Да се позабавляваме докато отговаряме 
- Публикувана: 27 ян. 2014, 17:51 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2014, 20:34 ч.
"Интернационални мацки тук сме се събрали, всяка чака 2 чертички да удари"Над 35
Аз пък играех Джена в игрите 
Ние пък играехме "Синьо лято" 
Даже знаех къде има заровен извънземен кораб имах и пръстен от извънземно-там до кораба го бях намерила и правеше чудеса-например докато играем на ластик- сядах и пращах сигнали с пръстена да сбърка опонентката ми и работеше и всички искаха да играят с мен в отбор
Само за протокола аз съм "Големият хаплив задник", а пък ММ е "Невидимият хаплив задник". хахахаха
А пък ние в нашата махала направихме "Ромео и Жулиета" на Шекспир. Цял месец разучавахме ролите, направихме декори, костюми и поканихме родители, баби, дядовци срещу вход от 20 стотинки
. Аз имах две роли - Бенволио и Дойката на Жулиета. После с парите си устроихме пикник. Имам прекрасни спомени!
Явно всеки носи спомени от някакъв филм или сцена от детството си. А иначе с "Балканчетата" си представяхме, че са БМХ и имахме Банда БМХ.
А пък ние в нашата махала направихме "Ромео и Жулиета" на Шекспир. Цял месец разучавахме ролите, направихме декори, костюми и поканихме родители, баби, дядовци срещу вход от 20 стотинки
. Аз имах две роли - Бенволио и Дойката на Жулиета. После с парите си устроихме пикник. Имам прекрасни спомени!Явно всеки носи спомени от някакъв филм или сцена от детството си. А иначе с "Балканчетата" си представяхме, че са БМХ и имахме Банда БМХ.
ooo, BMX беше яко 
И ние правехме театри - аз, естествено в главната роля - Снежанка, моята дружка - вещицата, а момчетата, които бяха много - джуджетата. Ние живеехме на първия етаж и търчах до нас да пускам музика от грамофона - гърмеше до дупка, за да се чува долу, прозорците отворени. Майките бяха публиката.
Отхапвам отровната ябълка и припадам. Чакам аз вещицата да пусне джуджетата, тя се заплеснала. Чакам, чакам, по едно време ставам и викам - айде, пускай джуджетата ....
от трагедия стана комедия.
И ние правехме театри - аз, естествено в главната роля - Снежанка, моята дружка - вещицата, а момчетата, които бяха много - джуджетата. Ние живеехме на първия етаж и търчах до нас да пускам музика от грамофона - гърмеше до дупка, за да се чува долу, прозорците отворени. Майките бяха публиката.
Отхапвам отровната ябълка и припадам. Чакам аз вещицата да пусне джуджетата, тя се заплеснала. Чакам, чакам, по едно време ставам и викам - айде, пускай джуджетата ....
от трагедия стана комедия.
Олее направо се върнах в онези години ,овен балканчетата ние с моята приятелка имахмме и кънки ,от онези железните с 4 колела и си правихме разни съчетания ....пък колко падахме докато ги научим.....Чак театър не сме си правили (къде ти толкова талант) 
,нооооо бяхме гимнастички ....с обръч
,нооооо бяхме гимнастички ....с обръч
Псссс, много весело тука с тия спомени от детството. Аааа, как ме усмихнахте само 
Магнет, ти ме закопа с тоя пръстен и сигналите ти. Ще се напикам от смях
Ластика ми беше и на мен много любим. И Балканчето... синьо с облегалка...
Тите, вие ли обрахте задниците, че пък и хапливи
Магнет, ти ме закопа с тоя пръстен и сигналите ти. Ще се напикам от смях
Ластика ми беше и на мен много любим. И Балканчето... синьо с облегалка...
Тите, вие ли обрахте задниците, че пък и хапливи
Скрит текст:
Сетих се като сложих емотикона. Вчера чакам с колата на едно кръгово. На тротоара майка с около три годишно дете. Изпуска си розовата дъвка на земята. Майката я взима, осмуква я и я връща на детето... Какви са тия хора бе?! УжасТ!!!
Ние пък правехме концерти, да пеем, явно чак театрални таланти не сме били. Но помня много играехме на ластик, народна топка, каракинда. После...се събирахме и имаше момчета в квартала свиреха на китара, правехме си незабравими вечери...дори аз като единствената със записващ касетофон Веф...правех записи, които после презаписах на всички, и още си пазя касетката 
Кога беше това време хубавото...А да, и ние се събирахме, викахме духове, това доста пъти.
Също с балканчетета, голямо каране, състезания бяха, чак ръката си бях изкълчила.
Кога беше това време хубавото...А да, и ние се събирахме, викахме духове, това доста пъти.Също с балканчетета, голямо каране, състезания бяха, чак ръката си бях изкълчила.
Детство мое-реално и вълшебно!!! Дама пика,духове,гоненка,криеница. Голямата страст на махалата бяха турнирите по футбол и народна топка;излетите в боровата горичка и най-вече прибежките до вилите на близкото село,от чиито покриви скачахме в сеното. Имахме полянка пред къщите и след "голямото земетресение" 1986 там бяха фургоните,в които живеехме. Всеки обяд ,когато бабите си полегнеха ние започвахме да ги клатим.Правехме си лодки от морска пяна и се опитвахме да плуваме в реката,което така и никога не се получи. Когато се преместихме в апартамента игрите придобиха друг облик-ловяхме гълъби на тавана,замеряхме от терасата съседите с яйца и онова вкусно плодово мляко от 7ст. Тържествата по случай успешно завършената учебна година останаха хубав спомен-махалата ни вече не съществуваше. Имах вълшебно детство.