в пубертета без работа, без образование и без желание. От тогава дума не обелват. Гледат си внучката и не се месят в нашите неща.

По същия начин с разни познати - на тяхното "Айде, айде" отговарям, че не е тяхна работа. След няколко опита спират.

# 31
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Аз пък няма да дам съвет да се мъчи да ги игнорира, защото съм сигурна, че това вече го прави. Пък и как да игнорираш хора, които постоянно натякват като мелница едни и същи глупости.

При нас родителите на моя приятел имаха също такива изблици преди години - да ни женят, да им раждаме внуци и т.н. Казах им тогава, че не съм толкова глупава като дъщеря им (сестрата на приятеля) да родя в пубертета без работа, без образование и без желание. От тогава дума не обелват. Гледат си внучката и не се месят в нашите неща.

По същия начин с разни познати - на тяхното "Айде, айде" отговарям, че не е тяхна работа. След няколко опита спират.


Кефиш ме  Hug
Повечето хора мълчат и търпят нахалниците да се бъркат в личния им живот или любезно им отговарят и отклоняват темата, а с такъв тип хора трябва да се действа по-грубо.

Преди време една приятелка беше забременяла непланирано от приятеля си и роди. Всеки път като ме видеше ми викаше "Айде, за кога чакате. Кога ще си раждате бебе". Много й се дразнех. Все едно ако не я бяха забременили по погрешка тя щеше да има дете. Хората смятат, че след като те имат дете, всички трябва да имат. Само дето хората имат различни принципи, възможности и цели в живота. Ако за една жена е ок да стои със средно образование, да си бачка като касиерка/продавачка/сервитьорка цял живот, да не цели някакво личностно и професионално развитие и са й дали наготово жилище - да, може да роди и на 20г. Но не всички хора живеем за едната посредствена работа и живот.

# 32
  • Мнения: 712
Милата! Съчувствам ти искрено bouquet
И при мен от време на време повдигат въпроса, но ги пресичам рязко с "не искам сега деца". Никой няма право да ви се бърка така. Колкото и дебелокожи да се опитвате да бъдете тези неща все пак стигат до вас и ви влияят. Бъди малко по-рязка, като същевременно обясняваш защо. Определено тази тактика действа във всякакви ситуации и с всякакви роднини. Simple Smile Заявяваш ясно, че не искаш да ти се бъркат/коментират, защото ... еди-какво-си. Ако се нацупят казваш "Добре, представи си, че на теб някой непрекъснато ти говори така/прави това. Приятно ли ще ти бъде?". Постепенно ще млъкнат и ще ви оставят намира.

А майката на Lidsy ме уби:
...Майка ми започна да развива теории как на 25 съм престаряла, нямало време, кога ще има второ и трето...
Аз като съм на 27 трябва да лягам и да умирам... Shocked
justtryanother, пожелавам ти да не отървеш от нахалните роднини и съвсем скоро да видиш двете чертички. Ще чакаме да се похвалиш Simple Smile

