Манипулативни родители

На колко годинки е това дете?

На 5

Според мен детето има доста голямо въображение. Едва ли родителите, конкретно майката, да има време да се занимава точно с това да му обяснява кое дете какво е, що е и т.н. В това забързано ежедневие смятам, че повечето хора си имат достатъчно проблеми, та една ли чак да вникват толкова в разни детски неща. Имай предвид, че децата са големи манипулатори, имат наистина голямо въображение и това, което описваш е напълно възможно.
А ти, според мен, не се вживявай толкова в такива неща. На безброй подобни неща ще се нагледаш в годините като детска учителка.

Сигурно си права и реагирам така защото съм съвсем нова. Все пак ми се струва, че е много важно не просто да наглеждам децата да не се бият, а и да се грижа за душевния им конфорт. Това детенце страда. Така и така ми плащат, за да се грижа за малко деца и понякога дори са само 3 в група и ми се иска да направя дните им не само приятни, но и пълноценни като житейски опит, а не просто време да минава.

Без да съм детска учителка, а само бивше дете и настояща възрастна, струва ми се, че шансовете са поне 50 на 50, ако не и повече в полза на предположението на авторката. И децата често си измислят, но и родителите нерядко ги лъготят и дори ги заплашват с простотии като това за полицията за свое собствено удобство, а също така понякога правят пред тях недотам умни или недотам възпитани изказвания за другите деца. Възможно е и част от измишльотините да са дело на майката, а остатъкът да е доукрасяване от детето.
Не знам какъв съвет да дам, мога само да се присъединя към "на подобни неща ще се нагледаш". Хората са всякакви.

Според мен, може да пробваш да поговориш внимателно с майката. Ако няма резон от нея, няма какво да направиш, освен да си вършиш работата - тоест да работиш само с детето. Все пак, сте малки групи и имаш, предполагам, доста време за работа с него за да му помогнеш да изгради нормални отношения с останалите две деца. Успех!  

И според мен шансовете са 50/ 50
Защо не помолите да се премести темата в "Нашите деца", там вероятно ще се получат повече и по-разнообразни мнения и съвети?

А според мен шансовете са повече от 60-70 в полза на предположението на авторката. Възможно е майката или някоя баба да измисля подобни истории само и само да доведе детето на ДГ.
Най- разумно ми се струва учителката да се опита да приобщи детето в групата, ако трябва да му обръща повече внимание, за да идва то с желание .
Явно е, че детето предпочита да си стои вкъщи, мрънка , моли се да не го водят в ДГ и родителите съчиняват всякакви фантасмагории, за да го принудят.

Най-добре сподели с майката,какви ги говори детето й. По реакцията й ще усетиш дали детето си измисля
или тя самата прави някакви сценарии,за да я слуша.

Историята, която разказвате е меко казано "ужасна".
И моето мнение е, че това наистина се е случило /може би не в своите 100%/ и детето е доукрасило историята.
Абсолютно вярно е, че всички родители сме манипулатори, независимо дали си го признаваме или  не. И все пак , както вече написах чак в такава степен е прекалено.
Всеки родител измисля хитринки, за да стимулира определени действия у детето си.
В духа на дадения пример ето нещо от моя опит - с тръгването сутрин за градина и на мен ми се е случвало да казвам на малката - "Хайде мами, че твоите приятелчета те чакат да си играете, учителката днес ще ви чете нова приказка и т.н." и на път към градината се моля там наистина да са приятелчетата й и наистина днес да им прочетат приказка, за да не се върне вечерта разочарована или както в твоя случай да каже да учителката - "Ама защо няма да ни четете, мама каза че ще го направите!".
Та, така.
В случая не мисля, че ще се приеме добре от родителите да говорите директно с тях по този въпрос. По-скоро може деликатно да им се обясни поведението на детето /като не им се обяснява какво точно е разказало/, но не и така, че като се приберат в къщи то пак да бъде потърпевшо по някакъв начин. За съжаление поведението, което описвате е по-скоро за консултация с детски психолог, за да разбере дали при детето има социативен или друг поведенчески проблем и ако има от какво е породен. Но това не е ваша грижа, а на родителите.
Вие като учител, който сте по цял ден с детето просто може да се опитате да го социализирате с останалите, да измисляте игри, в които активно да го включвате, да почувства ангажираност и внимание. Може би ако му харесва и с желание сутрин тръгва за градина, поне когато тръгва за градина на родителите няма да им се налага да го лъжат и манипулират по начин, описан от вас.
Е, това не е гаранция, че пък няма да то манипулират с други неща и вероятно по същия начин, но вие няма как да контролирате този процес.

