Кристалина Георгиева всъщност си е сменила името....забравих как беше точно рожденото и 
Сталинка.
- Публикувана: 23 ян. 2014, 21:39 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2014, 13:14 ч.
Крисия или Кристин
Сталинка.
Както избираме татуировките си (примерно), така и смятам, че трябва да се избират имената.
Ако не си на 100% сигурен, нахвърляш няколко примерно, изчакваш определено време да отлежи идеята,и ако не си се отказал, значи това е точното за теб.
Ако не си на 100% сигурен, нахвърляш няколко примерно, изчакваш определено време да отлежи идеята,и ако не си се отказал, значи това е точното за теб.
Най-важно е решението да е лично, а не да слушаш други хора.
Колкото и да е лично едно такова решение, то касае и други хора - в случая детето. И за по-необичайни имена мисля, че е редно да се чуе и мнението на други хора. Защото майката на моменти се отнася в някакви несъществуващи идеални светове, кръщава детето си с име, което ще е източник на постоянни неприятности за детето. Редно е да се отчита и средата, в която това дете ще расте. Едно и също име в различно обкръжение може да е както предмет на гордост, така и повод за самоубийство.
Работя с имена, чета имена, диктуват ми имена, произнасям имена, всеки ден вече от може би 6-7 години. С годините се научаваш вече физически да усещаш, как някои хора ги боли, като си казват имената. Смешно е първите месеци, после започваш да им съчувстваш. Свикнала съм с всякакви имена, но като ти изникне един Илиандър насреща и наистина си казваш - да, този човек не е случил на родители. Много от вас ме обвиняват, че не съм толерантна с майките. Има случаи, в които трябва да сме толерантни с детето, а не с майката, не мислите ли?
Работя с имена, чета имена, диктуват ми имена, произнасям имена, всеки ден вече от може би 6-7 години. С годините се научаваш вече физически да усещаш, как някои хора ги боли, като си казват имената. Смешно е първите месеци, после започваш да им съчувстваш. Свикнала съм с всякакви имена, но като ти изникне един Илиандър насреща и наистина си казваш - да, този човек не е случил на родители. Много от вас ме обвиняват, че не съм толерантна с майките. Има случаи, в които трябва да сме толерантни с детето, а не с майката, не мислите ли?
Колкото и да е лично едно такова решение, то касае и други хора - в случая детето. И за по-необичайни имена мисля, че е редно да се чуе и мнението на други хора. Защото майката на моменти се отнася в някакви несъществуващи идеални светове, кръщава детето си с име, което ще е източник на постоянни неприятности за детето. Редно е да се отчита и средата, в която това дете ще расте. Едно и също име в различно обкръжение може да е както предмет на гордост, така и повод за самоубийство.
Работя с имена, чета имена, диктуват ми имена, произнасям имена, всеки ден вече от може би 6-7 години. С годините се научаваш вече физически да усещаш, как някои хора ги боли, като си казват имената. Смешно е първите месеци, после започваш да им съчувстваш. Свикнала съм с всякакви имена, но като ти изникне един Илиандър насреща и наистина си казваш - да, този човек не е случил на родители. Много от вас ме обвиняват, че не съм толерантна с майките. Има случаи, в които трябва да сме толерантни с детето, а не с майката, не мислите ли?
Работя с имена, чета имена, диктуват ми имена, произнасям имена, всеки ден вече от може би 6-7 години. С годините се научаваш вече физически да усещаш, как някои хора ги боли, като си казват имената. Смешно е първите месеци, после започваш да им съчувстваш. Свикнала съм с всякакви имена, но като ти изникне един Илиандър насреща и наистина си казваш - да, този човек не е случил на родители. Много от вас ме обвиняват, че не съм толерантна с майките. Има случаи, в които трябва да сме толерантни с детето, а не с майката, не мислите ли?
Правилно, на първо място името трябва да се избира подходящо за детето, а не след време да бъде оскърбяващо. Нищо, че последните години тенденцията да кръщаваме със западни имена се увеличи, мисля че е по-добре да се казва Крисия, или с друго "изкълчено" име (както казваше баба ми), а не Мара, Дана, Петранка и прочие.
И мен са искали да ме кръстят Стоянка, ама майка ми е била твърдо против, и съм Станимира.
Мисълта ми е, че избирането на име не е лесна задача, трябва да се съобразим не само с времето, в което се ражда детето, но и за в бъдеще.
И мен са искали да ме кръстят Стоянка, ама майка ми е била твърдо против, и съм Станимира.
Мисълта ми е, че избирането на име не е лесна задача, трябва да се съобразим не само с времето, в което се ражда детето, но и за в бъдеще.
За мен Крисия с нищо не превъзхожда и не звучи по-добре от Дана, Мара и Петранка.
