:hahaha:no comment - Публикувана: 19 фев. 2014, 22:27 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2014, 20:04 ч.
КАНАДА .. лято .. плаж .. мечти - 56 тема
Мерси, момичета, за поздравите! 
jasmin_veni, айде официално вече честита бременност! Радвам се, че ти е олекнало, и аз така ходих на ехограф преди 12та седмица, иначе сигурно щях да се побъркам да чакам в безизвестност, особено с втората ми бременност, нямах никакви сиптоми в началото, никакво гадене.
Честита книжка на ТМ, леко и безаварийно каране!
За заключването, някой от съседите там нямаше ли CAA да дойдат да ви отключат?
jasmin_veni, айде официално вече честита бременност! Радвам се, че ти е олекнало, и аз така ходих на ехограф преди 12та седмица, иначе сигурно щях да се побъркам да чакам в безизвестност, особено с втората ми бременност, нямах никакви сиптоми в началото, никакво гадене.
Честита книжка на ТМ, леко и безаварийно каране!
За заключването, някой от съседите там нямаше ли CAA да дойдат да ви отключат?
Нямам идея,но ам е било весело сигурно 
това за другия път 
Честити ви хубави новини по всички линии.
Тарилилей чакаме отзиви от новото място ама там много да те слушат
Жени,
тогава ето:
http://empoweredsustenance.com/coconut-flour-zucchini-bread/
и други варианти, май повечето сладки:
http://paleogrubs.com/zucchini-bread-recipes
http://blog.radiantlifecatalog.com/bid/63843/Organic-Coconut-Flour-Zucchini-Bread
Вени, честито и всичко да е наред и занапред!
тогава ето:
http://empoweredsustenance.com/coconut-flour-zucchini-bread/
и други варианти, май повечето сладки:
http://paleogrubs.com/zucchini-bread-recipes
http://blog.radiantlifecatalog.com/bid/63843/Organic-Coconut-Flour-Zucchini-Bread
Вени, честито и всичко да е наред и занапред!
Здравейте всички 
На всички с поводи: Честито!
Доста сте изписали.
Ние сме си отново тук. В БГ си изкарахме много добре. Видяхме част от родата, ходихме по планината и после в Китен. Като цяло кратко, но пък сладко.
За планината - горещо препоръчвам да се разходите. Най-добре без деца или поне с по-големички такива. Чувствата са страхотни, гледките също.
Ние се качихме през Боровец - Ястребец към Мусала, после х.Грънчар, х.Рибните езера, х. Мальовица, х. Рилски езера, Скакавица и слязохме през Паничище - Сапарева баня. Най-трудно беше от Страшното езеро до х.Мальовица, тъй като бяхме вече много уморени (тръгнали бяхме от х.Рибните езера сутринта и това ни беше най-дългия ден 17.2км.. То има два заслона по пътя за пренощуване, но ние си имахме набелязано за деня и държахме да си го изпълним), а терена точно преди хижата беше стръмно слизане с комари. Най-страшно беше преди Страшното езеро, имаше едни отвесни скали и на едно място се разчита само на въжето прикачено към тях, а на останалите - на самообладанието на преминаващия и на уменията му за баланс (като се има в предвид раниците ни).
Време видяхме всякакво - и дъжд, и мъгла, и вятър (дори и трите заедно, както и по отделно, де), и слънце. Комари само преди х.Мальовица, конски мухи след връх Мальовица, бълхи - завещани ни от х.Грънчар. Също така ни отказаха колената по едно време. Но това са бели кахъри, идват и си отиват.
Гледките обаче остават. Много изкачвания и слизания минахме, и стръмни, и каменисти, но пък чувството да си на върха на планината и да си заобиколен от планини и езера е неописуемо.
Горните неща, които изброих могат да те направят мизерен, особено ако си настроен за курорт
и/или ако не си с подходящата екипировка (обувки, раници, дрехи, мазила, хапчета, вода, храна и т.н.)
Ние се бяхме подготвили максимално достатъчно според нашите разбирания (то винаги може и още, де), и да, няма такова чувство като това вечер всички да си сушат чорапите и обувките в хижите, а твойте крака да са сухи. Другото важно нещо е позитивното настроение, с мрънкане не става.
Важното е да се помни, че всичко отминава. И да е мъгла, и да е дъжд, продължаваш напред, след половин час или един, или два времето се сменя. Терена също се сменя докато пъшкаш да се изкачиш и ето идва слизането, има и равно или почти равно, и се редуват на ден има да се изкачваш и да слизаш по няколко пъти.
