Домакини 31/ с мартеничка на ръка, ще се радваме на пролетта

         ПРОСТА  РАБОТА   ЗА  УМНА  ГЛАВА

          Вместо  Разказ
          Записа: Калчо  Иванов
          Илюстрация: Светлана Йосифова
          в. АНТЕНИ, 23.03.1983

  Баба Дена Инсталацията, 82 – годишна:
“ Проклето животно е магарето и от глупост може да ритне и потроши, ама ако знаеш как да му сложиш самара, цял живот ще те носи където щеш, барабар с всичките ти кусури и от радост и гордост като славей ще пее биля”       
          Мен мъжете от селото хич не ме обичат, а и жените, като вземат да остаряват и стават свекърви – и те. Всички обичаме греховете си, че всеки грях, ако и да приказват хората друго – е радост за душата;  а мразим хората, дето знаят за грeховете ни. Тази пуста моя уста заключена, ако вземе да зине, сума ти мир и любов ще се разбягат от селото като светци, кога дявола влезе в черквата да се моли.         
           Моят Личко – вече петдесет и кусур години сме женени и досега лоша дума не сме си казали – ме пита понякога:
-- Дено ма, защо всичките в селото викат, че си зла и проклета, и ме съжаляват, а ти винаги си ми била покорна и добри деца отгледа?
-- Остави ги ти хората, Личко. Как няма да съм ти покорна, кога мъж като теб веднъж майка ражда, за всичко си ме слушал и досега не си сбъркал.     
          Добър мъж ми е той, че и в добри ръце попадна! Добичето, че е добиче, си иска неговото, а мъжът не е баш добиче. Колко е да му кажеш блага дума, да му сложиш гозбата и пахарка с вино, да го приласкаеш? Него друго не му трябва. След туй, ако щеш, му одери кожата и направи от нея тъпан да разиграваш вампирите – гък няма да каже.
          Ей туй не го разбират сегашните млади булки, че са много учени. А да бъдеш жена на място не се иска диплома, ами акъл. Поглади го, нахрани го и го натовари здравата, че натоварено магаре къчове не хвърля. Проста работа за умна глава.       
          Вълкът като престане да яде агнета, туй не е, че е станал по-добър, а че са му изпадали зъбите. Та и нашите дъртофелнишки приказки..... Ако ни вярва човек, едно време само китки сме давали и вода напивали. Май че не беше баш тъй. На седенките правим, каквото правим, ама всички чакаме някой да духне ламбата. И в тъмното... Божа работа. Не всичко, ама бая..... Правехме – струвахме, от кладенеца все по тъмното се прибирахме.... И плетове се прескачаха, и се от къщи бягаше,
и още много хубости, без които животът е черна мъка. Тъй беше и ще бъде, дордето има хора.
          Като не ставаме вече за нищо и почнат и кучетата да ни припикават, дай ни само кусури да намираме и акъли без пари да даваме.
Такива били сегашните млади момичета, онакива били. Де гиди вълци без зъби!.... Лошото е, че по-малко сега знаят за тези неща и затуй правят повече глупости. Едно време от деца гледахме как го правят животните, а то и при хората, кажи-речи, същото. Нали спяхме в една стая, всичко виждахме и знаехме – кога мама ще изпрати сутрин тати засмяна до портата и кога ще изфучи подир него да не пие ракия с горския, ами да си гледа работата. Кога някое момче биваше съвсвм ситно или захлупено, близък човек му показваше кое-как и туй не е срамно и грях. А сега животни само по телевизията виждат, в отделни стаи спят... Пък за показване? Кой? Комсомолският секретар или директорката на училището, да прощавате? Истина е, че по-рано повече сладка ракия се пиеше и ще ви кажа защо. Станехме ли на 15 – 16 години и кръвта ни започваше да вика – и ни женеха. А сега 20-годишно женище, а пък още ученичка. И ще го корим, че очите му играели. Как няма да пощръклее, като фигурата му иска едно, а ти го караш само книжки да чете. Книжките могат да затаят в женската глава много глупости.
Преди години беше. Идва унуката при мен подута от плач и ми реди:
           -- Край, бабо, развеждам се!
           --  Че защо бе, чедо, какво толкоз е станало?
           --  Наби ме, удари ми два шамара онзи деспотин. Ама аз не съм робиня, аз съм свободна жена. И образованието, и заплатата ми са като неговите – няма да търпя. Ще си намеря един кротък и културен, да съм в очите му човек, а след туй жена, и живот ще си живея.
