Доживотен затвор без право на замяна не дава никакви шансове за поправяне.Напротив, осъдените на това наказание всячески саботират корекционните мерки, успяват да навредят и на други, подлежащи на поправяне осъдени.
Нека има доживотен затвор, както си е сега, но с право на замяна.Въпросът е замяната да се случи при много стеснени рамки , изминал достатъчен период от време и абсолютно доказване на поправяне на осъдения.
Съгласна съм с това. Само че хората, извършващи жестоки престъпления, са често лабилни, неспособни да изпитат емпатия, защото са ощетявани емоционално като малки, необичани като деца, малтретирани и много още... Трябва дълга, дълга психотерапия, за да има напредък, което в затворите (въпреки че има психолози) не се случва. Скъпо излиза просто. Така че затворът е място, където осъденият трудно може да се поправи, а отделно животът в институция влияе.