КАНАДА .. лято .. плаж .. мечти - 56 тема

Шемет, то на места си беше направо като катерене (но без екипировка), лазехме нагоре или слизахме по гъз, както се казва.   Но си заслужава всяка секунда, дори умората е сладка накрая на вечерта като си помислиш през какви неща си преминал и какви неща си видял.

За спорта - зависи от заетостта, от детето и от родителите.   Има деца дето ходят по два пъти в седмицата вечер на тренировки, а съботите и неделите на самите игри (хокей, футбол и т.н.). Уморително е, но както се казва "run in the family", няма измъкване, а и им носи удоволствие да са част от отбора.

Аз в момента гледам да не ги товаря през учебната година, един спорт, най-много два и то не така професионално. Сега съм ги записала на плуване веднъж в седмицата с учители едно към едно по 30 мин. в четвъртък (че то петъците по някога не се учи, друг път до обяд, тъй че не всяка седмица ще имат у-ще на другия ден). Марти нямаше и да го запиша, но той на морето показа голям интерес, заряза помагалата (пояси и т.н.) и се втурна да маха под вода с ръце и крака   Голяма гледка беше. Та си казах, щом има желание - ще го пробвам и него.

Преди ходеха на футбол в събота, но сега искат да ходят на БГ у-ще и няма как да ги съчетаем. А когато футбола е през седмицата вечер, то е отвън и е дъждовния сезон, тъй че много игри губят.

Иначе казват че им трябва поне по 30 мин. на ден в къщи активност, плюс това, което имат в у-ще. Лошото е, че е свързано с изминаване на разстояние, координация за цялото семейство и т.н. За родители ходещи на работа не знам как е, но ако детето си се прибере в къщи, хапне и си напише домашното, после може да си ходи на какъвто иска спорт и да не му тежи толкова, след това в леглото и така. Лошото е, че някои спортове са по късно и ако искаш да си легне в 7:30 вечерта за да е свежо за 7:00 сутринта, то няма как да стане.

Ти за какви спортове мислиш?

За спортовете - Ники и Сами ходят един път в седмицата на плуване. Иначе Ники е много активен и в примера тренираше баскетбол, сокер и хокей козом, но в училище, на обяд или след часовете. Понякога в събота трябваше да го карам на състезания. Като е в някоя зимна буря си е гадно.

Шемет, май сме за нова есенна тема, сколасахме точно за края на лятото. 

С Тари пробвахме почти всички спортове от кварталната книжка, записваме го на най-много две активитета на сезон, иначе няма смогване от търчане и разкарване. В училище имат физическо само 2 пъти на седмица, но пък всяко междучасие си бягат доволно много из двора 
Най- големи хитове за сега се оказаха тенис и фигурно пързаляне. Тази зима мислим да е записан на фигурно пързаляне и плуване, за да може и Илийката да се включи и да ги водим едновременно. Обсъждаме да го запишем и в скаутите, но още не сме сигурни 

Мамамия, много хубава ваканция!

Мамамиа   Страхотен пътепис! Пренесе ме в друго време и пространство!

За заетостта на децата.
Мишел ходи на български кръжок по пеене и това за нея ще е 3та година. Питах я иска ли - Категорично Да.
Ходи на народни танци - пак категорично Да.
Иска на балет и на гимнастика. Бяхме ги спрели напоследък но детето много настоява та се чудя пак да я залъгвам с тези от камюнити центровете или да търся нещо професионално. Но вече е почти на 5 и май е време да потърся по-силни клубове.

Иска на цигулка - това го говори откакто проговори. Чета обаче че цигулка чак от 7г. а до тогава е добре да се прави пиано. Та я записвам на школа по пиано сега.

Плуване и кънки - баща й я води за удоволствие но не пропускат седмица.

Цяло лято я учи тенис. Той е завършил Спортната академия. Треньор по тенис и учител по физическо. Та всикчи спортове за удоволствие си ги е поел той.  

Тази година живи и здрави се получава балет гимнастика и пиано през седмицата. Петък вечер пеене събота и неделя кънки и плуване. В неделя народни танци. Живеем в най-комуникативната точка на Торонто по мое мнение и всичко ми е на 10 минути най-много.
Тоест 7 неща 2 от които ще са в единия почивен ден и един делничен ще е свободен.

