Обичате ли стихове? - 10

  • 203 573
  • 547
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 7 201
Мир

В мир деня си срещай, в мир го изпрати
злото в живота не приемай, а го спри!
Къси ни са дните - дълга е нощта
живота пропътувай с ценностни неща.
Любовта едничка само света ни ще спаси
недей да се тревожиш Бог ще ти прости!
Той ще те посрещне с протегнати ръце,
радост ще посее в твоето сърце!
Вярата кат' зрънце скоро ще покълне
и грижите ти стари цели ще погълне.
Хляба си разделяй със човек в нужда,
приятелската болка да не ти е чужда...
Така ще да усетиш, че истински живееш
когато и през сълзи можеш да се смееш!
В мир деня си срещай с мир го изпрати
и себе си обичай, такъв какъвто си!

Гена Андрова

# 196
  • София
  • Мнения: 664
Спомен за едно откъснато кокиче!

Мъжът в огледалото ме гледа,
присмивайки се в моето лице!
Живота ми на лента преминава!
Пламтящо от болка е моето сърце!

Мрака обхвана моята душа!
Студа смрази безмилостно кръвта!
Шума се усеща бездиханно!
В тишина потъна моето тяло!

Няма го вече усмихнатото човече!
Няма го вече игривото дете!
Няма го вече прекрасното момиче,
откъснато бе като разцъфнало кокиче!


# 197
  • Мнения: 23
случайно попаднах на тоя стих:


Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
 
 
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.
 
 
Не искам да те плаша, но е важно
да кажа, че удавени са много!
Така че, ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
 
 
С гьолове е осеяна земята -
в тях можеш да си шляпкаш до насита...
Те - смелите, се хвърлят във водата,
страхливите - дори и не опитват...

# 198
  • Мнения: 7 201
Идвайте си!

Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,

целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.

Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.

Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!

Идвайте си!

Христо Медникаров

# 199
  • Мнения: 1 404
Покрай рождения ден на сина ми, винаги пиша някое стихче, ето тазгодишното:

На Я.
Светът за тебе е огромен
И понякога даже те плаши.
Но винаги имай за спомен,
Топлината на дланите наши.
Скоро няма нужда да имаш,
Да ме държиш така за ръка.
Всичко сам ще решиш да отркиваш,
И в слънчев ден ще напуснеш дома.
Аз знам, че ще стигнеш далече,
Но искам само да бъдеш щастлив.
За моето малко човече,
Аз светът ще направя красив.
И каквото от нас ще зависи
От две майчини слаби ръце,
Ето, сине, ти всичко вземи си,
И от бащино топло сърце.
И когато след много години,
Се обърнеш назад си спомни,
Детските книжки любими,
И нашите общи мечти!

# 200
  • Мнения: 7 201
Когато съм раздавала от себе си
не съм оставала по-малка за света,
от всеки дар е имало последици -
усмивка, нежност в нечия душа,
по-светла нощ за нечии очи,
по-лесен път. И по-горещи длани.
И опитът да бъдем по-добри,
дори, когато чезне любовта ни.
Когато съм раздавала не съм броила,
не съм поглеждала за стъпките назад.
И досега да бях се уморила,
да бях сковала думите си в страх,
но там сред тишината на доброто
аз срещнах много истински неща
и хора, за които аз съм огън...
И още ми помагат да летя.
Когато съм раздавала...
Получих!

Яна Вълчева

# 201
  • Мнения: 265
Аромат на диви плодове

Назад остана циганското лято,
напомнящо за слънчевите дни
и сладка мъка от любовен трепет,
преди изцяло да се застуди.

Запомних те такъв чаровен,
с трапчинка лека, с парещи ръце...
Една красива лятна авантюра,
приятен мъж с усмивка на момче...

А може би не си забравил,
за кратките ни страстни часове.
Съзнаваш ли, че спомени остави,
със аромат на диви плодове...

Ева Георгиева



# 202
# 203
  • Мнения: 115
... понякога имам хиляда причини
да тръшна вратата , да тропна със крак ,
да литна далеч - на светлинни години ...

... но само едничка-мъничка причина
открехва вратата , протяга ръце
и аз се завръщам - преди да замина ...