П.П. Винаги се радвам, когато усетя закриженост у някой възпитател, пълни ми се душата, че все още има такива. Поздравявам Ви и бъдете винаги такава - грижете се с обич за децата 

 Здравейте отново! Много благодаря за реакциите! Ниаситна ми е безкрайно полезно да чуя идеи от родители.
Наистина много се старая да им е интересно, да учат нови неща, да си играят и физически, и ролеви, и неструктурирани игри. Това с полицая се случи един път (все пак от скоро съм там - само три месеца). Не се бях замисляла, че може да не му е интересно. Ако е и това, още в понеделник ще поговорим с него да измисля всеки ден по една игра, която да играем всички заедно - ако я наречем играта на (неговото име), хем ще се чувства специален, пък и може би повече ще ми се доверява. Аз говоря по много с тях, някои пъти за нещата, които ги интересуват, други пъти - за това, какво ги притеснява.
До сега не ми беше хрумвало, че още не съм му спечелила сърчицето. Ще се постарая повече 
Истината е, че всичките ми колеги ми разказват за майката и как жената, която е работила преди мен е напуснала (или не точно) в голяма степен в резултат на проблем с нея. Аз имам много малко впечатления от нея - винаги гледа между строго и намръщено, но с детето се държи мило и това е важно. Лошото е, че от държанието на момченцето ми остава един такъв сложен привкус, че или е роден манипулатор (но съм твърдо убедена, че такова нещо не съществува), или е начинът, по който общуват с хората, към които е привързан най-силно. Още в началото, но тогава не обърнах внимание и не успяхме да поговорим по-нашироко бяха рисували. Той има естетическо чувство и картинката наистина беше хубава и той каза - "моята е най-хубава, аз рисувам най-добре от всички". Аз прекалено импулсивно отговорих, че неговата наистина е много хубава, но и другите дечица рисуват добре и най-хубавото в рисуването е, че е много весело да се рисува, и че не е състезание. Той се понамуси, спря да ми говори и когато отидох при него да поговорим набързо насаме докато другите гледаха филмче, го попитах как се чувства, дали е натъжен, той се раплака, отблъсна ме и каза, че не го обичам, че само майка му го обича, искаше да се дръпне, аз го последвах и му обясних, че наистина родителите му са тези, които го обичат най-много, но и аз го обичам. Той си поплака добре, после стана един такъв весел и цял ден си игра сякаш нищо не е било. 
Аз нямам никакъв опит, пък и съм прекалено малко време там. Когато го гледам ми става мъчно, защото е чувствително и талантливо дете, а когато организира акция срещу някое от другите дечица от групата, не мога да не си представя онези тийнейджъри по филмите, на които им викат bullies (с тираничен комплекс, не зная дали има термин на български), които използват беззащитността на другите, за да спечелят власт над тях. Надявам се да е просто развинтено въображение и от моя страна.

И все пак подхода трябва да е много внимателен. Ако измислите игра за това дете и я "кръстите" на него, ще трябва да го направите и с останалите дечица, защото те не бива да се чувстват пренебрегнати, и в същото време това само би засилило чувството му на по-специален от другите. Децата са силно емоционални 
Много от тях са отлични манипулатори, но със сигурност не са се родили такива, а са били възпитани такива. Все пак поведението им го моделираме първо вкъщи и след това навън.
Сложна е родителската задача, и не по-малко мъчителна е учителската.
И разбира се у дома нашето дете върши всичко най-добре, получава постоянно похвали и като излезе навън очаква същотото признание. По тази причина е много важно деликатното подхождане по тези въпроси - и с децата, и с родителите. Но ще се научите 

При нас едната учителка направи група във ФБ и там членуваме родителите от групата в ДГ. Почти всеки ден ни качва снимки на децата - това, с което са се занимавали, игрите, рисунките, за да добием представа какво всъщност се случва и как се е адаптирало детето ни. Аз като видя усмивките на децата и съм много щастлива.
В същото време постоянно публикува интересни и полезни статии за възпитанието на децата, за решаване на често срещани проблеми, за подходящи книжки или песнички и т.н.

едно от най-гнусните неща за мен е такова отношение на родителите към децата. Не знам, тези хора сърца нямат ли, съвест нямат ли!

На мен ми се струва, че това дете е надраснало възрастта си, но не непременно в добрия смисъл на думата. Толкова да се "задълбава" 5-годишно ми е много странно.