Има високо и стръмно, тъй че не знам за хора със страх от високото как ще е, но гледките са невероятни. И планинските цветя по камъните също. Бих казала, че е веднъж в живота експирианс, но пък нищо и не пречи да се повтори, ако ти хареса.
Ние не сме планинари, това ни е първия преход, нямаме особена подготовка, пък се справихме. По пътя срещахме и млади, и стари, и истински планинари, и не точно (по джапанки), и българи, и чужденци. Понякога с часове не виждахме хора, което беше много приятно, но и после като виждахме беше приятно. На изкачването на Мусала имаше повечко хора, а на Рилските е направо панаир. Там има лифт сега до новата хижа и куцо и сакато ходи. Красиви са, но пък не може да се оцени планината така, както като си някъде по върховете и виждаш езера в краката ти или на отсрещната планина.
За Китен - добре беше, пясъка, вълните - там е работата, че ние го помним без вълни, пък се улучиха дни с ветрец, само последния ден беше без вълни. Само един ден валя дъжд. На децата много им хареса, няма да казвам, че искаха все във водата да стоят. Добихме някакъв тен, не много, но достатъчно, ползвахме чадър да не изгорим.
Тук никак не пием студено, от хладилника, там обаче жегата ни мореше и все студено търсехме, така че последния ден на тръгване говорехме трудно и си донесохме проблемите с гърлото и тук. Та миналата седмица се поправяхме не само от часовата разлика.
Сега стягам децата за у-ще, че ние почваме другата седмица, на тях хич не им се тръгва, пък аз да имаше как -тази щях да ги пратя За нас лятото свърши, както се казва. Въпреки че чакам сняг чак края на ноември, ама не знам той знае ли (че го чакам тогава)
На всички с поводи: Честито!
Доста сте изписали.
Ние сме си отново тук. В БГ си изкарахме много добре. Видяхме част от родата, ходихме по планината и после в Китен. Като цяло кратко, но пък сладко.
За планината - горещо препоръчвам да се разходите. Най-добре без деца или поне с по-големички такива. Чувствата са страхотни, гледките също.
Ние се качихме през Боровец - Ястребец към Мусала, после х.Грънчар, х.Рибните езера, х. Мальовица, х. Рилски езера, Скакавица и слязохме през Паничище - Сапарева баня. Най-трудно беше от Страшното езеро до х.Мальовица, тъй като бяхме вече много уморени (тръгнали бяхме от х.Рибните езера сутринта и това ни беше най-дългия ден 17.2км.. То има два заслона по пътя за пренощуване, но ние си имахме набелязано за деня и държахме да си го изпълним), а терена точно преди хижата беше стръмно слизане с комари. Най-страшно беше преди Страшното езеро, имаше едни отвесни скали и на едно място се разчита само на въжето прикачено към тях, а на останалите - на самообладанието на преминаващия и на уменията му за баланс (като се има в предвид раниците ни).
Време видяхме всякакво - и дъжд, и мъгла, и вятър (дори и трите заедно, както и по отделно, де), и слънце. Комари само преди х.Мальовица, конски мухи след връх Мальовица, бълхи - завещани ни от х.Грънчар. Също така ни отказаха колената по едно време. Но това са бели кахъри, идват и си отиват.
Гледките обаче остават. Много изкачвания и слизания минахме, и стръмни, и каменисти, но пък чувството да си на върха на планината и да си заобиколен от планини и езера е неописуемо.
Горните неща, които изброих могат да те направят мизерен, особено ако си настроен за курорт
и/или ако не си с подходящата екипировка (обувки, раници, дрехи, мазила, хапчета, вода, храна и т.н.)Ние се бяхме подготвили максимално достатъчно според нашите разбирания (то винаги може и още, де), и да, няма такова чувство като това вечер всички да си сушат чорапите и обувките в хижите, а твойте крака да са сухи.
Другото важно нещо е позитивното настроение, с мрънкане не става.Важното е да се помни, че всичко отминава. И да е мъгла, и да е дъжд, продължаваш напред, след половин час или един, или два
времето се сменя. Терена също се сменя докато пъшкаш да се изкачиш и ето идва слизането, има и равно или почти равно, и се редуват на ден има да се изкачваш и да слизаш по няколко пъти. Има високо и стръмно, тъй че не знам за хора със страх от високото как ще е, но гледките са невероятни. И планинските цветя по камъните също. Бих казала, че е веднъж в живота експирианс, но пък нищо и не пречи да се повтори, ако ти хареса.
