Рискове при покупка на имот при съжителство без брак

  • 43 296
  • 248
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 3 231
Ако е плащала само сметките, продължавам да смятам, че не е прецакана финансово. Сега, тук се появи някаква нова инфо, че тя май е плащала всичко, всичко, всичко. А неговите пари са си отивали да си изплаща апартамента само и де факто те не са си делили житейските разходи. Тогава, приемам - била е прецакана. Спор няма.

Ази, казваш - ми тя е можела да си изплаща свое жилище през това време? Хипотетично... Можела е, ама е можела и да не може, а 5-те години да ги изкара при мама... Аз обсъждам само вариантът такъв какъвто е, а не евентуално как би могъл да бъде заменен, ако тя не беше се обвързала с този мъж. Можеше да е много по-добре с друг мъж, а можеше и да е много, много по-зле. Въобще конструкциите "ако някога бях направил еди какво си, сега би било..." са безсмислени.

# 211
  • Варна
  • Мнения: 7 189
Много хора правят тази грешка, осъзнават я, и пак казват, че любовта им е над всичко. Не знам защо.
Сори, но не бих обзавеждала къща, в която след време ще живее друга.  Crossing Arms Не заради парите, а заради емоционалната страна. Имам си къща, да отбележа. Ако нямах, не знам как щях да мисля.

Баща ми така на времето е имал възможност да се изнесе с майка ми в готов, завършен апартамент и да си живеем самостоятелно като нормално семейство. Но понеже апартаментът е бил на името на леля ми (сестра на майка ми) е заявил, че няма да обзавежда чужд апартамент. И се гъчкахме 15 години баба и дядо (неговите родители) в двустаен апартамент (който само за инфо също не е на името на баща ми) и накрая след 2357650761453 скандала се разведоха.
Питам се кое струва повече - семейството и спокойствието или гордостта и 4 - 5 хиляди лева за скромно, прилично обзавеждане?  newsm78

# 212
  • Мнения: 6 217
Аз че не искам да наливам в чужд имот не е от гордост.

# 213
  • Варна
  • Мнения: 7 189
Ами?

# 214
  • Мнения: 6 217
Ми баща ти и да беше обзавел чуждия апартамент, не е гаранция, че от там нямаше да ви наритат. Нали?

# 215
  • Варна
  • Мнения: 7 189
Ами не е, но не разбирам защо всичко в живота трябва да е с гаранция? Впоследствие мен и майка ми не ни ли "наритаха" от апартамента на баба ми и дядо ми? Майка ми също е влагала безкрайно много пари, време и любов в това място. Ако живеехме отделно, поне щеше да ни е по-спокойно.

# 216
  • София
  • Мнения: 4 259
Аз имам подобен случай също. Мой познат получи предложение от приятелката си да се нанесат в апартамент на сестра и.
Ремонтираха го, обзаведоха го и сестрата плесна с ръце, ахна колко хубаво е станало и се завърна в бабината си къща. А моят познат се раздели с приятелката си.

нофелет, безспорно и разглеждането на настоящата ситуация е въпрос на гледна точка.
За мен и спрямо моите виждания е постъпила неправилно. Според теб е редно и правилно и с това въпросът се изчерпва.

Ами не е, но не разбирам защо всичко в живота трябва да е с гаранция? Впоследствие мен и майка ми не ни ли "наритаха" от апартамента на баба ми и дядо ми? Майка ми също е влагала безкрайно много пари, време и любов в това място. Ако живеехме отделно, поне щеше да ни е по-спокойно.
Много съжалявам за майка ти и теб.
Това е не само неприятно, но и обидно и унизително.

# 217
  • Мнения: 15 960
Didi168, така е. Баща ти ако толкова го е било страх в чуждия имот, е можело да мине с някакъв козметичен ремонт, а цялото обзавеждане ще си е негово и евентуално после да си го вземе.

Всъщност и аз познавам едно подобно семейство, предоставят им свободен апартамент, но не са единствени собственици и те отказаха и сега изплащат ипотека.

# 218
  • Варна
  • Мнения: 7 189
Didi168, така е. Баща ти ако толкова го е било страх в чуждия имот, е можело да мине с някакъв козметичен ремонт, а цялото обзавеждане ще си е негово и евентуално после да си го вземе.

