Публикувана: 9 фев. 2014, 16:33 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2021, 14:18 ч.

Обичате ли стихове? - 10

199 050
547
1

# 60 2 май 2014, 21:21 ч.

при моите деца .....
Мнения: 5 167

Понякога съм луда аз за трима.
Понякога съм тиха и добра.
Понякога съм толкова ранима,
че чак усещам как боли душа.

Понякога бушувам с ветровете-
пилея ураганно светове.
Понякога съм нежна като цвете-
с чистата усмивка на дете.

Понякога крещя до изнемога,
а друг път съм безмълвна тишина.
Понякога дори съм буен огън.
Понякога съм тихата вода…

Понякога съм волна птица в полет
и слънце, спряло в синьото небе.
Понякога съм и уханна пролет,
прегръдка топла за едно сърце.

Понякога съм звяр в гора потайна-
с див устрем, с дъх свиреп в нощта.
Понякога съм скрита, малка тайна,
надежда, вяра, трепет и нега.

Понякога съм толко много своя…
А друг път съм далечна синева.
Но винаги съм твоя- много твоя…
и истина, и обич, и мечта!

Евелина Панева

# 61 2 май 2014, 22:53 ч.

Пловдив
Мнения: 13 470

Къде съм забравил крилете си?
Доскоро летях безпроблемно.
Сега имам само краката си
и скитам в трънака безцелно.
До вчера летях като птица,
в космичния вихър унесен,
а днес като пате в кълчища,
се блъскам в скалите отнесен.
Денят си отива безславен,
нощта във стъклото се впива
на моя прозорец отворен
и чакам луната игрива,
да сяда до мен, да говори,
да ме учи на сън и забрава.
Тъгата е нещо ненужно,
но май само тя ми остана,
докато търся крилете си!
За секунда не съм се отказал
да преоткривам ангела в себе си.

Камен Илиев

# 62 3 май 2014, 09:02 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Умихвал ли си се през сълзи,
когато вътре в тебе всичко стене?
Раздавал ли си милостиня?
С надежди бил ли си големи?
Събирал ли си в шепа време,
което бяга неуморно?
И носил ли си чуждо бреме?
Ей тъй спокойно, непокорно.
Разплитал ли си тъжен ребус?
Поставял ли си две основи?
Заплащал ли си на неверник?
И чупил ли си сам окови?
Дано да ти се не налага.
Но ако трябва да го сториш.
Не си мисли, че се излагаш.
Така човекът сам се бори.

Ако се случи не забравяй...
Отплата после се не търси.
Направено добро заравяй.
И продължи. Един в съня си.

Марѝ

# 63 3 май 2014, 11:53 ч.

Мнения: 264

Върховна нощ

Във тази нощ върховно кратка,
докосваш устните в целувка сладка.
Усетих дишането учестено,
познах и чувството ти устремено.
В главата ми танцуват мисли бясно,
във твоята прегръдка е опасно.
Ръцете ти треперещи и потни
флиртуват с дрехите ми мокри.
Тупти сърцето в ритъм бесен,
въздишка, стон - така отнесен.
Въздуха изгаря до червено
от емоции избухва мигновено.
Превзел си ми душата вечерта
и тръгваш пак на сутринта...

Ева Георгиева

# 64 3 май 2014, 19:14 ч.

Мнения: 311

Аз пак дойдох , а колко време има,
откакто тук живеех в нищета
Но дванадесетгодишен бях -с любима
с приятелите и със песента.

Бях враг на мъдреците и глупаците,
без бъдеще , но жизнен и припрян-
и весел качвах стълбите извити...
чудесно бе на стария таван.

Тъй мила е мансардата позната !
Леглото беше в тоя ъгъл тих.
Там беше масата...Ей на стената-
започнат с въглен -недовършен стих..

Елате бързо , мигове младежки!
Покри ви времето със чер саван.
За вас залагах малкото си вещи...
Чудесно бе на стария таван !

Лизета пак е тук: поруменяла
красива , с чудна шапка пак дойде .
Ръката и закачва шала
на тесния прозорец - за перде .

