Мъници от всички страни, добре сте дошли!

честит рожден ден на Кайл! Да е здрав и щур!

добра идея, Дани! А ти, като си излязла от възрастта за майчинство, какво ще правиш, ще даваш ли Йоана на градина?

Честит втори рожден ден на Кайл! Да е жив и здрав палав и игрив ,гордост на цялото семейство!   

Със закъснение, но от сърце, Голямо Честито по случай втората годинка на Кайл. Да расте здрав и щастлив, и да има прекрасно детство 
Много набързо се отчетам, че сме нагазили смело в бебешко-детския пубертетски период та ми дава някакво спокойствие като чета тук и в януарската отчетна. Рев от воле, капризи, цупене...Давидко по принцип е със спокоен характер, но от едно известно време съм се видяла в чудо. Не мога да привикна като плаче и туйто. Каквото и да правя понякога просто се минава през реване, което пък ме кара да се чувствам лоша майка. Така ми опъва нервите понякога, та се чудя къде да се завра.
Дани, мила, освен виртуална  не знам какво друго да ти кажа - дано се наредят нещата в семейството по най-добрия начин.
Ася, бързо възстановяване на болните ви пожелавам.
На новата в темата мама - добре дошла   
Извинявам се, че така накратко, скоро пак. Лека нощ от нас.

Това е малко болна тема-днес пуснаха бройките в системата за 2014/2015г.
Йоана има реален шанс да влезне в яслата срещу блока ни, но ако тати си намери работа. 
За тези, които не знаят, работата на родителите дава по 1 точка за класиране.
Ако всичко е наред и татко ѝ започне работа с осигуровки в ЕС, това ще ни осигури точката. 
Аз започвам да търся активно работа, след като я запиша и надявам се, леко и бързо да се адаптира.
Живот и здраве, може догодина нещата ни да са по-ясни и подредени! 

привет,

честит втори рожден ден на Кайл!!!! да расте много весел и безгрижен 

Peregrina, не си лоша майка. период е.
и Тим реве, ама понякога го оставям да се нареве. после пак е весел.
като му е скучно и се тръшка повече, също и след следобедния сън - направо е отровен тогава...

Дани, стискам палци да получите място!

Мерси!

Честит рожден ден на Кайл, макар и на патеричка ! Да расте живо и усмихнато дете!    

И Стефан е в групата на тръшкащите се, а от няколко дни е с хрема та е слабо казано нетърпим Миналата вечер се изпусна в гащите и аз реших да му сложа памперс за през нощта, макар че пошече от месец вече сме изцяло с гащи. Е нямате представа колко беше шокиран милият , че му слагам това нещо, не спря да го дърпа и намиста, сутринта стана към 5ч да пишка и категорично отказа да му го слагам пак

Дани, стиснати палци и от мен!

Калалили, снимките ти са невероятни, както винаги, а и моделите са големи сладури!

Ние през уикенда ходихме на едно изложение "лов и риболов", имаше показно как се лови риба на муха, наш Стефко и той се нареди да опита Ето резултата   
 https://plus.google.com/u/0/photos/110547065451728221037/albums/ … 84080590545229217

