Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 246

Не можах да се стърпя да не го споделя:

Съгласна съм, че този филм е протест срещу суровите обичаи и нрави в Турция. Аз вече съм споменавала, че работя с турци, живеещи в Турция, но работещи в Русия. Разбира се, те не са кинокритици, но са хора интелигентни, грамотни и могат достатъчно ясно и правилно да изложат своята гледна точка, както и тази на своите земляци по отношение на филма (ВВО).
Тук е мястото да вметна, че те много високо ценят актьорския талант на Енгин Акюрек, а него характеризират като човек доброжелателен и порядъчен.
Вчера отново ми се представи случай да поговоря с тях за филма. Те дори вече се шегуват с неподправения ми интерес към ВВО.
Те разказват, че сценария на този филм е търпял промени. Може би затова, а може и по друга причина, ние не видяхме красиво емоционално продължение на сериала. Но въпреки отворения завършек, за тях всичко е понятно и то еднозначно:
Нарин и Мустафа ще останат заедно като семейство заради сина им.
Ето техните разяснения – защо считат така. Ще се опитам да ги предам максимално точно.

Те не възразяват на това, че във филма е повдигната темата за борбата на турската жена за независимост. Но основна е темата за семейството и жените майки, пазителки на семейното огнище въпреки новото им социално положение в обществото.  Те смятат, че това е важната тема от филма. Първата тема (за правата) е завършена – Нарин в края е независима, никой не я притеснява, взема решенията си сама. Мустафа живее със семейството, помага с каквото може, обича Нарин. Нарин – млада и красива, два пъти вдовица за съвсем кратък срок от време, възпитава сина си сама. Това е много неприлично и неприемливо в малък мюсюлмански град, а тя вече е в „черния списък” и колкото повече расте детето, толкова по-зорко ще бъде следена и обсъждана от обществеността, докато се стигне до съчиняването на небивалици, които ще засегнат достойнството не само на Нарин, но и на нейния син. Само Асие е достатъчна, а тя няма да е сама.
Това е пределно ясно за Хатун. Тя разбира сложилата се ситуация и смята, че гибелта на двамата мъже на Нарин не е обикновено съвпадение, че така повече не може да продължава, не бива да се гневи Бога, скривайки от Мустафа бащинството му. Заради тези обстоятелства тя е принудена да вземе решението да разкрие истината пред Мустафа: "На детето са нужни и майка и баща. Особено, ако то е момче. Атеш е твой син.” С тези думи тя преобръща всичко наопаки и в същото време всичко си отива на мястото.
(тук припомням част от вчерашния материал - за повече яснота:
Относно раждането на син. Известен мюсюлмански държавен деец е казал: „Въввсяко семейство трябва да се роди син – той добавя кръв, той е защитник на семейството и рода, народа; той е гордост за бащата и го превръща в мъж. Така е било, е и ще бъде винаги и завинаги.”
Ето защо, вземайки сина си на ръце, Мустафа казва: „Щом ти си мой син, значи аз съм мъж.” Имат и още пословици: „Ако след бащата остане син, значи и той е жив, ако остане дъщеря, значи е оставил следа”, „Синът на сина е любимец, синат на дащерята – чужденец”. Жени, които не са родили син, не стават истински членове на семейството на мъжа си. С раждането на син, жената се издига в семейството и повдига авторитета на съпруга си.
За честта. За разлика от жените, мъжете не притежават лична чест във физически план. Честта на мъжа фактически е честта на жените от неговото семейство (майка, жена, дъщери, сестри). )

В турските филми се отделя особено голямо внимание на фината игра с очи, на мимиката и движенията. Нека си припомним реакцията на Мустафа до най-дребната подробност след тези думи: как се приближи, взе сина си на ръце, как го гледаше и какво каза. „Толкова съм се молил да си мой син. Ти си частица от Нарин и от мен. Ти си мой син и сега аз съм истински мъж”. 
Нека си припомним и и зраженията на лицата им, когато отива при Нарин и се качват по стълбището, после отново Мустафа със сина си на ръце и отново финала - Нарин – леко усмихната, снима бащата и сина.

Майка Хатун постъпва изключително мъдро, разкривайки истината пред Мустафа. Тя е наясно с неговите неугасими чувства и с решителния му характер. Тя е наясно, че от този момент всичко ще се промени: от този момент нататък Мустафа никога няма да изостави своя син и ще направи всичко необходимо детето и Нарин да имат истинско, пълноценно и осигурено семейство. 
Нарин също се е променила – тя вече е зряла, независима жена, но преди всичко тя е майка. Нарин не възприема вече Мустафа както преди. За нея той е баща на детето и. А коя майка ще пренебрегне щастието на детето си? Тя разбира, че Мустафа обича Атеш, че самата съдба се е разпоредила те завинаги да бъдат заедно и да се погрижат за възпитанието и отглеждането на сина си.

Много е важна за развръзката на семейните отношения и проблеми постъпката на майка Хатун. Защото съществуваше възможност тя да опази тайната, само да помоли за закрила като най-близък и най-заможен родственик племенника си Мустафа. Тогава нищо не би се променило.
Но истината прави нещата гениално прости. С нея Хатун определя бъдещето на всеки от тях – Нарин, Мустафа, Атеш. Важно е, че това прави именно тя – майката на Нарин.
От тук нататък следва само едно – Мустафа се развежда с Асие, за да може да узакони брака си с Нарин и най-вече – бащинството си над Атеш. Родителите на Мустафа в този случай не могат да предприемат нищо, за да провалят такава постъпка. Самата Нарин няма да обсъжда и осъжда постъпката на майка си, а ще се подчини с уважение на нейното решение.

Финалните кадри също идват да покажат, че ситуацията вече може да се разглежда като факт, а не като сюжет, предполагащ продължение. Асие ражда втора дъщеря – естествено, Мустафа и се радва; той излиза от портите на своя дворец (любящ и грижлив баща), той обича всяко от тях, но подчертава значението на сина си с целувка.
И този кинематографичен прийом е характерен за турските филми.

Определящият фактор за развръзката, обаче, си остава именно постъпката на Хатун.

Това беше разяснението на моите турски колеги. Не ме разочароваха.