Знаете ли какво ядете? Експерти ще отговарят на Вашите въпроси.

Здравейте.
Аз винаги съм се интересувала от следното:
До какво количество на даден продукт, добавка и т.н., съдържащо се в готовия продукт, е редно да се изписва на опаковката? Винаги имам съмнение, че има добавки, които не са включени в етикета, а се съдържат в продукта?

И още нещо. Новата наредба дали ще засегне изписването на срока на годност на продуктите на по-видимо място? Губя изключително много време в търсене на срока на годност, който повечето пъти е "замаскиран" някъде по ръбовете на опаковката или с дребен шрифт между куп други букви.
В тази връзка дали наредбата включва изписването на датата на производство на продукта на опаковката?

Благодаря предварително

кои е-та не трябва да се консумират като най-най-вредни.
всъщност щом не трябва, защо все още позволено са в продуктите, въпреки проверки на институции.

преди 20г. нямаше ли е-та, кои колбаси (нар.шпек) е еквивален в сегашния пазар? по състав и ориентация, не по марка.

какъв е съставът на кренвиршите, как може да се разбере слагат ли кости и други странни неща.

как реално може да се ориентираме кое месо е чисто? в магазините казват, че е животните са тъпкани с АБ, после с вода, че месото е оцветено, подправено, охладеното е било замразено... с какво можем да си гарантираме, че купуваме месо: прясно и здраво?

когато пише растителни мазнини, те винаги ли са преработени и хидрогенирани и станали от най най вредния тип? т.к. реално във всеки шоколад пише раст.м., т.е. не само кроасани и вафли.

Здравейте,

Съставките трябва да се изброяват  в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производство на храната. Онези съставки, които представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност. Когато подобни или взаимозаменяеми съставки се използват в производството или подготовката на храна, без да променят нейните състав, естество или стойност, и представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, който съдържа поне една от тези два вида съставки, те могат да се обозначат в списъка на съставките чрез думите "съдържа ... и/или ...".

Задължително e изписването на „минимална трайност” или „срок на годност”.
За бързо развалящите се храни срокът на „минимална трайност” се задължително се заменя със „срок на годност”. Това е така, защото след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве. След крайната дата на „срока на годност“ се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност.

В отделни постове ще дадем повече подробности относно начините на обозначаване.

Срокът на минимална трайност се посочва по следния начин:

а) Датата се предхожда от думите:
-  „Най-добър до …“, когато в датата е посочен определен ден;
-  „Годен за употреба до края на …“ в останалите случаи.

б) Думите, посочени в буква а), се съпровождат от:
-  или самата дата;
или
-  препращане към мястото на етикета, където е посочена датата.

При необходимост тези данни са съпроводени от описание на условията за съхранение, които трябва да бъдат спазвани, ако продуктът се съхранява по този начин за посочения период.

в) Датата се състои от деня, месеца и по възможност годината в посочения ред и в некодирана форма.

Изключения
При храни:
- които се съхраняват за не повече от три месеца, е достатъчно да се посочат денят и месецът;
- които се съхраняват за повече от три месеца, но не повече от 18 месеца, е достатъчно да се посочат месецът и годината;
- които се съхраняват за повече от 18 месеца, е достатъчно да се посочи годината.

Не се изисква посочване на датата на минимална трайност за:

— пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които не са били обелени, нарязани или обработени по подобен начин; настоящата дерогация не се прилага за покълнали семена и подобни продукти, като кълнове на бобови растения;
— вина, ликьорни вина, пенливи вина, ароматизирани вина и подобни продукти, получени от плодове, различни от грозде, и напитки, попадащи под код по КН 2206 00 и получени от грозде или гроздова мъст;
— напитки, съдържащи 10 или повече обемни процента алкохол;
— тестени или сладкарски изделия, които, предвид естеството на съдържанието им, обикновено се консумират в рамките на 24 часа от производството им;
— оцет;
— готварска сол;
— твърда захар;
— захарни изделия, състоящи се почти единствено от ароматизирани и/или оцветени захари;
— дъвки и подобни дъвчащи продукти

Срокът на годност се посочва по следния начин:

а) Срокът се предхожда от думите „използвай преди …“;
б) Думите в буква а) се съпровождат от:
— или самата дата; или
— препращане към мястото на етикета, където е посочена датата.

Тези данни са последвани от описание на условията за съхранение, които трябва да бъдат спазвани.

