А за нея,биологичната мама говорите ли с детето си?

  • 3 085
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
Rut, обръщам се към Вас с благодарност за мнението, което изразявате. За мен като осиновител, а вярвам и за всички други осиновители, е много важно мнението на хората, преживели такова събитие - осиновяване. Сигурно долавяте, че тревогата ни не е за това дали някой, някога и колко ще ни благодари, а за това как то - осиновяването, се отразява на децата, които обичаме и отглеждаме като свои, как да им помогнем по-лесно да се справят с различието, че не са при биологичните си родители. Докато детето ми беше малко всичко изглеждаше като приказка. Но с порастването започна да се осъзнава и репликите от вълнуващи филми на тази тема не ни помагат. Безценна помощ биха ни били личните преживявания и впечатления на порасналите осиновени, справили се с влиянието на всички чувства, породени от факта на осиновяване.

# 16
  • Мнения: 1 652
]Мили мами, Честит осми март!
Обръщам се към Нири  и всички майки, които писаха по темата тук. Моля разкажете ни как и кога разказахте за първи път на децата си за това, че са осиновени и как те го приеха първия път.Как работихте по този въпрос  през годините? Колко често говорехте за това.Да не би детето ви да го е забравило? как вашите близки гледат на въпроса, че имате осиновено дете? Свекърва, брат, сестра - има ли някой за който тази тема е неудобна или пък е повод да ви намеква и на вас, че "не сте като хората", защото  познавам една снаха, който непрекъснато говори тенденциозно пред всички, включително и в присъствието на майката  "Мъж, който не е ходил войник не е мъж и жена, която не е раждала не е майка" . Всичко това го чува детето. Нещо повече - дори и да не се говори така, самия факт, че някой мисли негативно за осиновяването и не го възприма, като нещо нормално се чувства от децата. Може би в училище ? Не може едно дете, което е възпитавано, че осиновяването е нещо нормално, изведнъж да започне да страда за биологичната си майка, без някой да му е обяснил, защо трябва да страда и да се чувства различно. Все някой един ден ще го направи. Но кой го е направил?И колко често този човек се вижда с вашето дете?  За да разберем как се е стигнало до тук, трябва малко повече информация. Прави ми впечатление и нещо друго. Много от майките , които пишат по темата се включват, като гости. Прощавайте мили мами, може би има причина, която всеки би уважил, за да не се регистрирате поне, но си мисля -не означава ли това, че искате да се скриете, а следователно тази тема не живее съвсем свободно във вашата среда? Може и да греша. Но просто питам?

# 17
  • Мнения: 77
Скъпа Дарена, честит празник и на Вас!  Лично аз споделям мнението на журналистите, че 8 март е донякъде спорен празник, макар, че малко мъжко внимание не е излишно.
    Имах проблем с регистрациятията и поради тази причина мнението ми беше представено като "гост" - не всички се справяме добре с компютрите / все още/.
     Няма никакъв проблем да разкажа как при нас се развиха нещата. Никога и по никакъв повод никой не се е месел в проблемите на семейството ми - това, че не можахме да си родим деца засяга само мен и мъжът ми и дори майките ни не са се месили. Решението да осиновим дете взехме с такава лекота и бързина, сякаш е едно обичайно събитие. Абсолютно непозната жена ми помогна в намирането на бебче и това стана за има-няма две седмици. Дългото чакане беше само съдебната процедура. Абсолютно сама организирах всичко - детската стая, мебели, пазаруване и т.н. Всичко пазихме в пълна тайна до денят в който си прибрахме бебчето, защото неискахме никой да ни повлияе на решението.
       Всички приеха радостното за нас събитие нормално - и роднини, и приятели , и познати. Не съм имала проблеми дори със съседите си, макар, че ми е минавало през главата...
      В отглеждането на малкото съм се ръководила главно от книгите  /ако не съм забравила вече авторите - Ан Бакюс и д-р Спок/. В тях информацията за осиновените деца беше доста оскъдна. Препоръчваше се информирането на дедето да стане около 6-год. възраст, защото тогава човек започва да се осъзнава - поизход, родственици и т.н. Не намерих друга литература, по тези въпроси не се разговаряше в обществото, дори с педиатъра не можах да се посъветвам, той също не беше запознат. Ослушвайки се, от радиото чух името на психоложка, работеща с деца от домовете. Издирих я, срещнахме се, разговаряхме преди всичко по въпроса кога и как да се съобщи на детето. Сценарият, който ни предложи /че детето е избрало нас, когато сме отишли в дома, прегърнало ни е т.н./ не ми допадна, защото не беше истина. Не можех да го натоварвам с избор, който никога не е правило - нямаше да бъде честно.     Избрахме ден, в който имахме и друго семейно събитие и щяхме да бъдем на ресторант, купихме му хубав подарък, и почти в края на тържеството му съобщихме в прав текст, че на този ден/който беше различен от рожденният му и то го знаеше недвусмислено/ е станало наше бебче, и че оттогава за нас този ден е двоен празник. Това се случи, когато то беше на 5г и 4мес.В момента дори не си спомням всички детайли, но естествено това беше само първият разговор по темата. От тогава /то вече е на 9/  по този въпрос сме говорили многократно - как точно е станало, как точно сме избрали него, имало ли е и други деца...Въпреки, че е дете, въпросите му невинаги са били доброжелателни. Усещам и яд, и гняв, и безпомощност. Осъзнаването на събитието от негова страна протече постепенно - отпечатък в няколко посоки направиха и телевизионните новини и предавания - както за деца, на които се търсеха родители /Ани Салич/, така и осиновени, които си търсеха биологичните майки/Миглена Ангелова/. Много емоции - положителни и отрицателни, преживяхме и сигурно няколко пъти по толкова ни предстоят... Сега съм доволна, че чрез BG-MAMMA и БАОО  може би ще успеем да се обединим и да намерим необходимата помощ за нашите деца, за да не страдат, че са "различни", а да порастнат като удовлетворени и щастливи хора. Много се надявам, че на планираната среща в събота в сградата на БАОО ще дойдат достатъчно много осиновители и ще се сложи едно добро начало за взаимопомощ.


