Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLI

Nymph()maniac- Part 1
Понеже тук доста дълго чакахме този филм, ще съм малко по-подробна , но ще се старая да предупреждавам за спойлери, каквито ще има.
Първо- филмът е абсолютно гледаем.
Второ- противно на тематиката и така провокативната рекламна кампания, това е най-нешокиращата творба на Триер след "Меланхолия". И не, сексът не помага за постигането на кой знае какво стъписване- нищо, че го има и е доста графичен (макар и в неочаквано малки количества).
Трето- това е може би най-снобският негов филм, който съм гледала досега (не съм гледала всичките).

Аз лично се бях приготвила да се подразня, както често ми се случва с този точно режисьор. И в първите минути наистина се подразних- около минута черно платно в киното, с приглушен далечен шум; шумът се увеличи, появи се и картина- първо дъждовни капки от покрив, после дъждовни капки върху ламарина, после грозен, грозен заден двор и тъкмо въздишах досадено от тишина и скука, се появи окървавена ръка и ме цапардосаха брутално с това (Криста, дали все пак няма да те подлъжа ). И оттам вече бях будна и тръпнеща .

Оттук тръгвам с историята на Джо, както е разказана- глава по глава:
Chapter 1- The Compleat Angler- тази е нещо като въведение и е може би еротично най-провокативната. Оттук тръгват и безброй многото заигравки с философията, религията, изкуството, понякога шокиращо абсурдни- , понякога също толкова шокиращо поетични-

Chapter 2- Jerome- главата на любовта. Тази ми хареса доста, а най-странното е колко много ми хареса Шая ЛеБьоф като Жером. Наистина изглеждаше достоен за обсесивна любов.

Chapter 3- Mrs H.- тази ми е любимата . Единствената, в която получихме обещаният "забавен Ларс", или по-скоро нелепо-абсурдно-забавен Ларс. И единствената, в която видяхме гледна точка и от поне едно друго въвлечено в манията на Джо лице (перфектна, перфектна Ума Търман). Моментът на шок съвсем накрая-

Chapter 4- Delirium- о, тази глава беше филм във филма (не само черно-бялата визия, всичко в нея беше някак различно). Най-човешката, най-докосващата глава.

Chapter 5- The little organ school- тримата любовници, трите стълба (отново прогресията на Фибоначи, плюс малък урок в класическата музика- полифонията като основа на сексуалния акт). И отново се появява Жером, този Cantus Firmus в живота на Джо, за да затвори първата част

Втората част уж трябва да е по-хард, но мисля да си я изчакам чинно на тракерите- не съм провокирана да се запътя към киното отново. Като цяло- доста философски, изпълнен с адски много монолог (и диалозите бяха такива "монологични" ), доста претенциозен, направо снобарски филм, с нелоша визия и великолепна, изключително добре подбрана музика- кой би очаквал колко добре ще звучи Шостакович, докато пред очите ни се редят картини на различни по форма, размер и раса пениси .

С две думи, хареса ти и препоръчваш, така ли?  
Нямам търпение.


Как да не харесваш Ларс.

Да, хареса ми общо взето, без уау-ефект . Препоръчвам да се види, добре е направен.

Много добре си ги описала, особено Dallas Buyers Club , затова си позволявам да те цитирам
Джаред Лето си е заслужил номинацията и наградите определено, но точно Матю Макконъхи и мен ме порази! Дали преди не са му давали подходящи хубави роли, но последните години този актьор е нереално добър направо!
 

Е, това беше неочаквано. Браво, бе, Ларс!

Джой,
мерси за ревюто!  :hug

идвам и аз с киното от уикенда 

Populaire  прекрасен филм, просто прекрасен  Така трябва да се правят романтичните комедии, без глупавите американски бозици, без сантимент, без глупости. Стегната, истинска любовна история изиграна от прекрасни актьори на фона на прекрасна музика. Абе, няма едно лошо нещо което да мога да кажа за този филм  Препоръчвам с ръце и крака  Пускам ви само едно клипче за да усетите атмосферата 

The Starving Games- дори и за пародия беше ужасно зле, ама ужасно ...

American Hustle - не беше точно това, което очаквах, но много ми хареса. Изненада ме и развитието на героите, както и самите актьори. Ейми Адамс беше жестока, направо не можех да откъсна очи от нея, за Крисчън Бейл си е ясно, но и Брадли се справи много добре. Дженката също направи много добра, много различна от Силвър лайнинга  Препоръчвам го и него 

Привет в новата тема! Тина, благодаря  

Deetron, много се радвам, че ти е харесал The Attack!!

Благодаря за ревюто!!
Значи все пак филмът е в едната крайност, нешокиращ? Определено ще го гледам на кино, а за музиката съм направо ентусиазирана.

Записвам се и с Diana. Останах със смесени чувства.
Всичко освен Наоми Уотс ме впечатли. Тя самата сякаш преиграваше, имаше едно прекалено пърхане на мигли и въздички, отиграна походка... някак всичко ми изглеждаше преиграно с много желание. От друга страна да си похваля любимия "изгубен" Навийн Андрюс. Много жив и истински образ имаше, само заради него не се отлепих до последната минута.
Липсваха ми някои аспекти от историята, но това е нормално. В края на краищата препоръчвам, интересен е!

Аааа, не толкова крайни изводи - просто не е така гнусен, както обичайно се чака от Ларс, и не, не е съвсем порно (решил е да ни "зарадва" чак в Кан с пълния полет на фантазията си )

Last Vegas - не от задължителните, разбира се Но, явно настроението ми беше подходящо. Само ще кажа приятен, неангажиращ филм. Толкова много пъти сме гледали подобни, нищо ново - но, както казах приятно ми беше да видя тези големи актьори отново и то в роли, които определено им отиват. А, не да се правят на по-млади или по-по....нещо си.
Предполагам, че би се харесал на майка и татко 

Това гледахте ли го? (от 2та мин. нататък)

Пак съм аз (стана като във вица "smee again"  )

Току що изгледах Великият Гетсби. Хареса ми.
Въпреки противоречивите ревюта.
Типичен Лурман. Той така си снима, преекспонирано. Търсен ефект.
Аз по принцип му харесвам нещата. Харесвам цветовете, пищността на филмите му, интересния подход към избор на музика, изобщо цялата визия на лентите му.

Ходи ми се на парти у Гетсби.

Гледах La grande bellezza, хареса ми! Красиво направен филм,  хубави партита и голяма  драма за аристократите и богатите.
Според мен, той си направи равносметка на живота, разказа ни книгата си, но не я написа, защото беше много отегчен и мързелив.
Бих гледала края отново, но не мога да намеря филма със бг субтитри.
Филмът ме подсети за „Рим на аристократите“ http://www.imdb.com/title/tt0067685/?ref_=fn_al_tt_1 – един стар филм от 1971 год. Много добре си кореспондират двата филма, чудесни са за съпоставка – почти половин век е разликата в годините, но ............ Препоръчвам го за гледане, защото историята е много поучителна.

Вълкът уникално тъп.

Ни в клин, ни в ръкав:
Hugh Jackman's Teacher Interview

"I worked as a teacher for 3 years!"