в) Датата се състои от деня, месеца и по възможност годината в посочения ред и в некодирана форма;
г) Датата „използвай преди …“ се посочва на всяка отделна предварително опакована порция.

Специфично изискване съществува за замразено месо, замразени месни заготовки и замразени непреработени рибни продукти.

При тези продукти се посочва датата на замразяване или датата на първото замразяване (когато продуктът е замразяван повече от един път)

Датата на замразяване или датата на първо замразяване се посочва както следва:
а) Тя се предхожда от думите „Замразено на …“;
б) Думите, посочени в буква а), се съпровождат от:
— самата дата; или
— препращане към мястото на етикета, където е посочена датата;

Здравейте,

на поставените въпроси трудно може да се даде еднозначен отговор. По-скоро могат да предизвикат дискусия. Ще бъде добре, ако повече хора си кажат мнението по тях.

Нека започнем с нашето мнение относно Е-номерата.
  Всички Е-номера, които виждате на етикетите са разрешени за употреба. Разбира се, много от тях са често критикувани и постоянно се провеждат и публикуват множество научни изследвания, относно тяхното въздействие върху хората. Лошото е, че набавянето на достатъчно доказателства за вредността на дадена съставка отнема време, понякога десетилетия. Например, азбестът е бил много широко използван в миналото, но в даден момент се натрупват сериозни научни доказателства, че е опасен, защото предизвиква рак. Подобно нещо може да се случи и с всяка хранителна добавка, но науката трябва да се произнесе.
  В миналото вероятно много хора са получавали различни хранителни отравяния, без да знаят причината. Сега развитието на науката ни прави все по-взискателни и критични.

Ако няма етикет със съставките, наистина не се знае какво има в храната.

Каква всъщност е истината за маргарина? Преди месеци ни уверяваха, че вредата му е мит, сега Бг диетолозите искат забраната му в Бг.  ??

Минзухар, ти си щастливка, щом очакваш някой да ти каже истината.

Няколко въпроса и от мен:

1. Ще се въведат ли по-строги изисквания по отношение конкретизирането на съставката 'растително масло', която наистина присъства в страшно много продукти?

2. Коректна ли е / позволена ли е формулировката 'подправки', също доста често срещано явление?

3. Коректно ли е / позволено ли е като съставка да се изписва друг продукт като съставка на крайния продукт, напр. соев сос, горчица и др., при положение, че така може спокойне да се прикрие присъствието на Е-та в крайния продукт?

Ето например етикета на един сусамов дресинг:

Състав: вода, растително олио, захар, соев сос, винен оцет, сусам, сусамово олио, екстракт от мая, карамелен сироп, подправки (съдържа горчица), сгъстител от гума ксантан

Повечето видове соев сос и горчица на рафта в същия магазин съдържат мононатриев глутамат (Е621), карамелените сиропи също са с доста Е-та. В същото време дресинга с така описания състав изглежда чист от каквито и да е Е-та.

4. Става ли задължително изписването на процентното съдържание на всяка от съставките?

5. Предвижда ли се в близък или по-далечен план да се изписва по какъв начин се обработват пресните плодове и зеленчуци, така че да може човек да покаже нагледно на децата си, че динята, произведена в Иран (примерно), е обработена с вредни (или най-малкото съмнителни) химикали или облъчена с радиация и не е най-добрата храна през януари месец?

6. Има ли изисквания по отношение обработката с цел транспорт и съхранение на пресните 'био' плодове, зеленчуци и ядки, т.е. за тях поне има ли някаква гаранция, че не се третирани с химикали и/или облъчвани, за да се запазят пресни?

7. Наистина, що е то 'прясно месо' и може ли то да бъде обработвано с антиоксиданти?

8. Продуктите, 'собствено производство' на  големите супермаркети (напр. от топлите витрини, салати от рода на руска и снежанка и т.н.), трябва ли да са етикирани като останалите продукти в магазина или попадат в друга категория, към която изискванията са различни?

9. Къде и по какъв ред се сигнализира за забелязани нередности? Какви изисквания трябва да бъдат спазени, напр. трябва ли да си купя продукт и да приложа касова бележка, за да сигнализирам, че не е етикиран коректно?

Най-лесно се променя срока на годност. Жалко е, че ни тъпчат с толкова много Е-та. Чудя се тези които правят Е-тата и ни тъпчат с тях какво ядат?!?!