Днес успях да гледам ПС. Отново се убедих, че за Мурат концертът бе на първо място и Хасрет бе права да се разгневи. То и Несрин дори забеляза, че синът й не се вълнува от нищо друго освен от собствените си дела. Сега, като се замисля, Хасрет не беше Хасрет, а дело за него.
И ми възникна дилемата какво е по-добре: да си по рождение безчувствен или придобито безчувствен, заслепен от собствената си личност и великите си дела Кога нараняваш повече
Както и дали е по-добре - прибързвайки да грешиш, но да си признаеш и извиниш, или колебаейки и въздържайки се, да използваш грешките си срещу потърпевшите
И още нещо в този дух, което не бях забелязала досега - Оджата се страхувал да не повтори грешката си и да не уплаши с чувствата си новата си изгора. Ами излиза, че скокът на Селин е бил безполезен - Мурат въобще не я е разбрал. Горкият, "любота му е останала неусетена и неразбрана"
Знам, че Оджата е любимият герой, но за мене до края си остана талантлив, надменен егоист и комплексар, който с колебанията си и непохватните си, добри намерения нараняваше хората, които го обичаха и които обичаше. Но така се получава, когато не си особено силен, а всички те гледат с обожание в очите.
От всички партньори на героините на Туба, Оджата е най-слабият и колеблив мъж, въпреки интелигентността и таланта си Ама нали казват, че в природата има равновесие
Май не е най-подходящо за празник, пък и не пиша нещо ново, но някак си ми дойде отвътре