Информация за новата МБАЛ Надежда (на д-р Стаменов)-4

Има, потърси в отчетните или тук в по-стартие теми. Доста момичета родиха там, много са доволни.

 
  Това беше и причината да се запиша в този форум, но на моменти съжалих, заради някои негативни коментари (повечето нямаха връзка с минало раждане, но все пак създават неприятни емоции, особено когато то ти предстои).
  За това, преди всичко, каквото и да научиш оттук и откъдето и да е, било то мнение за болницата или разказ за раждане, имай предвид, че хората имат различни възприятия и съответно праг на търпимост. Както с болката - на някои тя се вижда непоносима, а за други е нищо работа. Някои хора смятат неща, на които други не обръщат внимание, за недопустими. Най-добре е сама да си създадеш впечатленията и също така – когато отидеш да си ги създаваш, абстрахирай се от чутото до момента .
  Иди и разгледай, поинтересувай се от нещата, които искаш да знаеш (на мен лично ми беше много по-лесно и спокойна, след като знаех какво ме очаква). За целта – горещо ти препоръчвам училището за бременни – Надежда Стаменова, която го води е страхотна дама и професионалист, просто невероятна. Имах късмета да присъства и на моето раждане и съм и изключително благодарна, че именно тя пое гигантското ми бебе. При нея отидох след една лекция, вече преносваща 4 дена и с идеята да се представя, тъй като имах намерение да раждам при тях. Тя ме заведе на запис на тонове, след което д-р Цветков, който беше дежурен и ги разчете. Предложи ми да ми направи и обстоен преглед, тъй като аз се следях на друго място и те не бяха запознати с мен – беше много мил и внимателен.  И понеже имаше намеквания за специално отношение – отговорно заявявам, че преди или след това не е имало абсолютно никакво пренебрегване на моя милост, при положение, че нито съм ин витро, нито бях пациент на болницата дотогава.
  След още един запис и преглед при д-р Ташков (също много мил и внимателен), се разбрахме да ида на следващия (вече 7ми ден от преносването) и да постъпя за преносване. Д-р Личева ме прие и прегледа, после и д-р Белкин – и двамата изключително внимателни и любезни. Така и не настъпи родова дейност, въпреки опитите ни да я предизвикаме. Четирите гинекологични прегледа не свършиха работа и се наложи да я предизвикат с медикаменти. След една вечер престой там, след клизмата (ако имаш притеснения за нея – няма нищо страшно) ми дадоха таблетка към 7 на другата сутрин седнах да чакам . Исках да родя в активната зала, но ме заведоха в друга, която беше свободна и в която обаче също може да се ражда активно, защото позите, които можеш да заемаш се определят най-вече от леглата – а те са еднакви навсякъде. Беше доста приятно всъщност, пуснах си радио, разхождах се, седях на топката...после контракциите се позасилиха и стана по-малко приятно ).
  Д-р Нели Димова дойде на смяна. Тя е абсолютен герой – в този ден имаше 5 родилки, раждащи естествено и в продължение на 12 часа, тичаше от зала в зала и успяха да посрещнат всичките 5 бебета ). Страхотна, и като човек, и като лекар – много се радвам, че родих при нея.
  В тази връзка – понеже много жени, включитлено и аз, искат да родят възможно по най-естествен начин и се сърдят на ненужни интервенции, не се притеснявай, ако не се получи напълно така. Възможно е да се наложи окситоцин, инжекции, епизиотимия. Епидуралната не е задължителна, но аз лично я приветствах тогава. Никой няма да ти приложи всички тези неща, освен ако не е наложително за теб и бебето. Имай доверие на лекарите – те са страхотни и знаят какво правят. Д-р Димова, Надежда и екипът бяха абсолютно хладнокръвни и спокойни (също много важно и за теб), макар че при мен беше по-трудничко. Бебчето се оказа големичко (4 кг, 55 см), а така и нямах пълно разкритие до края. С други думи, всички тези неща, които изредих, ми се случиха – абсолютно нищо страшно няма, включително и в епизиотомията, от която така много треперех до края. Въобще не се усеща, най-малкото, а вече няма и помен от нея (родих на 18.02.).
  През цялото време, докато раждах, цели 12 часа, минаваше сестра или акушерка (въпреки голямата лудница в този ден), която да провери как съм и дали имам нужда от нещо – бяха изключително мили и внимателни, а обстановката наистина беше много приятна. Поисках си упойка, най-малкото, за да имам сили да избутам детето си навън и се оказа, че добре съм направила, понеже в моя случай се наложи голямо напъване, а след 12 часа без вода и с контракции вече бях доста поизморена. Д-р Плосков, анестезиологът, беше също много внимателен. А и доста забавен, което определено е плюс . Мъжа ми го извиках след като ми сложиха епидуралната и го изгоних веднага след като престана да действа и започна активното раждане . После дойде отново, когато се събудих, след като ме зашиха (т.е. 20ина мин) и тогава донесоха детето ни.
  Накрая, една мила сестра (Мария) ме качи горе, където друга мила сестра (Сашка) ме пое. Честно казано, на 2-тия ден след раждането се чувствах като на хотел. Всички са много грижовни и отзивчиви. Обстановката е много приятна и удобна, а естественото раждане, колкото и да е трудно, ти позволява да скочиш на крака почти веднага. Да не говорим, че наистина бързо се забравя, а от хормоните си в една такава страхота еуфория дълго време след това .
  Като добавим и факта, че при това трудно за мен и екипа раждане, всичко мина по най-добрия начин и през ум не ми е минало да се разтройвам, че някой ме е погледнал накриво. Имаше много коментари за лошо отношение. От престоя си тук, лично за мен това НЕ е тенденция, а вероятно са единични случаи, които не пречат на работата. Лаборантаката, която ми взе кръв видимо не беше в настроение, но за сметка на това това беше най-бързото и безболезнено взимане на кръв в живота ми (имам проблемни вени).
  И така, когато настъпи момента, лиши се от всякакви негативни емоции и космични очаквания. Дори и нещо да не е толкова страшно, ако си отрицателно настроена, ще стане такова. И бъди спокойна, че се погрижат за теб много добре. Имай доверие на екипа и съдействай, доколкото ти е възможно. За целта, иди на лекция за естественото раждане (за мен беше изключително полезна), даже на 2-3 , там ще научиш всичко необходимо. И помни, че колкото и добър да е екипът, без твоята помощ, бебчето не може да излезе на бял свят.

