На Саймък много харесвам Градът. 
- Публикувана: 28 ян. 2014, 16:54 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2015, 21:36 ч.
Антиутопии и постапокалиптика
За Трифидите- е значи пак са си два апокалипсиса, несвързани помежду си ( единия е свързан с ослепяването, другия с трифидите) 
Е, може би вторият нямаше да е възможен на този етап и в този мащаб без първото, но пък първото си е напълно достатъчно за цяла книга
Градър на Саймък...не ми хареса изобщо
Колко различни са хората 
Спомням си че я четох по препоръка от форума, ама не ми допадна, изчетох я, не че имах кой знае какви забележки, но просто не ме грабна
Е, може би вторият нямаше да е възможен на този етап и в този мащаб без първото, но пък първото си е напълно достатъчно за цяла книга Градър на Саймък...не ми хареса изобщо
Колко различни са хората Спомням си че я четох по препоръка от форума, ама не ми допадна, изчетох я, не че имах кой знае какви забележки, но просто не ме грабна 
Замислих се, че, реално, в широкия смисъл на понятието, се сещам за още една разкошна и блага антиутопия, която непременно трябва да се прочете:
"Стоманеното сърце" на Брандън Сандерсън
Вярвам, че след 10-ина години тя (и продълженията, когато ги напише човекът) не просто ще бъдат смятани за класики, а ще бъдат нареждани редом ако не с Оруел, то със сигурност с Уиндъм.
Книгата е превъзходно написана, лесно се чете, има тонове подтекст и подхвърлени идеи за размисъл, на който му харесва да се замисля; и без много замисляне е чудесно конструирана, смислена и пълна с много истини за света и за нас... и в крайна сметка е история за човека и за това, че няма защо да очакваме, че "доброто" ни е дадено даром, свише или че е нещо, което обществото трябва да постигне в цялост... Същевременно, както казах, книгата се чете лесно, историята е шеметна, има екшън, напрежение, мрачен антиутопичен свят (в какъвто аз извънредно силно не бих искала да живея...) - голям автор е Сандерсън, шапка му свалям.
"Стоманеното сърце" на Брандън Сандерсън
Вярвам, че след 10-ина години тя (и продълженията, когато ги напише човекът) не просто ще бъдат смятани за класики, а ще бъдат нареждани редом ако не с Оруел
, то със сигурност с Уиндъм.Книгата е превъзходно написана, лесно се чете, има тонове подтекст и подхвърлени идеи за размисъл, на който му харесва да се замисля; и без много замисляне е чудесно конструирана, смислена и пълна с много истини за света и за нас... и в крайна сметка е история за човека и за това, че няма защо да очакваме, че "доброто" ни е дадено даром, свише или че е нещо, което обществото трябва да постигне в цялост... Същевременно, както казах, книгата се чете лесно, историята е шеметна, има екшън, напрежение, мрачен антиутопичен свят (в какъвто аз извънредно силно не бих искала да живея...) - голям автор е Сандерсън, шапка му свалям.
На Саймък много харесвам Градът.
Идея нямам защо "Цар Плъх" да е антиутопия, ама все пак човек го е правил списъкът в читанка... има си някакво негово понятие един вид. В списъка виждам и други, дето според мен няма как да минат за антиутопии, но явно някой ги смята за такива.
Според мен "Цар Плъх" си е исторически фикшън
- за да е антиутопия според мен трябва книгата да е ситуирана в несъществуващо общество (бъдещо спрямо автора или паралелно на нашето - все тая).
Според мен "Цар Плъх" си е исторически фикшън
- за да е антиутопия според мен трябва книгата да е ситуирана в несъществуващо общество (бъдещо спрямо автора или паралелно на нашето - все тая).
Страхотна тема 
Набелязах си дълъг списък с книги. Сравнително скоро отких този жанр (преди около година) и тотално ме плени. Имам много да наваксвам, но се чувствам много радостна от факта, че има толкова много за четене. 
За да не е спам - вчера прочетох Генезис, хареса ми. Лека, бърза за четена, с хубав/неочакван финал.
Захванах да чета Метро 2033, на 20% съм от книгата (на ел.четец я чета) и засега ми е основно мудна и мрачна. Книгата има толкова хубави рецензии, надявам се скоро да стане малко по-динамична.
После съм си набелязала Трифидите, запалих се от тази тема.
Набелязах си дълъг списък с книги. Сравнително скоро отких този жанр (преди около година) и тотално ме плени. Имам много да наваксвам, но се чувствам много радостна от факта, че има толкова много за четене. За да не е спам - вчера прочетох Генезис, хареса ми. Лека, бърза за четена, с хубав/неочакван финал.
Захванах да чета Метро 2033, на 20% съм от книгата (на ел.четец я чета) и засега ми е основно мудна и мрачна. Книгата има толкова хубави рецензии, надявам се скоро да стане малко по-динамична.
После съм си набелязала Трифидите, запалих се от тази тема.
А, аз просто споделих, че официалните са две. Не съм подлагала на съмнение факта за неофициалните продължения.