# 33
  • Мнения: 2 309
Ако заради свекървата ще се наложи да сменям страната, в която ще живея, доста ще се замисля какъв живот въобще ще живея. Вярвай ми, може да ти направи животът черен и на 10 000 км.  Hug Дано да не успее.
Напълно права е за това! Колкото и да си далече такива хора винаги намират начин да те ... жегват. Ти от сега се подготвяш да говориш по телефона, какво ще стане ако отидете в друга държава?!  Naughty Ако ще се местиш, нека не Тя ти е причината!
При мен хората са в двете крайности- както майка ми, така и свекърва ми са против връзката ни с Голямото Мъжко Тяло, но поне последната се примири и сега не смее да се изказва (поне пред мен) Close . Имаме си едно момченце на 5,5 години. По време на бременността изживях всички онези неща, които те съветват да избягваш. Стресът беше на много високо ниво- майките ни не бяха щастливи от бременността и моята си го казваше, въпреки че се намира на 3000 км от мен, аз съм в чужда държава и имах нужда от приятелите си удома Cry. След раждането свкървата лека по лека започна да си намира мястото, майка ми все още - не! От тогава се страхува да не забременея отново, защото ще бъда "вързана", подмята "Нали не се опитвате да забременееш пак?" или ако чуе, че няко е бременна- "Ужас!"  Sad. Същевременно от няколко години роднини, съседи и т.н. на Г-на, подканят за второ дете. Факта, че живеем с една заплата, под наем, и единствено аз се грижа за детето, не им се струват важно. Така в началото им отговарях, че докато не се духнат 5 свещички, за второ дете не искам и дума. И този момент дойде много бързо- от тогава въпросите не стихват. Смятах, че ще се отърва ако говоря за пари, но съседа на свекърва ми каза изобщо да не мисля за това, а да търся коя болница искам  Shocked Да не остане по-назад и Малкото Мъжко Тяло вече доста настойчиво си иска братче/сестриче.
От около 10 месеца правиме опити за второ, но нещо закъснява.  Rolling Eyes От едната страна всички да те питат Кога?, от другата страна се страхувам момента, в който трябва да съобщя новината на мйака ми, че съм видяла двете чертички.
Всички "от добро" ти желаят всичко най-хубаво и се месят, но не осъзнават, че ако ни оставят на мира ще бъдем много по-щастливи! От същото нещо са се оплаквали родители  и роднини, защо го продължават- ти ми кажи. Единствено се надявам да не стана и аз един ден една такава бабичка/тетка, която се опитва да живее, чрез другите!

# 34
  • Мнения: 3 318
Пращам всички на майната им с думите: "Това не е ваша работа, а моя и на мъжа ми! През какъвто ад преминаваме, си знаем само ние". Спряха да питат и разпитват.

# 35
  • Мнения: 609
Mushmoranka много неприятно е това с майка ти. Точно когато имаш нужда от нея... за съжаление има и такива моменти, дано пък се промени, нищо не се знае.

# 36
  • Мнения: 51
Да, Mushmoranka, положението ти е доста неприятно Sad Определено си доказателство, че физическото разстояние не е пречка за натрапвания. Ние затова и се отказахме от "плана" да бягаме от роднинските досаждания в чужбина - помислихме добре и осъзнахме колко много начини има за връзка и съответно - досаждане и натрапване.

Темата ми помогна много да преосмисля подхода си. Тъцно ми е да видя, че почти всеки тук се е сбъсквал с подобни неща, но се радвам, че има единодушие по въпроса с подхода Simple Smile

Ще гледам да информирам след известно време как върви процесът по отрязване на вмешателствата   bouquet

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Да, Mushmoranka, положението ти е доста неприятно Sad Определено си доказателство, че физическото разстояние не е пречка за натрапвания. Ние затова и се отказахме от "плана" да бягаме от роднинските досаждания в чужбина - помислихме добре и осъзнахме колко много начини има за връзка и съответно - досаждане и натрапване.

Темата ми помогна много да преосмисля подхода си. Тъцно ми е да видя, че почти всеки тук се е сбъсквал с подобни неща, но се радвам, че има единодушие по въпроса с подхода Simple Smile

Ще гледам да информирам след известно време как върви процесът по отрязване на вмешателствата   bouquet

Това са роднини на мъжа ти. Той да се оправя с тях. Ако моите роднини тормозеха мъжа ми нямаше да чакам той да се защитава. Ако мъжа ти иска да имате дете - да се погрижи жена му да е спокойна. А ти от своя страна при положение, че вече си им обяснила, че не ти е приятно постоянно да ти натякват и подпитват, а те въпреки това продължат, просто без да си гузна спираш да им вдигаш телефона, да ги каниш на гости или ти да им ходиш на гости. Да се усетят малко и да видят дали ще им е приятно детето им да се отдалечи от тях заради големите им усти.

