Обичате ли стихове? - 10

  • 203 567
  • 547
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 9 928
Любовта ми оставя следи

Любовта ми оставя следи.
Пресни белези. Отворени рани.
Непристъпни високи стени
заобграждат душата ми няма.

Исках точно сега
и натам
да изтичам след тебе.
Да те спра.
Да се спра.
Да те върна в смълчания делник.

Ала само сълзи
като тежки мастилени капки,
като дъжд, като вик...
падат и ми отмиват щастието...


 автор аз - Венцислава Симеонова Simple Smile


Не ми прощавай греховете

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми като – като в гроб.
В зениците – като във пъкъл.
Оставяй ме съвсем сама,
завързана във някой ъгъл.
във онемяла тишина…
До оглушаване, до лудост.
Която кара да крещиш.
И чакай да се случи чудо.
И чакай бог да се роди…

автор аз - Венцислава Симеонова

Раздяла

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници
мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам.
А в клетката птици
неистово стенат
и чупят крилата си.
Залезът
разкъсва пердето,
запалва пердето…
Опарени
от мисли и чувства
очите затварят клепачи.
И ти си отиваш.
И аз си отивам.
И няма да плача.
И няма да викам.
И няма да бягам.
Голяма съм…

автор аз - Венцислава Симеонова

източник :
https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D … 0/159789900886209

# 151
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 558
ДНЕС ИСКАМ
Nanita
Днес искам да раздавам чудеса
какво пък толкова, така се чувствам
събрала арсенал от сто слънца,
който карат ме да бъда чиста.
Усмивките си ще разделя на сто
ще дарявам щедро, на който си поиска
попътно ще се смея до слънцата,
в които вложила съм себе си и всичко.
А в дланите си, пълни със светлина
деня ще хвана, да не си отива
не искам някой да си тръгне без слънца
и без чудо, светът е невероятно място.
Днес искам да раздавам чудеса...

# 152
  • Мнения: 9 928
МИСЪЛТА МИ ЗА ТЕБ

Мисълта ми за теб
като птица лети
над гори, планини и морета.
Искам само за миг
да потъна в очите ти.
Искам само за миг да е светло.
Да достигна до теб.
Да достигнеш до мен.
Да поплача на твоето рамо.
Да ти кажа за дългия
и за скучния ден.
И за тъмната нощ.
Искам само
да съм жива вода,
от която пиян
до смъртта във съня да ме чакаш.
Да съм болка и стон.
Да съм топла сълза
от очите ти неизплакана...

автор аз - Венцислава Симеонова

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D … 0/159789900886209

# 153
  • Мнения: 265
Неделя

Неделя е денят и още по пижама,
прозявам се в леглото на топло под юргана.
Усмихнато момче до мене е заспало
и помня как в нощта погълна ме изцяло.
Събужда се земята от слънцето огряна,
със сънени очи поглеждам океана.
Ухаещо кафе и кифлички със сладко,
докосват сетивата ми дори за кратко.
Вълшебна музика се носи в тишината,
може би са птичките, посрещащи зората.
Така минава утрото, със чувство на наслада
и влюбено лице ме чака за награда.
Прекрасната картина на всеки пожелавам,
Описана с усмивка, любов ви обещавам!

Ева Георгиева

# 154
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 558
Омръзна ми всеки от мен да очаква
да бъда любезна, добра, примирена...
да кимам послушно и да не разплаквам
не ви обещавам - не съм съвършена!

И моите нерви не са от желязо,
и моето търпение има предел!
Отказах се да се раздавам напразно
- животът достатъчно ми е отнел!

Не се оправдавам, че станах директна,
не се извинявам, че действам така,
не чувствам вина, че говоря конкретно,
достатъчно дълго отлагах това!

Не мога да казвам на черното бяло,
не искам да бъда непременно добра,
на всичко, което до днес съм търпяла
настъпи моментът да сложа черта!

Защото ми писна да бъда на прицел
от хора брутални и деградиращи,
такива без цел, без посока и смисъл
във своя живот път и бряг ненамиращи...

