Обичате ли стихове? - 10

  • 203 572
  • 547
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 7 201
Изморих се...

Изморих се от болни амбиции,
някой все да ми рови в душата…
Завистта някак стана традиция…
Подлостта е до болка позната…

Постоянно се взираме в другите,
а не виждаме своите грешки!
В тъпи спорове времето губим…
Не говорим със никой човешки…

Все опитваме друг да очерним,
все злословим и все се оплакваме…
С някой друг все живота си мерим…
Своят някак за утре отлагаме…

А не виждаме как остаряваме…
Даже няма какво да си спомним…
Май от злоба дори оглупяваме…
И така и не ще се опомним…

Таня Симеонова

# 181
  • Мнения: 265
Рима от пролетни стихове

Любовта траела месеци казват,
а голямата две, три години,
но великата веднъж те наказва,
преобръща живота завинаги.

Ще го срещнеш по пътя си някъде,
този мъж за когото умираш,
този мъж без когото си никъде
и без който не можеш да дишаш...

И когато до тебе го няма,
ще се питаш къде ли е смисъла,
да живееш живот във измама
от фалшиви усмивки орисана.

Някой ден като стигнеш до края,
омърсена от всякакви видове,
този мъж ще те чака в безкрая,
като рима от пролетни стихове.

Ева Георгиева

# 182
  • Мнения: 1 404
Танц
Днес бях груба и мълчах.
Не знам защо, навярно – страх.
Държах се като с непознат.
Една напред и две назад.

И утре може би така,
Ще искам да те нараня.
Ще те подмина с лекота,
А вътре, знам, че ще крещя.

Каква нелепост е това.
Какво печелим – самота.
Две сърца на кръстопът
Безсмислен танц, порочен кръг.

Днес бях груба – утре пак.
Нима съм влюбена в глупак?
И как сама да си призная,
И хував ли ще бъде края?

Усмихвам се
Усмихвам се и казвам „Добър ден“.
Говоря празни приказки и лъжа -
Че всичко е наред отвън и вътре в мен,
А истината е безкрайно тъжна.

Усмихвам се, дълбоко безразлична,
Към слънцето и вятъра навън.
Защото болката ми е дълбоко лична,
Понякога, надявам се, е сън.

Усмихвам се и „Как си?“ вяло питам,
А погледът ми казва нещо друго.
И често пъти до ръба достигам,
Очаквайки да стане просто чудо.

Усмихвам се, защото знам, че мога,
Единствено усмивка да ти дам.
Поднасям ти я с капчица тревога,
Че остналато ще узнаеш сам...

# 183
  • Мнения: 59
Анн, стиховете са невероятни! Благодаря за удоволствието, което изпитвам докато ги чета.

# 184
  • Мнения: 265
Вятърни мелници

В модерния ни грешен свят на суетата,
избрах да изиграя положителен герой.
С усмивка гордо влязох във войната
и мислех да спечеля битката без бой...

Опитах се със зъби и със нокти,
вятърните мелници да боря,
със ценности и идеали кротко,
не можех злост и завист да съборя.

Подложена на злобни чужди погледи,
приятели в кавички зарязах по средата.
Реших напук на всички хорица отровени,
с достойнство да изляза от играта.

Ева Георгиева

# 185
  • Мнения: 7 201
Пораснаха децата ни
и обедняхме откъм грижи,
и някак пусто е във дните ни,
оставени на нас самите.
Посрещаме, изпращаме
и диплим мигове щастливи
в албума на сърцето,
от спомени преливащо.
Пораснаха децата ни.
По калдъръм от радости и грижи
препуска пътят им.
Дано да са щастливи!
И молим се на Господ да сме живи,
по стъпките им да въздишаме,
сълзите им понякога да трием
и във усмивките им да възкръсваме самите ние.

Мина Кръстева

# 186
  • Мнения: 1 404
"Нямах.Имах.Нямам пак.
Ум.Пари.Любов.И име.
Никой жив не знае как,
докога и колко има.
Всичко е лъжа.Богат
само даващият бива.
Гол дойдох на този свят.
Гол от него си отивам."

Дамян Дамянов

# 187
  • Sofia
  • Мнения: 29 558
        Фаталната жена

Аз родих се такава жена-
разрушителна,просто всесилна!
Всички търсят в мен грях и вина,
но повярвайте - аз съм невинна....