Ако нещо съм пропуснала в тази така дълга тирада - питай:). Леко и бързо раждане ти желая!

Strixy, изключително много благодаря, за изчерпагенитят ти отговор
Твоите думи до голяма степен се покриват с моите настроики, за мен е ясно, че всеки има различни възприятия и повярвай ми чета всичко много критично пречупено през моите очи
Много положително съм настроена към раждането, за мен то е празник, защото на този ден ще срещна моето дете за първи път, не ме е страх от болката в този момент, тя е градивна. Вече съм минала през едно естествено, макар и не активно раждане и знам какво да очаквам от организма ми и от себе си. Тъй като първото ми раждане не беше съвсем такова каквото исках, в смисъл, че имаше интервенции, за които не ме питаха или откровенно ме излъгаха, а аз съм човек който искам и държа да знам какво следва, дори това да се стурва на лекарите , че ще е плашещо за мен, аз не се панирам лесно и предпочитам да знам подробностите, стига ситуацията да не е критична и да няма време за това - разумен човек съм приемам нещата такива каквито са. Първото ми раждане беше в държавна болница, в която ми направих мануално разкритие за да го увеличат още при приемането, като ми обясниха, че просто ще ме проверят колко е - бях със 7 см, изтекли води и контракции на 3 минути, а после ми казаха че при прегледа са ми разширили разкритието, сложиха ми система като ми казаха, че е само с физиологичен разтвор, изрично попитах какво има, а после разбрах от доктора че вътре има окситоцин и но-шпа и още някакво обезболяващо, защото се замаях и попитах доктора от какво е, а той ми отговори от обезболяващата система. И така нататък все неща, които бих предпочела да знаех предварително и в никакъв случай не бяха наложителни в този момент (говопих с доктора в последствие и той каза, че просто е мислел че така аз ще се чувствам по-добре), защото бебето беше с хубави тонове, аз с регулярни контракции, които даже не бяха кой знае колко болезнени, а дори да са били наложителни предпочитам да ми бяха казали истината, а не да ме лъжат
От базата на този си опит, бих желала второто ми раждане да е с екип, който повече ще зачита менинето ми и това, че съм там като жив участник, а не просто ще гледа на мен като безучастен пациент. За това и попитах тук и от всичко изчетено до момента с радост откривам, че Надежда е за момента моето място за раждане

Благодаря ти за инфото,просто исках да знам дали нещата стоят като в повечето други болници,в смисъл избираш си екип,лекар ,но тук май не е така,доколкото прочетох. Интересувах се просто дали мога да избера секцио по желание и дали мога да избера лекар който да ми го направи,или който се падне на смяна? За други варианти изобщо няма да обмислям,първото си дете родих секцио и се чувствах прекрасно още на другия ден,и аз и бебето,просто се интересувах дали тук също става по желание,ако не ще се ориентирам пак там където родих предния път 

щом си планувано секцио просто го планирате на дата, в която избрания лекар се занимава с това и готово.
мисля че не отказват секцио, ако ти го искаш.