# 18
  • Мнения: 2 584
Rut, обръщам се към Вас с благодарност за мнението, което изразявате. За мен като осиновител, а вярвам и за всички други осиновители, е много важно мнението на хората, преживели такова събитие - осиновяване. Сигурно долавяте, че тревогата ни не е за това дали някой, някога и колко ще ни благодари, а за това как то - осиновяването, се отразява на децата, които обичаме и отглеждаме като свои, как да им помогнем по-лесно да се справят с различието, че не са при биологичните си родители. Докато детето ми беше малко всичко изглеждаше като приказка. Но с порастването започна да се осъзнава и репликите от вълнуващи филми на тази тема не ни помагат. Безценна помощ биха ни били личните преживявания и впечатления на порасналите осиновени, справили се с влиянието на всички чувства, породени от факта на осиновяване.
niri аз не съм осиновила дете, макар че като ги гледам в тези домове ми се иска да мога да осиновя всички, за това как се отразява осиновяването на самото дете зависи от детето, съпругът ми и сега отбягва да говори за това, не гледа такива предавания защото му е тежко че тази която го е родила го е изоставила, мисля че трудно преодоляват тази болка, но е благодарен че са го осиновили и са му дали семейство, любов и бъдеще

# 19
  • Мнения: 273
скъпи майки,
оказва се, че осиновените деца и порасналите такива са много. Всеки рано или късно е разбрал истината за произхода си, за съжаление някой дори и след смъртта на родителите си осиновители. За това е много важно, според мен, децата ни да знаят истината. Ето ви един случай с моята дъщера, от миналата година, когато тя беше само на 3 години и половина. прибра се от детската градина и издекламира стихчето " Аз обичам мама с обич най-голяма, тя ме е родила,у тя ме е кърмила, на света едничка тя е най-добричка". след което заяви - ..."Благодаря ти мамо, че си ме родила..." Как бихте постъпили, бихте ли имали доблестта да погледнете тези чисти детски очи, пълни с обич и доверие и да изречете лъжата - да мойто дете, или нещо подобно?!. Е аз не го направих, казах на тригодишното си дете, че не аз съм таз която го е родила, но това с нищо не променя нещата, тя е моето детенце и ние с тати сме едно семейство. За моя радост не последваха повече въпроси за този ден, страх ме е от отговорите, но каквото и да се случи истината истината и само истината, децата познават лъжата.

# 20
поздравяваме те  bouquet Ani_M,
Според нас това е бил един много добър момент, в който да въведеш темата пред детето си. То не е имало нужда от повече в този момент и затова не е задавало въпроси. Важно е обаче да неспираш до тук.
Има много добри анимационни филмчета, които ще ти помогнат да продължиш.Това са Стюарт Литъл, Беиб, Тигър
http://www.baoo-bg.org/forum/viewtopic.php?t=40
Можеш да включиш и приказки за лека нощ, ако дъщеря ти обича да слуша приказки Simple Smile
Права си, че има много осиновени хора, които са разбрали за това, когато родителите им са починали. Сред нас има такива и им е много тежко, че не могат да обсъдят мислите си и желанията си с най-близките си хора-техните родители.
Тайните, от какъвто и да е характер са пречка във всяко семейство. Ето защо е важно родителите да кажат истината на детето си, естествено, като щадят психиката му
Успех
 newsm10

# 21
  • Мнения: 3 740
Мисля, че и "Тарзан" е подходяща история - там има толкова много любов между детето и приемната му майка...

# 22
  • Мнения: 273
благодаря много за съветите за филмчета, аз се стремя да намирам такива и да й пускам да гледа. Винаги съм била на мнение, че детето трябва да расте с тази истина и открито да се говори в негово присъствие и то постепенно да осъзнава с израстването си. Смятам, че е много по-трудно да седенеш с вече порастналото дете и изведнъж да му го кажеш - "..ела сега да поговорим за нещо много важно" ... или нещо подобно.
В момента на мен ми е доста притеснено, как звучи на фона на това което ще споделя. Аз съм една от тези щастливи жени, които няколко години след осиновяването на детенце си раждат и още едно. Бебето е само на два месеца и покрай него възникват много въпроси. Както всяка кака или батко, моята голяма дъщеричка ревнува от появата на това малко същество, което й отне центъра на дома. Нека не звучи неправилно тя е моето първо дете и винаги ще бъде такова, тя донесе радостта в нашта къща и днес е кака - много обича новороденото си сестриче, но трябва да дели мама и тати с още някого. Дали съм права, не знам, но за момента отбягвам всякакви въпроси, защото сега ревността е най-силна, докато малкото е напълно беззащитно. Смятам да продължа да обяснявам когато бебето стане поне ходещо човече.

# 23
  • София
  • Мнения: 708
Дали съм права, не знам, но за момента отбягвам всякакви въпроси, защото сега ревността е най-силна, докато малкото е напълно беззащитно. Смятам да продължа да обяснявам когато бебето стане поне ходещо човече.

права си, разбира се, всеки сам избира най-подходящия момент и дали наистина е готов да разкаже приказката ...

Общи условия

Активация на акаунт