           --   Ех, ти! През заперден прозорец нищо се не види. Ти махни пердето да види той жената, а като му станеш мила, ще види и човека. Тъй е било откак свят светува и не е лошо. Като си решила, твоя си работа, ама слушай какво ще ти разкажа.
          Зимата на 1929 година беше много люта. От студ и глад вълците загубиха и страх, и срам. Веднъж бях останала сама, виждам, че по обед един вълк влиза в двора. Голям като теле, назъбен и страшен. Куче имахме, Пашич, добро и културно, ама като го видя – и се не видя. А звярът погна кокошките по двора. Тогава срещу него скочи петелът. Хич не го обичахме ние, децата, този петел, че беше много зъл. Вълкът хапе въздуха, а петелът дерe с шиповете и цели да го клъвне в окото. И го уцели. Ако щеш вярвай, вълкът се уплаши и побягна, а пeтелът го е гонил чак до дерето. Вечерта разказвам на нашите и мама рече: “ От зъл петел страх и лошавини чакай, ама само такъв може да ти направи голямото добро, за което цял живот ще го благославяш. А Пашич е добро куче, ама и за хората, и за вълците, а такъв не ни трябва. Ще го утепаме.”   
         Пашич живя още много години, а петелът една нощ децата да вземат да му оскубят опашката и да си слагат пера по калпаците. Сутринта той гледа кокошките като посран, а те , като го видяха такъв окумен, погнаха да го кълват. Кокошка усети ли се силна, милост не знае; а петел почне ли да бяга от нея, бяга към тенджерата, щото вече само за там става....       
                -- Та ми кажи, бабиното, викам на унуката, като си толкова умна, кой тук е робът – вълкът, кокошките или петелът? В мъжката глава много ветрища веят и затуй са те слаби и роби, а се перчат и правят бабаитлъци – да не разберем, пък кокошката само за трътката си мисли и тъй трябва, защото от нея ще дойде яйцето, дето светът го чака. Затуй, ако е умна, тя никога не е роб, ако така и да изглежда. Ти ми кажи нещо друго – защо те би? Дали защото те обича, или защото обича друга? Туй е важното.
                Проклето животно е магарето. Ако не знаеш как да му сложиш самара, може да те ритне и потроши. Самар се слага изотпред. И да му щукне да си покаже магарията, има с какво да го посрещнеш и докато това-онова, яхвай го. Няма да рита, няма да хапе, ами цял живот ще те носи, където щеш, барабар с всичките ти кусури и от радост и гордост като славей ще пее биля
              Тате, Бог да го прости, имаше мустаки като къдели, вежди като стрехи и глас като бурия. Змей Горянин! А мама – тиха и кротка като гълъбица и все диван-чапраз му стоеше. Жива да я оплачеш. Ала ние знаехме, че змеят заповядва само туй, дето гълъбицата му е изгукала на ухото, когато са си сами. Иначе тя му казваше такива неща, дето и змия отравят.... Булка ли си, трябва тъй да я докараш, че колкото и да си ядосала мъжа през деня, на сутринта да ти е простил. Ако ли не, значи проклетията ти е по-голяма от женското у тебе и Господ да ти е на помощ.     
             Има една книга “Под игото”, много стара. Там пише как кака Гинка гони мъжа си да го бие с налъм, а той се заключва в стаята и оттам й се лези. Жал за нея, защото да имаш за мъж такъв лигльо е по-лошо от чума. Магаре, което не рита, лошо носи. Мъжът трябва да бъде хем по-добър от жената, хем по-страшен от нея   
           Казано е, че жената не мисли за онуй, дето ни е приказката, само кога тича по мост и я гони бясно куче. Тъй е, само че да го мислиш и правиш не е едно и също. Ако ти е малко пипката, слаб ангелът и голяма слободията, удряш го през просото и ставаш за кашмер на патките и най-много на мъжете. Те, поганците, хем тичат подир такива, хем люто ги мразят, защото си мислят, че и тяхната къща може да пламне откъм женска страна. То пламне ли, все едно откъде е почнал огънят, ама те си дърпат чергата към тях си. Най не ми харесва, че сега много фамилии взеха да се разтурят. От учене и имане хората сякаш оглупяха.....