# 38
  • Мнения: 2 309
Благодаря ви много за подкрепата и разбирателството. Знам че целият този стрес не е нито здравословен нито приятно нещо да го изживееш, но както са казали хората- Каквото не ме убива, ме прави по-силна! Wink Най-малкото от всякакви такива "вмешателства" се научаваме да уважаваме своите, но и границите на другите и най-вече как да се справяме с такъв вид хора. Навярно това е един от най-трудните уроци, но определено е от помощ.  Simple Smile

# 39
  • Мнения: 99
Момичета, споменах в друга тема и реших направо да повдигна официално въпроса - ако е имало такава тема, извинявам се, потърсих, но не намерих.

Та, въпросът ми е дали усещате някакъв натиск върху себе си или натрапчиви "очаквания" от страна на близки и роднини за забременяване.

Както вероятно се досещате, аз и съпругът ми усещаме подобно напрежение - от нашите родители, от баби... Повечето от тях се опитват що-годе да са тактични, ама едната баба например постоянно обяснява как "ще си умре без правнуче явно", свекърва ми на всеки празник ни пожелава да я направим баба, баща ми вече неколкократно пусна много злобни реплики (не знам дали не се усеща колко ми се запечатват в съзнанието, ама...)...

Ние сме женени от 4 години и половина. Аз съм на 25, той на 26 - не мисля, че е кой знае колко късно, макар да се опитваме от 3 години и половина, но и двамата сме с проблеми. Нямаше да ми е толкова болезнено, ако не беше този постоянен натиск или поне напомняния и намеци от всички страни. Разбира се, всичките ми познати нещо започнаха да раждат в последните 1-2 години и Фейсбук е пълен с бебета и това също ме натъжава (макар да се радвам за тях). В същото време не искам да превръщам забременяването в самоцел и да стана обсебена от това.

Съжалявам, ако само аз съм така и ви изглеждам луда. Просто ми се иска да знам дали и други са на мойто "дередже".

Аз като мъж имах такъв казус  Wink и при мен в началото беше така. Не е приятно, но по-добре си живейте двамата и момента сам ще дойде. Не се шашкай Wink

Сега съм с двама сина Simple Smile момента ще го усетите Wink не се насилвайте Wink