Тя обаче свършва в 3 часа и си ляга в 8. Има 5 часа да вършим тези занимания. Дори ще имаме в 2-3 дни от седмицата по-голямо момиченце да идва да си играят на френски (както бях писала на Контеса когато дискутирахме изучаването на френския)  

Никак не се готвим за училище. Много ни е хубаво да сме си заедно. Дори тя казва че не обича училището. И аз знам причината.

Имам обаче идея понеже не работя вече да си я вземам на обед и да се храни у дома че в училище дори не си отваря кутийките с обяда!  

Да допълня, че в нашето у-ще имат всеки ден физическо (може би само когато са половин ден да нямат, но не съм сигурна) по 30-40 мин. Плюс че междучасието ги изкарват на вън, но то не е задължително тогава да тичат. 

Jennie, Мишел е много щастливо дете с всичките тези занимания и внимание.
Как да разбираме "понеже не работя вече" да няма някоя бебешка новина?

Тарилилей, как понася Тари раздялата? Харесва ли му там?

denzul, като имаш време драсни някой ред какво ви харесва и не ви харесва в сравнение с Ванкувър. Личното ти виждане по въпроса. Ще ми е много интересно.

Добро утро и от нас ,
ние детето само на танци с гимнастика сме го записали засега ,но за в бъдеще ще видим .


Жени    Чакаме да се похвалиш 

mamamia,
Разлики между изтока и запада 

Основната причина да поемем по тази авантюристична пътека беше климата и цените на имотите. Колкото да звучи ненормално на мен климата в Онтарио много повече ми харесва отколкото във Ванкувър. Вярно зимата беше сурова и дълга, но пък лятото ни награди. Тук и мирише по различен начин - на цветя, на треви. Дърветата и растенията имат миризма. Във Ванкувър това го нямаше така осезателно... от толкова дъжд всичко беше като промито.
Предвид, че сме в средно голям град на мен ми харесва тук. Основните ми занимания са децата, училището, къщата. Хората и атмосферата в Oakville много ми допадат, много спокойно. Не съм впечатлена от Торонто, но и аз не съм голям почитател на големи, космополитни, метално-стъклени градове и центрове.

Какво не ми допада...
** Като цяло хората, или по-скоро отношението между тях . Тук хората са много по-напрегнати, много повече се съмняват един в друг. Като нов те третират като престъпник по подразбиране, после се доказваш че не си. Като се замисля има и резон в това. Тук е най-възловата точка за имиграция и може би измамите са най-много. За годините прекарани в Бритиш Колумбия единични са били случаите, в които са ми искали credit check (mortgage,  заем за кола и това е - нормалните неща). В Онтарио изглежда е част от ежедневието.
** Застраховките - голям бизнес. Убийствени цени на застраховките на кола. В Бритиш Колумбия са по-напред в това отношение.
** Трафикът - убийствен. Невероятно много камиони! Ванкувър е като село в това отношение 
** Покупката на кола ми се видя невероятно сложен процес.

В някои моменти BC ми липсва, но и там изкарахме доста годинки, приятелите ни са там, градът има сантиментална стойност за мен.
Засега не се сещам повече неща, но основното което ми харесва е климатът (ех, само една зима сме изкарали все пак...)
 

Хе-хе мили момичета!   Няма никакви бебешки истории. Ако имаше веднага щях да се похваля или да си мълча ако не исках да казвам а не да давам закодирани сигнали. Много малко вероятно е при нас да има такава новина. А и годините ми напредват. Но Божа работа - кой знае!

Някои от вас знаят от личните ни контакти че напуснах през юни. А и тук май-бях писала. По-точно договорът ми приключи както всяка друга година и просто не преподписах за идната учебна година.

Работех досега защото си намерих тази работа сравнително бързо след като започнах да търся работа в Канада а нямах кой знае какъв канадски опит (само от една детска градина за 5 месеца и то като асистент). А точно това училище е стремеж за много хора.  