              Едно време много деца имахме и много работа, не можехме да си дигнем глава от тях. Ама който си беше мераклия, и с наведена глава му понамирваше колая. Я да ви кажат тия, дето сега се пишат светци, а очите им все в млякото, какво ставаше по коситба, по жетва, по гроздобер.... Ний, жените, сме по-умни от мъжете и каквото правим – правим го мълчешката. Аз пък знам повече от всички, че от хорските грехове хлябa съм си изкарвала.
              Мога да врачувам, да бабувам, от билки отбирам и най-паче от женски работи. По време на Европейската война останах сама с две деца и баба Сима Самодивата дойде при мен – да не е сама и да ми помага. Та тя ме научи...Много ме търсеха, че по онуй време доктори нямаше, а голяма беднотия и простотия беше. Мъжете им дай да си гледат бабаитлъка и кефа, ама да си направят сметката колко деца могат изхрани – не ги бива. Жената трябва да му мисли. Като усети, че не е сама, вземе вретеното, сложи една кука на него.... И вземе, та си отрови кръвта и си отива млада и зелена. Хората тъй и не разбираха от какво. Аз съм си чевръста и оправна в ръцете; варях куките и ченгелите, дето ми ги остави баба Сима. Изпедепцах занаята бетер от доктор. От половин България идваха при мен – от Плевенско, от Кулата чак. За труда си вземах плата по една кокошка.Фъркато не ям – за друго ми трябваха...
              Всеки, като зажени нивата, иска първата ръкойка под неговия сърп да падне. А тя една – за делник и за празник, за свои и за чужди. Мине душманин – сгази я, дойде диво прасе – изрови я, омекнат ти коленете – няма я. На момичета хубави и добри като ангели, като едното нищо зачерняха живота.
              Но и за мъжката глупост има лек! През август отивам на блатото. Събирам две шепи пиявици и ги стривам на каша. След това започвам да коля кокошките, додето напълня едно малко гърненце с кръв. Слагам вътре кашата да не замръзва кръвта. После пълня с нея рибешки мехури или чревца от врабче и ги слагам в по-голямо гърненце, пълно със зехтин и злъчката на кокошките. Напълня ли го, връзвам го с мушама и го слагам в кладенеца на студено. Почнат ли по Димитровден сватбите, майките, дето знаят, че дъщерите им не са цели, а пък ще се женят, по тъмното като невестулки се шмугваха в двора ми. Давам им по един мехур или чревце и им казвам кое-как.
               До Васильовден гърненцето се опразваше.....
              Имаше в другото село един шваба дето бъзикаше машинариите на валцовата мелница. От дъщеря му, да му е жива и здрава, ергените не можеха да се вредят да духнат ламбата. Хубаво, ама като дойде един със златен часовник и перо на шапката чак от Германията да се жени за нея....
И той, папуняка му с папуняк, на ръкойка се нада. А къде ти такова нещо!
Тя, нивата, отдавна ожъната, преорана, че и засята, да не чуе дяволът! Дойде бащата с дъщеря си при мен, лек за слаб ангел да търси. Оправих ги и всичко мина по мед и масло. Младите доволни и щастливи си заминаха за Германията, а бащата от благодарност ми даде един чувал бяло брашно и два чувала трици за прасето. Туй хубаво. Лошото е, че веднъж той се напил и взел да ломоти в кръчмата:
         -- Майстор баба.... голяма чест инсталирал дъщерята....
И като тръгна. Инсталацията, та Инсталацията. Колко години вече как си зарязах занаята, че докторите ми изядоха хляба, ама тоя прякор си остана.
          ..... Внучката, дето искаше да оставя мъжа си, роди трето момиченце, а него  изпрати при черните в Африка да работи, че искала кола от Кореком да си купува. Нищо, ама виждам, че като е сама, й се стяга душата; нали е младо и сега му е времето да не е само. Да му се не види и гурбетът! Една вечер очите й са се налели и ме пита:
             -- Бабо, защо са толкоз лоши мъжете. Аз като съм глупава да го пратя, той пък защо е толкоз лош да ме послуша?
         --  Ех, сине, такива сме жените. Много неща искаме наведнъж, а като ни се види нанагорно – плачем. Нали си свободна, нали си учена? Пет пари не струват и двете, ако оня деспотин научи нещо и те остави. Такава свобода с три деца на шията кучета я яли. Затуй стискай се додето можеш, пък ако не ти стигнат силиците, прави, каквото ще правиш, ама умната, че един живот е пущината, зор се урежда и лесно разтуря.