Таня Батаклиева

# 155
  • Мнения: 265
Различна

От утре ще бъда различна жена!
Ще нося изгладени дрехи и ниски обувки.
Ще хвърля в боклука омразната къса пола,
високите токчета с розови джувки.

От утре ще бъда по-скромна жена!
Ще спра да се смея на глас тъй цинично.
Ще махна и пошлото ярко червило, грима,
ще бъда прилежна, за мен тъй нетипично.

От утре ще бъда по-фина жена!
Ще спра да си ям шоколадчета скришно,
ще ходя на фитнес, на йога, масаж
и няма да споря със никой за нищо.
 
От утре ще бъда добрата жена!
Няма да пуша, да пия, ще бъда прилична.
Ще спра да затръшвам вратата в яда,
от утре, но днес ще съм просто първична...

Ева Георгиева

# 156
  • Мнения: 7 201
Тази, която...

Здравей дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше и докосваше.


Аз съм тази, дето целува
чак до гъдел ръчичките,
дето нощем будува
щом са мокри очичките.

Аз съм тази, дето боли я
до припадък сърцето,
ако само си гладна
или пари челцето.

Аз съм тази дето ще връзва
панделки на косичката,
всяка раничка ще превързва
на коляното и душичката.

Аз съм тази, дето ще страда
щом ти разбият сърцето,
паднеш ли, ще те изправям,
ще ти посочвам небето.

Здравей дъще, позна ли ме,
моя обич голяма!
В твоя мъничък свят аз съм всичко...
Здравей любов, аз съм мама!

Женя Николова

# 157
  • Мнения: 265
Пристанище на чувства

Душата ми пристанище на мисли,
натрупани във ъгъла стояха си стаени.
Не можех гласно да извикам с думи,
емоции отминали събирах уморени.

Добър приятел някога ми каза -
от малките човеци, че съм подменена.
Безмълвието трови ме като проказа,
разкъсва всякоя душа употребена.

Намерих смисъл в листа бял
и чакам рамо за да се отпусна.
А той ме търси вече, туй го знам,
събраните въздишки да почувства...

Ева Георгиева

# 158
  • Burgas
  • Мнения: 1 584
Честита Баба Марта!

Баба Марта здраве носи пълна кошница с цветя
и на всеки на ръката връзва някаква мечта!
Да я гледа,да я мисли и да чака пролетта,
да се сбъдне,да разцъфне и да бликне радостта! heart emoticon

# 159
  • Мнения: 9 928
Разкошни стихове, момичета!   bouquet

Ето нещичко и от мен :

И СЪБИРАМ ВЪВ ШЕПИ СВЕТА

И събирам във шепи света :
Като песен на малко момиче.
Като бисерно чиста роса.
Като думичка тиха - "обичам"...
Като стих,
като вик,
като полет.
Като вятър, понесъл слънца.
Като лято без край,
като пролет,
неродена в зелена гора...
Като тайна усмивка на фея.
Като птици на пъстри ята.

Да отпиеш дали ще посмееш
щом събирам
във шепи света...

Венцислава Симеонова



Просто

Просто ти
си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден –
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд –
не сълзи във очите ми. Просто
пак се скитам нашир и надлъж
с разпилени коси и боса…
И кафето отново горчи.
Но пък аз така го обичам.
Просто всичко е както преди.
Само аз съм малко различна.

Венцислава Симеонова

# 160
  • Пловдив
  • Мнения: 16 650
Големите принцеси не тъгуват
за туй, че мъничко са остарели.
И нямат кърпички във джоба -
аксесоар във ляво, до ревера.
Те не потропват със краче по пода,
капризи и желания не проявяват,
а балните им рокли в гардероба
по закачалките стоят и избледняват.
Не чакат принца да ги грабне.
Отдавна е до тях и окуцял е коня.
Безмилостен е времевият отпечатък.
Очукана е рицарската броня.
Големите принцеси не ревнуват
и искрено се случва да се забавляват,
когато със по - малките принцеси,
неловко принцовете се задяват.
Достойни са големите принцеси!
С годините превръщат се в кралици.
Оръжие във себе си не носят -
използват кадифени ръкавици...