И за мен.. да не говорим, че намирам имена като Дана, Нора, Леда, Мина, Рада, Неда за много красиви и доста по-добри от Памела и Дженифър.
Всеки с личните си предпочитания и усещания.
Дана дори не е остаряло име, като Стоянка или Петранка, другите изброени от Вилли са просто четирибуквени, достатъчно модерни имена
Крисия дори не е и чуждо, просто е някаква измишльотина...тенденции и моди разни, това не прави едни имена по-добре звучащи от други.
А оскърбяващо име не съм видяла в темата... а дали един ден детето ще си харесва името, Божа работа, никой не може да предвиди, независимо дали детето е кръстено Куна, Крисия, Калина, Мария или Въртиопашка....
Дана дори не е остаряло име, като Стоянка или Петранка, другите изброени от Вилли са просто четирибуквени, достатъчно модерни имена
Крисия дори не е и чуждо, просто е някаква измишльотина...тенденции и моди разни, това не прави едни имена по-добре звучащи от други.
А оскърбяващо име не съм видяла в темата... а дали един ден детето ще си харесва името, Божа работа, никой не може да предвиди, независимо дали детето е кръстено Куна, Крисия, Калина, Мария или Въртиопашка....
Колкото и да е лично едно такова решение, то касае и други хора - в случая детето. И за по-необичайни имена мисля, че е редно да се чуе и мнението на други хора. Защото майката на моменти се отнася в някакви несъществуващи идеални светове, кръщава детето си с име, което ще е източник на постоянни неприятности за детето. Редно е да се отчита и средата, в която това дете ще расте. Едно и също име в различно обкръжение може да е както предмет на гордост, така и повод за самоубийство.
Работя с имена, чета имена, диктуват ми имена, произнасям имена, всеки ден вече от може би 6-7 години. С годините се научаваш вече физически да усещаш, как някои хора ги боли, като си казват имената. Смешно е първите месеци, после започваш да им съчувстваш. Свикнала съм с всякакви имена, но като ти изникне един Илиандър насреща и наистина си казваш - да, този човек не е случил на родители. Много от вас ме обвиняват, че не съм толерантна с майките. Има случаи, в които трябва да сме толерантни с детето, а не с майката, не мислите ли?
Работя с имена, чета имена, диктуват ми имена, произнасям имена, всеки ден вече от може би 6-7 години. С годините се научаваш вече физически да усещаш, как някои хора ги боли, като си казват имената. Смешно е първите месеци, после започваш да им съчувстваш. Свикнала съм с всякакви имена, но като ти изникне един Илиандър насреща и наистина си казваш - да, този човек не е случил на родители. Много от вас ме обвиняват, че не съм толерантна с майките. Има случаи, в които трябва да сме толерантни с детето, а не с майката, не мислите ли?
И мисля, че едно име също така трябва като го кажеш да не те питат по 100 пъти как точно беше.Понеже и такива случаи знам.
Дори за една МариА/ не Мария/, когато ужасно се ядосва, че постоянно бъркат начина на изписване на името ѝ, хем тя постоянно подчертава как точно се пише.
И аз като притежателка на фамилия, която е малко по-особена, а вече и двойна, та постоянно обяснявам как се изписва и въпреки това редовно бъркат, даже и двете имена.
Много ми е досадно, честно.
А кой може да знае дали детето ще харесва по-прости и по-стандратни имена или изчанчени, като майка си, която го е кръстила, уж без да мисли за него? Познавам сума ти народ с традиционни имена, които предпочитат да бяха кръстени с нещо по-завъртяно, както и хора с по-странни имена, които искат по-обикновено име. И това пак не значи, че по презумция всички мислят така. Аз ще кажа за 18-хиляден път за себе си - аз имам сравнително странно име, болшинството хора не са го чували преди да се запознаят с мен, поне така са ми казвали. Много рядко някой ми чува името както трябва от първия път, фамилията ми и тя не е често срещана, и нея обикновено я чуват по друг начин. Малкото ми име има два начина на изписване в БГ, редовно някой си мисли, че съм по други начин, наскоро получих пратка, на която първо ми бяха записали името вярно, след това го задраскали и го записали грешно по другия начин. Та, и аз цял живот обяснявам как се казвам, обаче не, не ме дразни това, напротив, радвам се, че имам рядко срещано и не дотам обичайно име. Затова и сина ми има сравнително необичайно за БГ име. Може и да не му харесва някой ден, и да ме обвинява, че е кръстен така. Пък може и да му харесва, предвид, че ми е син и отсега виждам как съм му предала гена за развинтената фантазия. Та, затова не знам как можем да сме толерантни с мнението на човек, който още дори няма такова. Ако някой преди време беше посъветвал майка ми да избере по-обикновено име, тя го бе послушала и аз сега бях някоя Светла, примерно(нищо против името, но моето си харесвам повече), хич нямаше да го приема като съобразяване с мен. 