Благодаря 

Мисля,че е време да се включа като току-що родила горда мама на бебе Славян 

На 26 март в 36+5 г.с. в 16.00ч.ми итекоха водите.Звъннах на Д-р Михова и тя каза веднага да отивам в болницата.Към 18.00ч.ме прегледа Д-р Христов и ме приеха с изтичане на води,без контракции и без разкритие за спешно секцио.Качиха ме в родилна зала,но поради ниското тегло на бебето решиха да ме отложат за следващия ден,за да ми бият кортикостероиди за разгръщане на дробчетата.В залата имаше,топка,висилки,кът за таткото,музика и разни други неща,които да те накарат да се отпуснеш.Водите продължаваха да изтичат и се наложи няколко пъти да ми сменят чаршафите,мериха ми тонове,кръвно и температура на всеки 2 часа.Акушерките бяха много грижовни и Д-р Ташков,който беше дежурен не спираха да ме обгрижват.
На следващия ден в 7.30 се събраха всички възможни доктори и акушерки на рапорт и колегиум и обсъдиха един след друг всеки случай,кой екип кой ще поеме и т.н.В залата влезна Д-р Димова и се опита да ми предложи нормално раждане,обаче аз си настоявах за секцио.След това дойде и Д-р Ослеков,който и подробно ми обясни ситуацията-бебето е главично позиционирано,малко на тегло и това обещава лесно раждане,но от друга страна съм след ин витро,на 40г.,с дискова болест и 2 лапароскопии и това е предпоставка за секцио.Оставиха ме за малко сама,за да реша и като се върнаха им съобщих,че съм готова за нормално,като искам да мине бързо и лесно,а не да се гърча с часове.Включиха ми оксистоцин.През това време дойде и ММ,безкрайно изненадан за решението ми за нормално раждане.Попита дали може да остане малко с мен и започнахме да се шегуваме,снимаме,абе веселба  До към 12 часа така,докато не зачестиха болките и контракциите,тогава им обявих,че купона свърши Разхождах се със системата из стаята и на всеки час ме преглеждаха за разкритие.Като стана 5-6 см започна борбата за поставяне на катетърчето за епидуралната.Това беше най-болезнената част от раждането,защото заради дисковата ми болест бяха много доближени дисковете и не можеха да вкарат какетъра.Изкараха мъж ми навън,за да не гледа и на 5 обождане стана.След това болките намаляха,докарах разкритие 8см,поканиха мъж ми отново и раждането започна.
На въпроса ми излиза ли и какво се вижда,отговор коса,после пак коса и накрая една глава.Не разбрах кога точно е излязло,усетих как ми пльоснаха нещо тъмно синьо и мокро на корема и "Хайде,майче,Честито"Бебчо изплю малко вода и започна да плаче,а таткото поканиха да пререже пъпната връв.Е,нямаше по-щастливи хора от нас,емоцията е неописуема.Наложи се Д-р Димова,която ми води раждането да ме позашие малко,защото имах спукан кръвоносен съд.Дойде Д-р Павлов педиатър,който пое бебето и ме попита имам ли нещо против да го сложат на антибиотици,заради дългото безводие в което е бил.Казах им да направят каквото преценят,че им се доверявам напълно и така ни оставиха сами с таткото за около 2 часа да си отпочинем.
Качиха ме в родилното привечер ми донесоха бебето-малко,но здраво и красиво.Вечерта предложиха да го вземат,за да си отпочина и от следващия ден постоянно беше при мен,взимаха го само за прегледи и тоалет.По-назад в темата някъде четох,че не ги давали да стоят при майките,е няма такова нещо-искаш ли си бебчето си го взимаш,моето дори нощуваше при мен в леглото върху мен,за да си го гушкам и топля,ама имаше и майки дето не можеха да ги намерят по кафетата,за да ги нахранят.
Всеки ден след 17.00ч.мъж ми идваше в стаята на свиждане,а на роднините го показвах през стъклото на отделението.
Акушерките идваха постоянно да питат как сме с кърменето и имаме ли нужда от нещо.Нищо не ни липсваше,а от козметиката на Биодерма малкия миришеше на чисто и приятно.
От престоя ми там съм изключително доволна,чувствах се добре и обгрижвана,а бебока стана любимец на всички.Ако се реша на второ пак там ще ида 