Ние не сме планинари, това ни е първия преход, нямаме особена подготовка, пък се справихме. По пътя срещахме и млади, и стари, и истински планинари, и не точно (по джапанки
), и българи, и чужденци. Понякога с часове не виждахме хора, което беше много приятно, но и после като виждахме беше приятно. На изкачването на Мусала имаше повечко хора, а на Рилските е направо панаир. Там има лифт сега до новата хижа и куцо и сакато ходи. Красиви са, но пък не може да се оцени планината така, както като си някъде по върховете и виждаш езера в краката ти или на отсрещната планина. За Китен - добре беше, пясъка, вълните - там е работата, че ние го помним без вълни, пък се улучиха дни с ветрец, само последния ден беше без вълни. Само един ден валя дъжд. На децата много им хареса, няма да казвам, че искаха все във водата да стоят. Добихме някакъв тен, не много, но достатъчно, ползвахме чадър да не изгорим.
Тук никак не пием студено, от хладилника, там обаче жегата ни мореше и все студено търсехме, така че последния ден на тръгване говорехме трудно и си донесохме проблемите с гърлото и тук. Та миналата седмица се поправяхме не само от часовата разлика.
Сега стягам децата за у-ще, че ние почваме другата седмица, на тях хич не им се тръгва, пък аз да имаше как -тази щях да ги пратя
За нас лятото свърши, както се казва. Въпреки че чакам сняг чак края на ноември, ама не знам той знае ли (че го чакам тогава)
Мамамиа, много хубаво сте си изкарали и много хубаво си описала всичко!
И на мен са ми мерак планините, но някой ден не сега.
Много съжалявам още веднъж, че не се видяхме и провалих уговорката. Много, много рядко не изпълнявам обещание или не действам по план, но съвпадна с малко труден период тук, когато се чудех как въобще мърдам.
И на мен са ми мерак планините, но някой ден не сега.
Много съжалявам още веднъж, че не се видяхме и провалих уговорката. Много, много рядко не изпълнявам обещание или не действам по план, но съвпадна с малко труден период тук, когато се чудех как въобще мърдам.
mamamia размечтах се за разходка из планината - не съм от катерачите .. повече си падам по плажа Припомни ми обаче пишман туристите с джапанките, а сушенето на чорапи си е по-добре да го пропуснеш .. да не говорим за миризмите покрай него.
И ние се стягаме за училище почти всичко е купено от преди месец време само екип за физическо не съм взела още. Предстои надписването да не ни е скучно..
Според вас колко дни от седмицата могат да са заети на децата със спорт - като имаме предвид че ходят и на училище/домашни и т.н. умора?
Припомни ми обаче пишман туристите с джапанките, а сушенето на чорапи си е по-добре да го пропуснеш .. да не говорим за миризмите покрай него.И ние се стягаме за училище почти всичко е купено от преди месец време само екип за физическо не съм взела още. Предстои надписването
да не ни е скучно.. Според вас колко дни от седмицата могат да са заети на децата със спорт - като имаме предвид че ходят и на училище/домашни и т.н. умора?
Когато пристигнахме в Канада , сина ми беше на 8 и половина. Гледах да спортува през ден . Сега е на 14 , има добра спортна култура и е доста жилав и здрав ( аз не съм спортна натура , не е ген) . Още спортува 3-4 пъти в седмицата .
За момиченце може да е много през ден , но пък може да ходи на танци , пак си е спорт.
За момиченце може да е много през ден , но пък може да ходи на танци , пак си е спорт.
Шемет, бих казала... колкото имаш сила и време да го водиш
Според мен 2 до максимум 3 дни. Спомням си като ученичка ходих на спорт + уроци по математика. Спортът ми беше 2 пъти в седмицата. Ако беше по-често сигурно щеше да ми е супер нанагорно. То хубаво спорт, но и не прекалено Нали все пак трябва и да е забавно.
В последствие ако спортът се окаже наистина страст на детето и наистина има дарбата - може и по-често.
Ние пък не се подготвям усилено за училище, но чакам стартът му с нетърпение. Само една раница съм взела, униформа имаме от миналата година и ще пасне и тази. Училището си му дава всичко, от което си има нужда за писане и учене.
Според мен 2 до максимум 3 дни. Спомням си като ученичка ходих на спорт + уроци по математика. Спортът ми беше 2 пъти в седмицата. Ако беше по-често сигурно щеше да ми е супер нанагорно. То хубаво спорт, но и не прекалено
Нали все пак трябва и да е забавно. В последствие ако спортът се окаже наистина страст на детето и наистина има дарбата - може и по-често.
Ние пък не се подготвям усилено за училище, но чакам стартът му с нетърпение. Само една раница съм взела, униформа имаме от миналата година и ще пасне и тази. Училището си му дава всичко, от което си има нужда за писане и учене.