Всъщност и аз познавам едно подобно семейство, предоставят им свободен апартамент, но не са единствени собственици и те отказаха и сега изплащат ипотека.

To нямаше нужда от никакъв ремонт. Само някоя друга мебел да се вкара. Освен това въпросният имот беше закупен от продажба на друг наследствен и щеше да бъде преписан на нейно име впоследствие, леля ми си има друг - същия, но в съседния вход. Но баща ми е държал да бъде на името на майка ми. Което е неоснователно, при положение, че той няма своя собственост и при развода майка ми щеше да е прецакана. Но баща ми си е такъв - перко горделив смотан  Mr. Green Предпочете да се гъчкаме 5 човека в 60 квадрата, за да не е на чуждото.

# 219
  • Мнения: 3 231
Ами не е, но не разбирам защо всичко в живота трябва да е с гаранция?
Ами... защото е по-хубаво да е. Защото е по-изгодно да е. Когато си купиш телевизор, гледаш да е с гаранция 2-3 г... За да не се набутваш да купуваш нов телевизор само след два месеца. Та така и с браковете, и с приятелствата, и с отношенията с роднините. Да си прецакан в този живот е неприятно, спор няма. Затова всеки се стреми никога да не е. Затова се застраховаме срещу рискове. В същината си рискът от пожар, рискът от наводнение и рискът от изоставяне от половинката са всъщност съвсем сходни.

# 220
  • Варна
  • Мнения: 7 189
Оф айде да не сравняваме човешките взаимоотношения с телевизори  Stop Каквото и да правиш, каквото и да струваш, няма как да имаш винаги пълна гаранция. Ако някой е решил да те прецака, ще го направи. Ще му струва време, нерви, скъпи адвокати, ама ще стане. Когато става въпрос за условията, в които отглеждаш детето си, не виждам място за претенции за гаранции. Т.е. ако имам уж гарантиран имот 30 квадрата, но някой ми предложи да се нанеса в 80, ще се преместя! Въпреки средствата, които така или иначе ще изразходя по един или друг начин. Апък гаранцията нека си ми седи за всеки случай.

# 221
  • София
  • Мнения: 4 259
Интересното е, че хората не обръщат внимание на отношенията, обаче много държат на гаранцията на телевизора.
Разбира се, че няма пълна гаранция, но поне относителна- със сигурност.
Като в случая с теб и майка ти, много ясно, че ако живеете в апартамента на родителите на баща ти , ако се скарате, накрая шансовете да не ви изхвърлят като мръсни котета гравитират към кръгла нула. Примерно.
А шансовете да живеете с тях и да не се скарате пак гравитират към нула.
Обратното важи, ако сте в апартамент, който е на името на двамата. Пак примерно.

# 222
  • Варна
  • Мнения: 7 189
Права си, но не винаги всеки има избор. Всеки държи само на своето, чуждото не поглежда, което не го разбирам, защото след  като две семейства са се слели в едно, особено ако има дете, вече няма място за мое и твое, всичко е общо. Това си е мое мнение.  Flutter

# 223
  • София
  • Мнения: 4 877
To нямаше нужда от никакъв ремонт. Само някоя друга мебел да се вкара. Освен това въпросният имот беше закупен от продажба на друг наследствен и щеше да бъде преписан на нейно име впоследствие, леля ми си има друг - същия, но в съседния вход. Но баща ми е държал да бъде на името на майка ми. Което е неоснователно, при положение, че той няма своя собственост и при развода майка ми щеше да е прецакана. Но баща ми си е такъв - перко горделив смотан  Mr. Green Предпочете да се гъчкаме 5 човека в 60 квадрата, за да не е на чуждото.

Ако имотът е само на името на жената, мъжът има ли право на част от него след развода?

# 224
  • Мнения: 15 960
Отпреди брака -  не, той за това е държал да бъде прехвърлен на жена му, че да се води придобит по време на брака. Макар че не съм сигурна, ако е закупен с пари от продажба на наследствен имот, доколко може да претендира. Абе мъжете като че ли повече ги мислят нещата, жените все водени от любов.

Общи условия

Активация на акаунт