Честито jul Да ти е жив  здрав младежа, а ти бързо да се възстановиш.....за такива моменти като описаното от теб, продължаваме да се борим, вярваме и не спираме да се надяваме за наше чудо

Jul_j, честита ви радост! Малкият мъж да расте здрав, щастлив, сияещ, умен и също толкова борбен, колкото мама Когато се регистрирах в bg-mamma, попаднах на твоята история, която много ме впечатли. За пореден път успя да ме развълнуваш. Радвайте се на малкото съкровище, защото определено го заслужавате! Поздрави на щастливата мама!

Извини ме, аз чак в последствие осъзнах, че това може би не ти е първо раждане и може би и на теб са ти упражнили разни интервенции и знаеш за какво иде реч. Не исках да звуча страшно, в случай, че ще ти е за първи път, а предполагам има и много други дами, като мен, които четат и се стряскат от героични истории, с елементи на ужаси и затова и така се разобеснявах...
Аз, разбира се, не съм специалист, но в твоят случай е било далеч друга история - изглежда направо си си била на финалната права. При мен нямаше нищо, контракциите бяха нерегулярни и неползотворни, разкритието настъпваше много бавно...не съм протестирала за нито на една от манипулациите, а май и не разпитвах много. Първо, понеже общо взето знаех какво представляват процедурите и второ, защото ми стана пределно ясно, че няма как да ми се разминат в създалата се ситуация, а не е удачно да се правим на природосъобразни в такива моменти . Дамата в съседната зала, например, роди доста по-бързо и се справи даже и без упойка - доколкото разбрах и без окситоцин, т.е. не мисля, че упражняват манипулациите, без да е нужно. Винаги ти обесняват, ако искаш да разбереш нещо, не се притеснявай за това - изключително разбрани са. На отворените врати казаха, че можеш да си напишеш на един лист какви са ти желанията, предпочитанията и т.н. Мен много ме притесняваше дали ще имам време и сили да попълвам документи с контракции, то пък излезе съвсем друго. Но пак е по-добре да си предварително подготвен. Най-добре разпитай на отворените врати за всичко, включително и документите за приема и когато постъпиш, ще си напълно спокойна.
И за друго не се притеснявай - там няма как да си безучастна, трябва да им помагаш! Те преценяват коя поза е най-удачна - при мен бебето беше ниско, но ако е високо, може би ще те помолят да станеш, за да му помогнеш. Ще ти предложат и облекчаващи контракциите пози. Но ако имаш възможност, кажи че предпочиташ истински активно раждане, когато те приемат.

П.п. много се радвам, че сме на едно мнение по доста въпроси - за възприятията, и информираността!

Момичета, и аз благодаря за разказите  Радвам се, че всичко е минало добре.
nani, ако четеш тук би ли отговорила дали болницата би се съобразила с желанието ми да се пререже пъпната връв след като спре да пулсира, а не веднага?

Екипът винаги се съобразява с това желание на майката. Важно условие  е, бебето да е в добро състояние, да е изплакало, с добра оценка по АПГАР, да няма данни за евентуален Rh конфликт между мама и бебе. При наличие на някакво такова притеснение и нужда от бърза грижа (реанимация) на новороденото няма да е възможно изчакване.  Ако имате желание за съхранение на стволови клетки също не е удачно да се изчаква. Комуникацията между вас и екипът е важна, изявявайте желанията си и общувайте с персонала.
Желая ви прекрасно раждане!

Супер:) Много благодаря.

Първо да благодаря за последните разкази за раждане, много полезно и успокоително ми действат, особено този на  jul_j  И аз така си представям моето раждане в оптимистичните сценарии...

И да кажа отзив за днешното ми посещение на болницата (за преглед)- Михова си беше супер, не чаках изобщо, влязох 5 минути след часа си (но бях с ранен сутрешен). Тя беше подробна и мила както по принцип.
От регистратурата- бяха ок, чаках 5-10 мин за регистрация, на касата не беше хич в настроение, но това вече са дреболии и изобщо няма значение, просто да си кажа всичко 

Та дотук аз поне от редките си посещения не съм видяла нищо лошо- любезен персонал, сравнително бързо обслужване, чисто и модерно. За момента дори не мисля да посещавам други болници за отворени врати.

аз пак с въпросче: д-р Ослеков води ли ЖК?