Привет на всички и от нас. Сядам да пиша, да видим до къде ще я докарам.
     Зана, страхотен рибар си имаш. Браво и за махнатия памперс, аз не знам ние кога ще успеем да го махнем. Вечер си ляга, а сутрин като се събуди памперсът е сух, аз го грабвам възможно най-бързо и го изпикавам ва банята /независимо че продължава с постоянните нощни будения за сучене/. Така е и след следобедния сън, което ми говори, че вече е готов за „тренировки”. Бързичко да оздравявате и вие, и всички около Ася, много тъжно звучи това.
    Дани, и от мен имаш стиснати палчета за прием в ДГ, а и за разрешаване на семейните проблеми. А снахичката-козичка е също като Иван, все едно че описваш него. Не слуша, тръшка се, реве за щяло и нещяло, налага се, пищи, не дава ръка и въобще не му минава през главата, че навсякъде е опасно и че трябва да се внимава. Страшен период, бях чела за това, но не съм подготвена за реалността.
   Брюксел, това е и един от моите кошмари, да си помисля как ще дам Иван на градина, как ще се грижат за него, как ще го хранят, преобуват, мият, сменят памперси, дали ще е облечен достатъчно /щото тук децата са все голи и боси, а оттам и сополиви/. Аз откакто се е родил мокри кърпи не ползвам за дупето /само ако сме навън, но приберем ли се вкъщи - и веднага под чешмата/. Изнежен ми е, кожата му е много чувствителна, но не мога да си представя да е наакан и да не го измия /ако си спомняте- като бебе беше с атопичен дерматит и педи препоръча измиването и подсушаването при смяна на памперса, забрани мокри кърпи/. Дори като ходим на гости, винаги имам хавлийка в раницата и домакините знаят, че ще ползваме банята. 
   Тончето, добре дошла и от нас! Разкажи нещо за вас, за твоите трима юнаци, ще ни бъде интересно да те опознаем.
   Калалили, имаш две прекрасни слънчица, да са ти живи и здрави. Толкова са хубави на снимките, а Андрюшката има страхотни бузки, много е порастнал. На една от снимките май мярнах и свекито, тя ли беше?  А като те чета какво правиш за децата ти, как ги забавляваш и ангажираш, как се справяш с всичко – шапка ти свалям. Откъде тази енергия, този хъс, тази всеотдайност? И да питам – при вас в Чикаго да не би денонощието да е 25-26 часа, как все намираш време за всичко, на мен все не ми стига.
   Лумиа, как мина бала, снимки ще има ли? Завижадм ти за тази хубавица, хем възпитана, хем слуша, хем разбира,  хем говори, абе – дете мечта.
   Люци, ти нещо да драснеш, как сте, как я карате, има ли и при вас пубертетски изпълнения?
     Тити, не съм започнала работа, не още.
   Сега да ви разкажа за нашето ежедневие. Сутрин Иван става към 7,30-8,00. И аз ставам с него, хич не ми се става, че по цяла нощ се върти и не спи, по 5-6-7-8 пъти се буди и ме бозае, не съм спала една нощ като хората откакто се е родил. До към 10 часа всеки вторник и четвъртък сме си вкъщи /закуска, набързо готвене, пране на ръка ако има нещо малко, хващане на туй-онуй/ и излизаме до към 12-12,15 навън – най често в някой парк, че напоследък не ще в библиотеките /там тича и крещи, та ни гледат накриво/. Прибираме се, обядва и към 1-1,15 вече е заспал. Тогава е моето време – да ям ли по-напред, да почистя ли нещо, да приготвя на мъжа ми обяда и закуската за следващия работен де, да изпера някоя окапана от обяда дреха, да събера разпилените играчки, да напиша домашните работи за БГ училището или за двете ми ученички, да проверщ тези от предишната седмица, да...да...да.... Време нямам за НИЩО. Косата ми е за боядисване, маникюр... какво беше това, веждите крещят  за скубане, абе.... Само за себе си време не намирам, все се оставям за накрая. Иван спи до към 3 и след това е доста често кисел, както описва и Ася. Гледам към 4 да сме излязли нанякъде, да не го държа вкъщи, да  се изморява, а и навън яде плодовете си по-бързо. Към 5,40-6,00 се прибираме, докато приготвя вечеря и го изкъпя, то станало време той да вечеря. Храни се бавно, около 8 вече е мой ред  да хапна нещо /ако преди това не ям накрак, хранейки него/. Към 9,15-9,30 го слагам да спи, кърмя го за 10-15 мин. И му давам гръб. Той подмята ръце, сяда, ляга, и така докато се измори, а аз вече съм полузаспала. Към 10-10,15 вече и двамата спим до....събуждането след полунощ за поредното хранене. Е , как ви се стува, коя от вас би издържала на това повече от две години. Ей затова нямам време и все съм уморена. И не ми се пише, че ме мързи, но си ви чета редовно.
   Училището ни е супер. В понеделник и сряда ходим от 9 до 12 на клас за 2 до 3 годишни. Учителката е строга, но е професионалист и си знае работата. От 9,10 до 9,30 имаме т. Нар. Съркъл тайм, седим в кръг на земята около едно килимче, пеем песнички /придружени с движения/,  запознаваме е с поредната нова буква имзвука ѝ, припомняме цветовете, казваме азбуката, дните на седмицата и кой месец сме. Това е любимото време на моето щуране. От 3,30 до 10, 10 имаме дискусионно време – ние родителите и учителката разискваме някакъв проблем/ситуация, търсим и предлагаме решения, работим в екипи и по групи, а децата играят около нас. Водим си записки и наистина е много полезно. Има и няколко татковци. След това между 10,10 и 11,20 е времето за игри, някакъв крафт/арт /всяка седмица някой от нас подготвя идеята и материалите за  това/, снакс, игри на открито /има малък плейграунд с пясъчник, пързалки и други на вън/, почистване и подреждане.  От 11, 20 до 12 е вторият съркъл тайм  с дюруги песнички, игри, стикери. Другата седмица в сряда занятието ще се проведе в един аквариум в едно съседно градче, трябва да отидем до там сами, а след това ще ни организират за тур, беседа и знимания. Ще има още 2 такива извънучилищни занятия. Хубавото е, че всичко това е безплатно, смо по $20 на семестър плащам за консумативи.  В петък си оставих Иван в класа за 12-24 месеца, много си обича той учителката там, пък си има и стари другарчета.
   Е, дано не съм била много досадна, ама така е като пича нарядко.
  Доскоро и много целувки от нас.
   