# 204
  • Мнения: 333
Кръговрат
Сияеща мама грижливо пристъпва,
а времето спряло- отново лети,
вързопчето топло най-после е с нея-
човече- от теста със двете черти!
Ще дойдат във къщи със спомени чудни,
в креватчето синьо синът ще заспи,
а двамата с тати ще гледат смълчани-
от тяхната обич дете се роди!
Безсънните нощи ще станат безкрайни,
очите на мама- червени до кръв,
но тяхната връзка е вечното тайнство,
започнала още със пъпната връв
и ставала толкова силна, че даже
Вселената цяла не ще я възпре,
и "Мамо!", когато синът й ще каже,
тя вече за него с любов ще умре...
И дрешките малки ще стават големи,
а дните- подобни на капчици дъжд-
изтичащи бързо,....и ето, след време,
момченцето малко е станало мъж!
...Сияеща пак ще пристъпиш през прага,
понесла отново дете на ръце-
синът на сина ти- неписана сага,
безсмъртно е твоето женско сърце!
Теодора Вълева

# 205
  • Мнения: 333
Душа на самодива
Не струва мъж за ничии сълзи,
най-малко пък за твоите си струва,
усмихнатата маска си сложи
и лудо се впусни да потанцуваш!
Сред трепкащите градски светлини,
с душа на самодива си родена,
нарочно те раниха,да не би
сърцата им неволно да отнемеш!
Магичният ти полъх във нощта
оставяше им белези горещи,
самотни те проклинаха,но пак
мечтаеха отново да те срещнат...
Домът ти днес са четири стени,
децата-утешителна награда,
а майчината същност победи
над женската-даряваща наслада...
Не струва мъж за твоите сълзи,
от сълзите мъжете се страхуват,
но плачеш ли от обич,запомни,
че винаги и всякога СИ СТРУВА!...
Теодора Вълева

# 206
  • Мнения: 137
На татко

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
...Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Не зная дали добра дъщеря съм,
не зная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...

Пепа Николова

# 207
  • Мнения: 333
Юначе мое!
Пораснал си,детето ми,пораснал,
и мъничко ми липсва през деня
звънчето на гласчето ти прекрасно,
уханието твое от съня,
със свитата ръчичка във юмруче,
притисната до майчината длан...,
така да те обичам ме научи,
че цялата си същност да ти дам!
Пораснал си,момчето ми,пораснал,
изплъзваш се от моята ръка,
и утре,с мъжеството си всевластно
ще дръзнеш да се бориш със света!
Пораснал си,юначенце едничко,
за мен си пожеланата съдба-
да знам,че любовта е всъщност всичко-
то Ти си ме научил на това!...
Теодора Вълева

# 208
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
На прага сме на Новата година!
Желая ви попътни ветрове.
А таз, която с трудности отмина,
да не тревожи ваш`те умове.
Желая ви успехи и надежда,
в семейното огнище – топлина.
Животът ви така да се подрежда,
че миг да не усещате злина!
Желая ви любов и твърда вяра,
че утре ще е по-добро от днес,
че тръгва си с товар година стара,
отнесла мъки, загуби и стрес.
Желая ви усмивки на лицата,
защото те са знак за доброта,
разбиране и обич към децата –
най-истинското утре във света.
Желая ви да бъдете щастливи и силни,
ако болка ви гнети!
Дела ви пожелавам сполучливи!
Доброто Бог за вас да не пести!

Румен Ченков

# 209
  • Мнения: 333
Звезда от миналото
Не ме разплаквай!Моля те,недей!
Не искам да съм тъжна и унила,
мъжете не харесвате сълзи,
отнемащи от мъжката ви сила...
Усмихната ти трябвам-вече знам,
но често се усещам като рана,
и нищичко не мога да ти дам,
а себе си-единствено и само...
Понякога копнея за назад-
в годините безгрижни да се върна,
очите ми кокетно да блестят,
със вярата света да преобърна...
Такава ме познаваше,уви...
Къде е днес засмяното момиче?
Остана само споменът,а ти
привикнал си дори да ме обичаш...
И утре да застанеш срещу мен,
за малкото любов ще се преборя...
Не ме разплаквай!Бога ми,недей!
Аз гледам те в очите...и съм твоя!...

Теодора Вълева

Общи условия

Активация на акаунт