# 40
  • Мнения: 699
Оххх, аз колко имам да говоря за така наречените подмятания на роднини, приятели, познати, колеги, сулио и пулио.... Мъжа ми , ако не през ден, то през два все ме утешава и ми говори да не им обръщам внимание. Но аз , дали това , че съм зодия Рак или просто са съм такава като натура много чувствителна. Пък и очаквам хората да бъдат такива , каквата аз съм към тях-тактична, никога първа да питам нещо за някого, ако той реши споделя, аз не подхващам по такива теми, пък и не ме интересува. Но хората се хранят с това- да ровят , да питат. Гледам всеки вече стана доктор, психолог, даващ акъл, насочващ те , всезнайко..... Скучен им е май техния живот...
 Ние със съпруга ми сме заедно от 3 г. и половина. Три месеца бяхме гаджета и от тогава до сега живеем заедно. На 10-я месец от нашата връзка почнахме опити за бебе. И двамата го искахме. Хоп на 5-я месец разбрах , че съм бременна , но уви- извънматочна бременност. Махнаха ми половин дясна тръба. Бях съсипана. Доста мой познати точно тогава същия месец и те забременяха и после родиха-месеца , който и аз трябваше. И чувах клюки, подмятания- "малеее какво й се е случило". След операцията като бях в реанимация, една възрастна жена до мен ми каза : " Момиче, не се притеснявай , че повече няма да имаш деца. Осинови си! " .. Разби ме! Свекърва ми като разбра , че съм със съмнение за извънматочна, някак усукано ми каза в болницата- "ако повече не мога да имам ... " Доста време усещах погледи, чувах подмятания. Качих доста килограми от мисли, от депресията в която по изпаднах. Миналата година през март месец забременях. Щастие неземно. Но за кратко-спонтанен аборт. Приеха ме първо в болницата за задръжка- свекърва ми звънна след два дни някъде ,макар че мъжа ми предните дни седеше до мен и говореше с нея , но тя нито поздрави нито нищо . След като ме изписаха никой от неговото семейство не ми се обади поне да каже " С теб сме. Не се предавай" . Но майката на зълва ми е просто клюкарка и вряща се навсякъде. След няма и две седмица след аборта ми звъннала на майка ми да й каже тя на мен да предаде как да забременея. Гледал по някаква телевизия някакви феномени какво казали- да взема глинено съдче , да го напълня с козе мляко , вътре да сложа не знам си какви неща, да го похлупя с плетено капаче и да седя по половин -1 час  4-ри дена..... Лелее това като го чух-хем ми смешно, ама ме изяде от вътре. После пак си е ровила носа... Майка ми й казала че ние си знаем и да ни оставят на мира.
 Сключихме брак със съпруга ми преди 4-5 месеца . На банкета на неговата работа след Коледа почнаха едни подмятания. След това негов колега го попитал-кога ще раждам , че видял че съм бременна. Същия от 2 години само викал на мъжа ми-"айде де , не можеш ли... какво чакаш... " . Едни подмятания, не присъщи според мен за мъж. Покрай Коледа се видяхме с кумовете ни и кумата: " охооо, виждам аз" и тръгнала направо да ми честити. По нетактичен човек от нея не знам. После ми звъни да ми се извинява, но видяла че съм качила 2-3 кила , пък и якето така ме прави и искала да честити. Те самите от 2 години за женени и нямат деца, не искали да се разделят със свободата си по нейни думи..... Ох, не издържам.... На никой не съм длъжна наистина да давам обяснения, пък и никой няма да ме разбере. Какво-аз ли не искам бебе , но не се получава така лесно . Сега съм пациент на Клиника "Надежда" . А покрай мен погледи, шушукания..... Трябва да си много суров човек да преживяваш това и да не обръщаш внимание. На мен ми е адски трудно. Даже избягвам вече много контактите  с разни близки и познати, избягвам да публикувам снимки/то вече почти не се снимам /, защото ще ми напишаш под някоя " айде , честито и лека бременност" . Сега и мой приятелки и познати почват наново да ми сервират , че са бременни и те гледат и теб едно такова- "а ти, хайде де" . През юли правя 30-т , да сестра ми има две прекрасни деца-близнаци ин витро и устоя на нападките, но тя няма толкова роднини + както аз ги наричам. Поради това какъв път измина тя за да има тези деца, мойто семейство мн. ме подкрепя и винаги е зад и до мен. Човек , който не е преживял и малка частица от това да се бори за да има дете , няма как да те разбере и да бъде наистина тактичен и да не забава тъпи въпроси .
 Радвам се наистина , че съпруга ми е такъв прекрасен човек и издържа на емоциите ми и ми дава кураж. Той наистина вярва много повече от мен , че нещата ще се оправят и той слуша какво ли не, но не обръща внимание.

Последна редакция: пт, 24 яну 2014, 23:17 от Krasima84

# 41
  • Мнения: X
Не се впечатлявай толкова. Това си е лично ваша работа и никой не може да ви се бърка.

# 42
  • Мнения: 2 309
Толкова много хора и то повечето без никаква дипломатичност! Sad

# 43
  • Мнения: 51
Krasima84, толкова добре те разбирам, че чак ме боли. И за напълняването е същото положението ми като твоето (днес ще си купя кростренажор, че и двамата с мъжа ми трябва да отслабнем - това е първата стъпка, която лекарите ни заръчаха), но нетактичността на хората е изумителна! Вчера бях на погребение на дядо ми и една съседка (класическа селянка на акъл) ме подмина и разцелува сестра ми, майка ми, леля ми... когато аз й подадох ръка, тя ме погледна учудено  и след няколко секунди "осъзна" коя съм. И разправя на една друга до нея пред мен като оправдание: "Олеле, ами тя е напълняла..." и аз само й казах "Ще отслабна скоро, спокойно" и това беше.

Но ти, Krasima84, си минала през истински гадости, МНОГО, много стискам палци да успеете да се сдобиете с прекрасно създание и да няма кой какво да ви каже (колкото и невъзможно да ми се струват последните няколко думи от това изречение Grinning)

# 44
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Основния проблем на българина, че освен простак, е и злобар. А това е ужасна комбинация.

Общи условия

Активация на акаунт