Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 174 836
  • 355
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 3 988
Ето нещо любимо:

"Аз и ти –
очакването, че всичко ще остане,
каквото е сега. Спокойно и леко.
Аз и ти –
уютът през зимата, голотата през лятото,
пролетната умора от любов. Есента за двама.
Аз и ти –
в подредените снимки на ненужни албуми, където ще останем усмихнати завинаги. Обичам те.
Аз и ти –
образец за подражание, когато нашите деца се влюбят и решат, че е завинаги.
Аз и ти –
очакването, лекотата, снимките, децата ни и сезоните, в които предстои да остареем. Заедно."

Д. Банев

# 346
  • София
  • Мнения: 5 911
Скрит текст:
Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна,от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

Иначе едно от любимите ми любовни, което обаче не е подходящо в случая, е:

Пръстен
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

П.П. Рожденият ден е личен празник и следва пожеланията да са фокусирани върху човека. Не върху любовта ви.

# 347
# 348
  • Мнения: 3 635
Мисис Съдба

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко... на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
и си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв.
Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис, Съдба,
да съм жива...

Румяна Йорданова Симова

# 349
# 350
  • Мнения: 3 988
Аделина, много е хубаво, от кого е?

# 351
  • Мнения: 12
Всичките са мои. И за да не е спам, ето още едно:

Ако е твърде цинично и грубо, моля модератор да го затрие. Simple Smile

# 352
  • Мнения: 9
Миналото е особено създание –
щом го погледна в лицето – не знам
дали ще получа възторг –
или пък срам.
Ако го срещнеш без оръжие –
по-добре побегни –
че и неговата ръждясала пушка –
понякога – гърми.

Емили Дикинсън

# 353
  • Пришълец
  • Мнения: 5 959
Гарите на живота

Животът лети с бързината на влак,
през четири гари ти с него минаваш,
престоят на всяка е кратък, но благ,
усещаш го с радост и пак продължаваш.

Престоят житейски минава за миг
на първата гара, наречена "Детство",
душата ти жадна надала е вик,
животът наистина тук е вълшебство.

На втората гара ти вече стоиш,
а надписът "Младост" омайва те с чара.
С мечтите на своя живот ще летиш...
Внимавай, това е опасната гара!

Не си се опомнил къде си дори,
а влакът те спира на третата гара.
И надписът "Зрялост" ще те увери,
че този престой е по твоята мяра.

Последната гара е "Старост", напук
на другите гари на нея оставаш.
Какво си постигнал в живота - до тук.
И с влака завинаги ти се прощаваш.

Ще имаш ли време до вечния мрак
да драснеш последно едни мемоари?
Животът лети с бързината на влак
и други ще спират на твоите гари.

Божидар Коцев

# 354
# 355
  • Мнения: 3 635
Стана тя...

Не отвеждай очите си моля те!
И душата зад штори не скривай.
Не ми карай тревогите- скритите,
да празнуват, недей..не унивай!

Прави били са, ето- случи се!
Не съм готвила жизнен капан.
Замълчи, не лъжи, не вълнувай се,
стана тя- не го вземай за срам!

Аз ще плача, ще страдам-нормално е,
но изглежда и туй ще простя.
Само чудом се чудя -защо ти е,
на Светец да се правиш сега?!

Не отвеждай очите си, моля те...

Красимира Христова

Общи условия

Активация на акаунт