Аз съм,вярно,фатална жена,
но на никого лошо не правя.
А след мен все разбити сърца,
все лица без усмивки оставям...

Чувам - питат..."Такава жена,
как в живота си аз да избегна?"
...Няма изход!Не съм аз една,
нито първата,нито последна...

Асен Ошанов

# 188
  • Мнения: 7 201
Рецепта за щастие
(На дъщеря ми )

Бъди добра. Бъди разумна, дъще.
И блясъкът в очите си пази.
Когато те обидят, не отвръщай.
Проклинат ли те, ти - благослови.
Не се стреми към гордост и към слава.
Във малките неща е радостта.
Животът често взима. Ала дава
добър урок в замяна на това.
Ще падаш и ще ставаш много пъти.
Не се плаши. Страхът е лош другар.
И мъка, и тревога ще настъпи,
но ти приемай всичко като дар.
Главата дръж изправена високо.
Не се влияй от хорските мълви.
Приятели недей да съдиш строго.
Дори да те засегнат, им прости.
Животът е безумно кратък, дъще.
Не го пилей в омраза и във яд.
Обичай! Любовта ще ти се връща.
И по-красив ще става твоя свят.

Васка Мадарова

# 189
  • Мнения: 265
За всички тях

За смелите мъже които имах,
за цялата любов която дадох!
За слънчевите дни на луда младост
и многото пропуснати мечти от плахост!
За вечерите ми без никакво оплакване
и тихите ми нощи на очакване!
За хилядите мигове на радост
и скритите сълзи в момент на слабост!
За този дето ще остане до последно,
герой на мойто писане поредно!
За милите ми жестове получени обратно,
за всички тях ще пия многократно!

Ева Георгиева

# 190
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
До тука бях с добрите маниери!
Подмятаха ме дълго като плик …
От днес и аз ще бъда лицемерна
и пускам в сила грубия език.
Ще бъда лоша, даже безсърдечна.
Сърце си нямам, за да ме боли.
Изгубих го отдавна, от човечност,
че има ли щастлив от добрини?
Но от днес ще бъда неприлична
и хич не ми се мисли за любов …
За нормалните това е нетипично,
а за лудите е начин на живот.
До тука бях с добрите маниери!
Сърце си нямам, за да ме боли.
Ако някой, го някъде намери,
моля, нека си го задържи!

Сияна Георгиева

# 191
  • Мнения: 7 201
Светлина в душата

Когато си объркан и не знаеш
по пътя как да продължиш,
поспри се и попитай си сърцето.
Тогава всичко ще решиш.

Когато ти е тъжно и не можеш
с усмивка никой да дариш,
не се страхувай - някъде в сърцето
една светулка пазиш ти.

Когато ти е тъмно, потърси я.
Тя може да те води през нощта.
И щом отново съмне се, ти скрий я -
да имаш винаги в душата светлина!

автор: Цветелина

# 192
  • Мнения: 7 201
Какво е да намираш детелини,
с вълшебни четири листа?
Каква магия тайнствена се крие
във таз наглед, уж простичка трева?

Полагам ги във книга овехтяла,
зареждам ги с любов и доброта,
наричам ги за мен любими хора...
А после ги поднасям от душа.

Усмихват ми се хората учудени,
смутено казват те "благодаря"!
И смятат, че от мен дарени са,
а всъщност ги избира любовта!

Така минавам през годините,
с поверието старо през света,
че могат да отключват детелините
доброто във човешките сърца!

Таня Мезева

# 193
  • Мнения: 36
Моята любима поема е написана от не кой да е друг , а от самия Томас Харди
Човекът когото убих
Да бяхме с него се видели   
в крайпътна, стара механа,   
ний двама да сме го полели   
със много халби, не с една.
 
Ала в пехотен равен строй,   
изправени лице в лице,   
аз стрелях в него, в мене - той;
убих го с тези две ръце.
 
Човека аз така затрих,   
защото бе за мене враг.   
Врага отсреща аз убих -
какъв по-чист мотив! Все пак,
 
с войната той се май захванал   
неволно, не нарочно -
без дом, без пукнат грош останал -   
набързо - като мене точно.
 
Нелепо нещо е войната!   
Затриваш ти другар дори,   
комуто дал си би храната,
или помогнал би с пари.

# 194
  • Пловдив
  • Мнения: 16 655

Общи условия

Активация на акаунт