Люци, аз много закъснях, но да честитя на малкото сладурче рожденния ден, нека е здрав, щастлив и да ви радва много!!
Ирка, като ти чета натовареното ежедневие и свят ми се завива. Ние всичко лека полека го караме. Моята девойка и тя като мама не бърза за никъде. Сутрин се излежава като я събудя, после гърне, закуска, изважда пластелина и може до обяд да играе с него. Тук леко запролетя и гледам пак да излизаме, но не винаги успявам да убедя госпожицата. Тя може да ти се вижда много примерна, но също си показва рогцата. И аз като Калалили броя и вземам любими играчки наред, да видиш после как от сърдита става много послушна. Бала мина невероятно, много се забавлявахме, и снимки ще покажа, бях със зелената рокля от коледното тържество и същата прическа общо взето.
Аз скоро тръгвам на работа - от април, а Ники ще се наложи да тръгне на градина. Имам и притеснения, и нерви, но рано или късно идва този момент и искам да и съдействам да свикне лесно, не да усеща как аз се притеснявам.
Ася, и от нас бързо оздравяване на всички!!
Дани, дано е за добро, стискам ти палци и за яслата и да се справиш с обстоятелствата такива каквито са, ти си силна жена!!
Калалили, наистина страшно много се стараеш явно да отделяш еднакво внимание на двете си прекрасни момчета и сигурна съм, че и те го усещат. Андрей ми се струва, че на теб прилича повече, за разлика от Лекси, който е одрал кожата на тати Дано слушкат и съдействат повече!!
Перегрина, и на теб здрави нерви да издържиш пубертетските настроения на Давид и аз често съм на ръба на нервите си като има принцесата настроения, но все стискам зъби, и така понякога се развиквам и ми е гузно.
Зана, голям е симпатяга рибарят, браво за успехите. Ние се каним тази седмица да махаме и нощните и да се присъединим към вас