Аз знаех кой и плаща тоалета,
но той красеше моя -вехт диван.
Аз бях щастлив със моята Лизета
Чудесно бе на стария таван !

Веднъж при мен приятели събрани гуляеха..
От онзи булевард се чу страхотен гръм на барабани -
при Маренго спечелил Бонапарт
Топове..Нови песни се заряха.
Празнувахме и друга славна бран .
Пред Франция кралете в ужас бяха.
Чудесно бе на стария таван !

Отивам си с очи поовлажнели.
Тук всичко в този миг ме заплени.
За ден от дните нявга преживени ,
бих дал останалите мои дни -
да имам в него обич , лудост , слава ,
да вместя в него цял живот
желан , да бъда пак такъв , като тогава !
Чудесно бе на стария таван !

Пиер - жан Беранже

# 65 4 май 2014, 12:01 ч.

Пловдив
Мнения: 13 470

Простете ми, Госпожо Злоба
Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... ( Точно ли се изразявам? )
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи
и плачела сте странно - без сълзи.
Юмруци свивала сте във леглото
... от отчаяние и от безпомощност. Нали?
Да. Чух, че вдигала сте кръвно
и постоянно нещо Ви боляло,
когато някой Ви отблъснел -
не Ви допускал в силното си тяло.
Разбирам... Тежък е за Вас товара,
наречен Жажда за живот.
И как се изживява радост чужда?!
Недай си, Боже, има ли любов!
Сега, без бой си го признавам...
За първи път Ви срещнах в ранното си детство.
И днес известията Ваши получавам.
Уроци са ми. Те са ми наследство.
Простете за невежеството ми, Госпожо Злоба.
Не зная как да Ви помогна.
Със мен сте сбъркали адреса.
Търсете си душа удобна!

Детелина Стефанова

# 66 5 май 2014, 16:57 ч.

Мнения: 264

Безценно

Любов сияйна появи се на света,
преобърна ти живота на мига.
Едно красиво, нежно същество
погуби всяко твое мъжество.
Огромно щастие изгаря ти сърцето,
от плът и кръв докосва те детето.
Това съкровище така безценно
по твойте стъпки тръгва непременно.
Със дрешки прашни все по улицата тича,
на теб безкрайно много тя прилича.
С коси от злато и въпроси чудновати,
една е тя принцесата на тати.
Какво си мислеше? – забравил си почти,
погледнат ли те сините очи.
Дали достатъчно е простичко благодаря,
че Господ те дари със дъщеря!

Ева Георгиева

# 67 6 май 2014, 14:23 ч.

Пловдив
Мнения: 13 470

Последна роля

И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка.
Като мечти несбъднати угаснаха
една след друга светлините тихо,
неканена Тъга заръкопляска,
и от очите заваляха стихове...
Направиха от спомени одеяло,
(единия да я стопли май успя),
но другият държеше огледало...
Да се погледне в него не посмя.
Разказваха... за пролетта навън,
за любовта на щъркелите вечна,
а после се превърнаха във сън
в една страна за хората далечна...

... И чак когато рано сутринта
пристигнаха да подменят декора,
сред купчина увяхнали цветя -
видяха я...
В най-тъжната и роля.

Павлина Соколова

# 68 6 май 2014, 16:15 ч.

Мнения: 264

За теб

За теб е всяка моя мисъл
И пак живота има смисъл.
За теб е нежната усмивка
И всяка мъничка извивка.
За теб и слънцето изгрява
И в моите очи се отразява.
За теб от чувства аз преливам,
До тебе искам да заспивам.

Докосвам те, целувам те,
Усещам твоето сърце.
Събуждам се истински щастлива,
Защото ти си в моите ръце!

One Good Girl

# 69 8 май 2014, 01:41 ч.

Пловдив
Мнения: 13 470

Понякога съм луда аз за трима.
Понякога съм тиха и добра.
Понякога съм толкова ранима,
че чак усещам как боли душа.

Понякога бушувам с ветровете -
пилея ураганно светове.
Понякога съм нежна като цвете -
с чистата усмивка на дете.

Понякога крещя до изнемога,
а друг път съм безмълвна тишина.
Понякога дори съм буен огън.
Понякога съм тихата вода...