Детелина Стефанова.

# 161
  • Мнения: 1 404
ето и едно от последните ми стихчета:

Сън ли беше

Беше тихо, сън ли беше
Или пък се случи?
Беше нощ, луната спеше.
Нещо в мен се счупи.
Имах вяра и загубих,
Себе си когато.
Ме докосна и се влюбих,
В свършилото лято.
Беше тъмно, само шепот
Носеха вълните.
На сърцето, вчера крепост,
Рухнаха стените.
Хладно беше, но в ръцете
Сляли се за миг.
Беше топло. Ах, простете,
Моя спомен скрит.
Ще забравя, ще се сещам...
Вятърът ехтеше.
Ще си спомням, ще усещам,

Сън ли беше...?

# 162
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
БОДЛИ
Приятелство, доверие и стомна
унищожиш ли - те не се лепят.
(Повтарям си го, за да го запомня)
За кой ли път, Боже, за кой ли път...
Сега аз съм най-черната от всички.
И ей-тъй, по неволя помъдряла.
Приятелство, написано в кавички
ми се присмива, че съм оцеляла
след няколкото копия в сърцето,
и болка, колкото световъртеж.
Присвих се на кълбо и ги посрещнах.
Превърнах се досущ на таралеж -
стърчат от мене копията... не само
за да напомнят как наивна бях.
Предпазват ме... Като другарско рамо
(такова, дето винаги мечтах)
Глупаче си, глупаче, мила Линка!
И никой няма да те промени.
Пусни да излети и таз калинка
и загърни се в своите бодли!
Какво като до лудост те боли
и сякаш си обрулена череша?
Приятелството вече се дели
на истинско, и... списък с интереси.
Но ти бъди бодливото глупаче,
наивно, дорде свят му се завие!
Ще те научат дните да не плачеш
щом копието в тебе се забие!
Така оставам - свита на клъбце.
Превърнах се от цвете - в таралеж.
Но ти живей, живей, живей, сърце!
Сълзи ли? Не. Това са капки скреж.
Събирам ги. Стена от лед строя.
(за чупене си нямам вече стомни).
До мен допускам днес... само студа.
И таралежите себеподобни.
Павлина Соколова

# 163
  • Мнения: 265
Нещо ново

Притисках ли те твърде силно вчера,
че да решиш да тръгнеш толкова набързо?
На масата останала е снощната вечеря,
а аз отчаяно ругая по глупавата моя дързост.

Но вместо да си взема някаква поука,
започвам да преследвам невъзможното...
Намирам си и мъничка пролука,
за да те срещна тайно в тъмното.

И тъпо е да мисля, че пак ще бъде същото,
но въпреки това греша отново и отново...
Надеждата ми да те видя пак пред къщата,
убива шанса ми за нещо хубаво и ново...

Ева Георгиева

# 164
  • София
  • Мнения: 12 006
Аз моля, нарисувай ми овца!
Повярвай, само толкова ми трябва!
Усмивките на къдрави деца...
И къс дъга, която да ме радва.

Теб моля, нарисувай ми овца!
Но малка, за да мога да я нося
в пустинята - наместо обеца,
когато капка дъжд отново прося.

Пак моля, нарисувай ми овца!
Не бой се - и в кутия ще я виждам.
Аз търсих тебе толкова слънца
и кули от сълзи насън иззиждах.

Днес моля, нарисувай ми овца,
че утре вече може да е зима.
С годините угасваха сърца,
а аз ги палех с вяра, че те има.

Чуй! Моля! Нарисувай ми овца!
Не съм мираж, не мигай в неведение.
Аз срещнах много слисани лица.
Но само в твоето...
съзрях спасение!

Daizy_Crazy

Общи условия

Активация на акаунт