Привет група!ЗАпочвам пък до където стигна
Зана страхотен рибар си имате и да оздравява по-бързо!
Брюкселина и аз щях да съм бесна за експерименти с моето дете.Дано си вземат поука!
Лумия ще се справи НИки с училището ,аз съм почти сигурна,че и Лекси би се справил и без много сълзи,но за тази в която искам да го пусна трябва да е без памперс,а ние за сега нямаме успех там.На гърнето седи само с дрехите Това ,че и бебето е с памперс ни дръпна на зад и като че му харесва вниманието.
Дани успех с градината!
Ир и твоята програма е препълнена,ама да те питам аз защо си усложняваш живота с пране на ръка и да храниш Ванката.Не ще ли да се храни сам?
За вниманието на мен пак ми е съвестно за Лекси.Преди няколко дни на гимнастика ,аз държах Андрей в кенгуруто у мен ,че там е шумно и не мога да го зарежа в количката.Лекси обаче по едно време го видях как жално гледа към едно детенце,чиято мама го гушкаше и целуваше и на мен ми стана много гузно.Взех го и него и го гушнах.МНого му стана хубаво.Той си ми е израстал в ръцете и си е гушанчо.Тежки са ми и двамата,но не мога да го оставя.Иначе нашата програма е подобна на тази на Ирка само че моите ранобудници стават понякога и в 5.Ако станат в 6 го броя за поспалив ден  Преобличаме се по няколко пъти,закусваме ,готовя нещо , събирам чантата и излизаме към 9 до към 11-11.30 се прибираме,бърз обяд и слагам Лекси да спи в 12 в повечето случаи спи до 2-3,но понякога спи много малко и се буди с рев.Тогава и той е трагичен и в такива дни следобедните планове с деца ги отказвам и само ходим до някой магазин или чистим в къщи.Той обича много да чистим с прахосмукачката ако Андрей е буден го слагам в кенгуруто,че се плаши ,а и няма да го чуя ако се разплаче.Прането и сгъването на дрехите го правя с Лекси.Вечерта към 6 къпя Андрей и Лекси си играе до мен във ваната с навити ръкави до като обличам бебето ,той си разглежда книжки на моето легло.Слагам Андрей да си играе на земята и с Лекси ядем.После местя Андрей в згъваемата кошара и къпя Лекси.Търкаляме се малко и тримата на леглото и приспивам Андрей към 7 и 15.След това с лекси редим пъзели или рисуваме или разглеждаме книжки.В 8 отиваме в неговото легло.Той си избира книжки и държи фенерчето до като аз му прочета 1-2 книжки.Завърта се и заспива гушнат в мен най-късно в 8:30.После е моето време за къпане и да дооправя каквото не съм успяла.Гледам обаче да не си губя много времето,че малкия се старае да ме държи будна цяла нощ и така растем.Обяснила съм само хубавата част Не винаги дните ни минават гладко и често се налага да се карам на лекси напоследък и се чувствам ужасно.Избухвам ,но гледам да с здържам и да обяснявам повече,но умората често си казва думата.Иначе да се похваля от Лекси вчера каза благодаря на едно момиченце като го почерпи с бисквитка,без аз да го карам  С неговата приятелка Доминика са неразделни.Умират да играя заедно и постоянно се търят.
Андрей вчера ми изкара акъла и тотално ми побеля косата.Ходихме семейно да вземем новия ми вен,но беше на 40 минути от къщи.На отиване добре бяхме в една кола и 4-мата,но на връщане решихме мм и Лекси да са в новата кола ,а аз и Андрей в старата след тях.Нахраних Андрей и тръгнахме,но той започна да мрънка и след 5 минути вече беше истеричен.Обадих се на мм да отбием,но до като изчакаме зелено той вече се прехласваше.Завих и спрях,даже не стигнах до паркинга защото той вече връщаше и се давеше.Извадих го и повърна още малко ,но веднага се успокои и усмихна.Аз вече треперех обаче.Преобляках го и пак тръгнахме.Той пак започна да плаче и спрях и го преместих на предната седалка.Знам,че е опасно,но нямаше как.Той като ме гледаше се успокои,хванах му ръчичката и заспа.До в къщи още 30минути само си мислех да внимавам някой да не ни удари ,за да не излезе еър бега,а после и една благодарност на Господ,че всичко е на ред все пак.
Благодаря и за хубавите думи за моите момчета! Ир това не е бабата ,а майката на една приятелка.Едва ли ще я снимам някога с децата ,а пък да си я слагам в мой албум още по-малко А за приликата Алексей има само очите и устните на баща си,всичко останало е от мен в главата му,но както често казват хората "очите издават характера на човека" Андрей пък от мен има само очите.Устните му са на дядо му по бащина линия и една неизвестна тръпчинка на бузата.Много е интересно,че по нищо ама нищо не си приличат,а Андрей расте огромен в сравнение с брат си.Дрехите на Лекси за същата възраст от давна не му стават.Като се сетя какъв скелет беше а сега си е човек