Понякога съм волна птица в полет
и слънце, спряло в синьото небе.
Понякога съм и уханна пролет,
прегръдка топла за едно сърце.

Понякога съм звяр в гора потайна -
с див устрем, с дъх свиреп в нощта.
Понякога съм скрита, малка тайна,
надежда, вяра, трепет и нега.

Понякога съм толко много своя...
А друг път съм далечна синева.
Но винаги съм твоя - много твоя...
и истина, и обич, и мечта!

Евелина Панева

# 70 8 май 2014, 19:05 ч.

Мнения: 115

Аз цял живот играх без репетиция .
Импровизирах - всеки божи ден .
Бях бедна Пепеляшка . Бях кралица
и принцове се влюбваха във мен .

Бях светла и загадъчна Богиня ,
събудила с внезапен , щедър дъжд
Живота в най-бездушната пустиня .
Бях Чудо , сътворено изведнъж

от нечий вулканично бликнал порив .
Усмивка бях . И нечия Сълза ...
... Не се заслушах в никакви суфльори ,
а като грозд от есенна лоза -

превърнах истините си във вино
и вместо в чаши - в шепи го налях .
Да пият - ожаднелите години
/ и тез , които аз не доживях / .

Последна редакция: пт, 09 май 2014, 10:50 от velichka060

# 71 9 май 2014, 16:11 ч.

Мнения: 264

Надежда

Защо усмивката угасна,
приятелю на ведрото лице?
Защо във тази лудост бясна,
изсъхнаха и твоите криле?

Къде са нощите безгрижни?
Танцуваше безспир до сутринта.
Защо живота се погрижи,
да ходиш със приведена глава?

Кога отново ще изгрее
слънцето в скованото сърце?
Надеждата отново да разсее
северните бурни ветрове...

Ева Георгиева

One Good Girl

# 72 10 май 2014, 13:20 ч.

Мнения: 7 043

Не ми прощавай. Ти си за прощаване.
Останал си с погрешно впечатление,
че съм виновна или че те мразя.
Не съм, не те. Не искам извинение.

Не ти прощавам, знам че не е редно
със укора към тебе да живея,
но той ми е едничката потребност,
защото нямам теб, а те копнея.

Не ме забравяй! Само да посмееш...
Помни ме и не ми прощавай.
Когато укорите надживеем,
ще бъдем пак свободни.. До тогава!

Руми Симова

# 73 11 май 2014, 08:17 ч.

Пловдив
Мнения: 13 470

Безумна съм. Такава ме обикна.
И грешна съм. И аз съм като теб.
С лъжата не успях до днес да свикна,
обича с болка моето сърце.
Безумна съм. Косата си не скубя.
Достойнство имам. Хубаво лице.
Работя. Имам хъса да не губя,
постигам всичко с двете си ръце.
Безумна съм. И страшно ми отива.
Не ми се случват лесните неща.
Пред мен светът понякога се срива.
Ти знаеш с мен каква е любовта...
Безумна съм! Безумно и обичам.
Безумно съм приятел чак до гроб.
Самичка срещу всички често тичам,
не съм родена, за да бъда роб...
Безумна съм! Безумен е животът...

Силвия Йорданова

# 74 12 май 2014, 13:01 ч.

Мнения: 264

Тя и Той

Тя вечно скиташе в полето
с коси разрошени от светлина.
Той следваше я с колелото,
за да я срещне на върха.
Тя пак прегръщаше небето
с усмивка пъстра на уста.
Той все след нея до селцето,
докосвайки реалността.
Тя плачеше като дете голямо,
за всяка малка живинка.
Той свеждаше момчешко рамо,
за да утихне нейната тъга.
И тичат пак в далечината,
преследвайки големите мечти.
За тях е чужда самотата,
защото заедно са до зори...

One Good Girl

Препоръчани теми

Витамин D, децата, майките, възрастните и зимата... - 3

787
Профилактика

Цветя за терасата - 3

Ипотечен кредит в условия на covid-19/извънредно положение

Какъв крем за лице използвате? – 18

Причина:

Причина: