Мисля, че съм прокълната....да съм сама...

Чета темите тук, но чак сега се реших да пиша...
Напоследък се взирам дълбоко в себе си и искам да открия откъде идва тази гадост в живота ми да се чувствам като последния неудачник на този свят САМА…и колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че съм прокълната в този живот (не съм суеверна, но вече всичко си мисля)…и една от проклетиите е да не мога никога да срещна мъжа на мечтите ми и да съм истински щастлива…А моите претенции са толкова обикновени – просто трябва да е добър, да е нормален мъж,  да е здраво стъпил на земята финансово и психически, да ми дава спокойствие и сигурност, любов и уважение, да го харесвам, да ми е СЕБЕПОДОБЕН! Това е което искам.
Всяка нощ се моля за Него…незнам къде е и дали въобще съществува…но толкова много ми се иска да го срещна – онзи мъж, който е точно за мен, онзи, който е точно моята половинка, моята любов, моето всичко….
Наистина се чувствам много отчаяна, защото, повярвайте ми – пробвала съм всичко, за да имам човека до себе си…И смятам, че е абсолютно невъзможно никога да не съм срещала в живота си, да не съм се докосвала до добър и нормален мъж! Не е възможно да е истина! Не е възможно 20 години да търся моята половинка и да се моля за него, и никога да не съм я срещнала…Обръщам се назад и виждам как в живота си срещах толкова много мъже, но нито един за който да кажа: „Той беше. Изпусках го.” Просто няма такъв…И затова смятам, че тук има нещо много гнило! Тук явно има някаква проклетия, която започвам да усещам, но незнам как да се оттърва от нея…
Звуча навярно като някаква истеричка или задръстенячка, която стои вкъщи и чака някой да я покани на среща. Нееее. Въобще не е така и точно обратното е, и точно поради тази причина така съм се уплашила, че имам някакво проклятие, защото немога да си обяся друго….Да, аз изглеждам доста добре външно, доста по-малка от годините си, с добро образование и професия, материално добре, имам доста приятели, които много ме харесват и като човек и като всичко; имах два брака, два развода, имам две деца…За първият се омъжих на 16. Той беше отвратително мамино синче, глезеник, обичащ алкохола и цигарите, не обичащ да работи (сега е на 50+ и е с изпадали зъби, пропаднал алкохолик). За вторият се омъжих с ясното съзнание за постигане на прекрасното семейство – аз проспериращ дизайнер, учеща за магистър-архитект, а той проспериращ адвокат….Не предполагах обаче, че зад перфектната му външност се крие психопат-нарцисист. Характерно за такива е, че развода (гнусен и изтощителен до ентата степен) ти продължава по-дълго отколкото си живяла в брак с такъв тип…(моят развод 6 години едва приключи)…Сега пък се разделям с поредния идиот в живота ми….Казвам идиот с пълното съзнание, защото отново (незнам как) попаднах на поредната издънка. Този последния е алкохолик – всяка вечер пиене (ама от гадното пиене) и след това се почват едни спорове и заяждания и гадости …Освен това е вечно без пари и мрънкащ и е на моя издръжка в повечето време (пари за алкохол и цигари намира, щото от време на време го викат да зидеросва по къщите (т.е. никога постоянна работа не е имал); когато дойде време за плащане на сметки,  се изнася при техните , (така си е уредил живота, че да го хрантуват от всякъде, а е 48г…) и като платя сметките, реве пак да идва при мене…и аз го допускам….от ужас да не съм сама….Защото умирам от страх като съм сама… в къщата ми….в живота ми….дори в леглото ми….
Да, малкото ми детенце живее при мен (мръсника-адвокат не успя да ми го отнеме), но аз съм тъжна…защото искам да имам истинско семейство.
А докато този сегашния ме напуска и не е при мен (понякога за месец-два), аз правя всичко възможно да срещна и открия моят човек – регистрирам се в сайтова за запознанства (щото незнам къде другаде да търся), ако някой ми направи добро впечатление – излизам, срещам се, общувам, …но никой (вече години) не ми предизвиква тръпка…Просто нямам късмет да срещна човек, който да ми хареса истински…който да е МОЯТ човек...И поради тази причина връщам обратно онзи пройдох….от ужас да не съм сама….
И това докога? Времето се изнизва между пръстите ми...а аз даже искам да имам още едно дете...кога обаче?..Мисля, че съм супер изтощена от гадостите  и несполуките в живота ми,  и че шанса да имам моя любим за цял живот, все повече намалява….
Има ли и други дами като мен?