Добро утро и хубав ден!
Сериалите в Турция се пишат серия за серия и се снимат серия за серия. Когато Енгин е подписвал договор, едва ли е знаел как ще се развие образът, а още по-малко, че във втори сезон ще деградира пред очите ни по този драстичен начин /ясно си личеше, че Енгин е отегчен/. Важното е, че той се наема да изиграе образ новаторски, който е в разрез с бита и душевността на турското общество. Бяла лястовица. Истински ритник по традиционния образ на турчина. За мен това е достатъчно ярка гражданска позиция. В едно общество, където жената е седемнайсето издание на човека, където уговорените бракове са традиция, в своето самобичуване, в отдаването си на чувството си за вина, в разкаянието за стореното и нестореното, той не само даде на Фатма безрезервно любовта си, но й осигури бизнес, подкрепи я да завърши училище…с две думи помогна й да си стъпи на краката като пълноправен член на това общество. Ех, ако до всяка насилена жена имаше по един Керим…
При все, че в тези общества изнасилването е най-малкото, което може да се случи на една жена, това не означава, че то не е зверство. То може да доведе до дезинтеграция на личността, до хаос в психиката. То подкопава всичко, което представлява една жена в очите на обществото и в собствените си очи. Остават й само отломки от живота, който би трябвало да е личен и неприкосновен и опустошената душа. Нито тя, нито той ще забравят случилото се,опростенческо е решението с хепиенда. Перверзно е да се смята, че тези хора ще си заживеят щастливо – сянката на миналото неминуемо ще надига глава и ще ги запраща в бездната. За мен това е мазохизъм, и то с нищо неоправдан, освен с „каузата” на сценаристките, която обаче просто шаблонизира филма. Идеалът много често е скучен.
А дали е крачка назад в творческото развитие на Енгин Акюрек – може да се поспори. Животът дава и взема. Керим може да не е бил на висотата на Мустафа Булут, но несъмнено образът му е дал нещо – друга душевност, друга емоция, друга палитра от художествени послания, които той предаде блестящо. Енгин Акюрек е далеч от безликата актьорска игра. За разлика от други актьори, които гримасничат и се пенявят от безсилие, той впечатлява със своята дълбочина и искреност. Има привилегията да бъде различен всеки миг. Тук говорим за безпределната му способност да се превъплъщава, приемайки всеки път облика на разнолики персонажи, да бъде най-реалната илюзия, на която се доверяваме безрезервно.
И не случайно година и половина се оттегли – именно за да не попада в коловоза на еднообразието и творческото изчерпване. Той е млад, може да си позволи да отказва роли…За да се появи отново друг, интригуващ, невиждан досега… С поредната магическа илюзия. На която да повярваме.
разсъждавайки по принцип 
Сега очаквам Текин с нетърпение и увереност, че отново ще има нов, пълнокръвен, самостоятелен образ на екрана, изграден от Енгин. Той отново ще може да разгърне и докаже творческите си способности да дава живот на своите герои. Защото Енгин Е над образите, които създава. И точно затова те ни впечатляват с неповторимостта и индивидуалността си. 
още от реала