Калалили, настръхнах цялата докато четох за поредното ви приключение, ти трябва да си била на ръба, браво че си се справила и нека отсега нататък новото возило да ти служи без никакви подобни преживявания!!
А за храненето на Ванко като споменаваш...аз отдавна не храня Ники ами използвам времето нещо да свърша. Понякога се глези и ме вика - мама, напапаш ме? и айде давам с лъжичката, но по-скоро е изключение.
Набързо съм, намерих малко сними от бала, дето е снимал фотограф, да ни видите малко наконтени и ще ви оставям, след обяд имаме разходка до центъра, уговорихме се с една друга мама българка, която наскоро се премести тук с мъжа си и 5-месечното бебе, ще отидем да се запознаем

момичета здравейте!нямам много време,ама да благодаря за пожеланията ще споделя скоро как мина рожденния ден.
калалили и аз имам подобна случка с моника и знам точно как си се почуствала
много хубави снимки видях!
дави честитя Баба Марта!Пожелавам ви да сте здравички весели засмени,бели и червени!!!

ще пиша скоро как и при нас,много съм изморена не мога и да спя вечер и от това през деня ме болят очните ябълки.

хайде мами,бягам,бъдете здрави!

Простете!
Простено и на вас!

Простено да ти е Дани, на теб и на всички момичета!
Да прощавате и вие!

Калалили, представям си колко притеснено ти е било в тази ситуация, радвам се че всичко е приключило добре и стискам палци да нямате повече такива преживявания 

Лумия, прекрасни сте, личи си че много сте се забавлявали!

   Честит национален празник, момичета. Близко или далече от Родината, аз си оставам Българка и всеки път сърцето ми трепва, а очите са пълни, щом чуя химна.

                                  

   Честита Баба Марта на патерички; дано ми простите ако неволно съм наранила някого в темата. Аз прошка днес давам на всички.

     Честит рожден ден на Донът, да е здрав, пъргав, с апетит и желание за нови щуротии и подвизи. А мама Зелка къде пак се сви, няма ли да почерпи? 

                 
     Люци, що така с твоя сън? Много работа ли, напрежение, какво става? Мама е при теб, а ти си тройно по-натоварена и неотпочинала.
    Лумиа, много се изкефих на снимките, ама то си е било наистина бал - с дълги рокли и прически, с фракове и костюми, супер. А какъв е поводът за това събитие, кой го организира, традиция ли е, кои са участниците, я разкажи малко повече като имаш време. Много хубава двойка сте - снажни, млади и красиви, пу-пу.
    Калалили, наистина това което разказваш звучи страховито, добре че детенце е наред, а пък на теб какво ти е било, само ти си знаеш.
         Ами пера на ръка, защото ако си спомняш нямам лична пералня вкъщи и сме на обществена. Чиста е, срещу апартамента е, но не е никак ефтина  . На седмица /или на около 5-6 дни/ събирам по една пералня за Иван /неговите все още ги пера отделно, евентуално с чаршафите от нашето легло/. Но понякога се прибираме отвън, той е ял нещо и се е наплескал, ами няма как да оставя тази дреха да чака 3-4 дни, за да бъде изпрана. И чорапите му - като се приберем от вън за обяд му ги сменям и изпирам, а вечерта изпирам следващия чифт. Ако се окапе с нещо мазно /супа, манджа/, също изпирам на ръка, не ми се ще дрехите да се лекьосат. А и честно казано това не е проблем, имам по дрешка-две на ръка за деня, не е чак толкова много.
    А за храненето, ами имам си дете, което не иска да бара храната, прави физиономии на отвращение при допира на много от храните. Рядко си взима сам нещо и го слага в устата, а и дори тогава понякога го плюе. С вилицата е що-годе добре, но с лъжицата никак не го бива. Ползва е да рови, бърка и хвърля храната  . А как се олива... и имам нов на четири години/ шоколадовокафяв мокет, който вече е добре петньосан. Всички тези фактори накуп, плюс това, че обяда и вечерята са му почти винаги някаква полутечна храна, правят самостоятелното му хранене за сега само мечта. Давам му разни неща да свиква и да се упражнява, но основно ние го храним, по-бързо ми е, по-чисто и за сега това ни устройва.