Първата година изобщо не работех и не търсех работа. Втората работих в градината и после в училището. После 2 години майчинство като втората от които беше по собствено желание и без доходи разбира се. После още 3 години в същото училище. След майчинството се върнах с нежелание. Наложи се след като премислих нещата и след като още не знаех какво точно ще правя за напред а шефката каза че или се връщам или не може да ми пази мястото повече (пази ми го една екстра година след майчинството а аз исках още една но   )

Върнах се защото исках Мишел да ходи на английска градина за да научи английски преди 5 годишна възраст когато предвиждах да я запиша на френско училище. Имах субсидии за градината през всичките 3 години а ако не работех нямаше да имам право на субсидии и нямаше да мога хем да съм си у дома хем да плащам по 1000 за градина на месец.

Сега вече детето е голямо и градина не ми трябва - училището е безплатно а това което ни се пада по адрес е с един от най-високите рейтинги в Онтарио.

Заплатата ми не беше никак добра - дори беше ниска. Ако човек прави преценка за училището съдейки по уебсайта и технологиите и програмите които се предлагат и специалистите които работят там и цялата организация всичко ще му се стори блестящо. Училището е най-голямото за деца с аутизъм и най-модерното в цяла Канада. Отлично е да го имаш в резюмето си но само до там.

Колко е прогнило под полираната обвивка само екипът знае. Родителят няма и бегла представа. Има хубави неща - замислени добре. Но дотам. Осъзнавам че е грозно да плюя там където съм си вадила хляба за да го сложа на масата на семейството си но само ще кажа че не можех да остана повече някъде където средата е толкова токсична че ме задушава и обстоятелствата ме карат да съм съучастник в една голяма лъжа.  

Разделихме се в отлични отношения дори ми беше казано че като си почина може да се обадя догодина. В последните 2-3 години текучеството на екипа е голямо. Хората идват за по една година и си отиват. Млади хора които са учители чакащи да получат постоянна работа. Има и много които са точно с квалификации да работят с деца с аутизъм но след като видят че чекът им за 2 седмици е 920 долара (след таксите) и че заплатите са замразени в последните 4 години и не можеш да растеш нито през нивата нито в процент а таванът е 1200 всеки се спасява в друга посока. Верно е че работният ден е 6 часа и това е една от причините поради които седях толкова време.

Излишно е да казвам колко ниско е качеството на работа с децата чиито семейства всъщност плащат и вярват че получават услуга с високо качество.
 
Ще си поседя на ЕИ за известно време и имам нови и по-вълнуващи проекти на път да се случат. Нужно е само да сме живи и здрави. Ще споделя непременно когато имам новини.
    
Дензъл като пишеш за трафика - все едно за друг град пишеш. Мога да се съглася за QEW и за 401 и то в определени часове и на определени възлови места. Аз съм в колата постоянно и съм на хайуея и в пикови часове до скоро и сега през лятото но не помня скоро да съм стояла в трафик за повече от десетина минути. Мога да сравня с Чикаго и Монтреал. В Монтреал за мен трафикът е повече от ужасен - не само задръстено но и с неспазване на правилата подобно на БГ. (Монтреалските момичета - не го приемайте лично  )

Климътът в Торонто - най-слънчевия град. Може да е изключително студено но е по-често слънчево и кристално отколкото облачно и мъгливо. А това прохладно лято което ми се случва за втори път от 7те години в които сме тук е разкошно. Другите лета макар и горещи поне са кратки. Знам че звуча странно но аз в жега не мога да вирея. Обичам слънце и прохлада и много вятър. Тук ги има в изобилие.

Толкова му харесва, че не иска да се връща  Още 1 седмица остана, толкова много се радвам, че ще си нагушкам милото човече  От време на време се сещал за нас, но през повечето време е достатъчно зает, дори като говорим по скайп едва се вясва за 1 минута и после търчи да играе. Това се казва лятна ваканция - няма значение на мама колко й е тежко, важното мъничето ми да е щастливо и се радвам, че имаме възможност да му предоставим тези хубави детски спомени за в бъдеще.

Жени, пожелавам ти да намериш нещо, което да те прави щастлива и удовлетворена. 

Здравейте канадски мамчета,
включвам се за втори път след 2 месеца на канадска земя и отново с отлични впечатления. Макар че има неща, които винаги ще ми липсват - роднини и приятели преди всичко, но и някои други неща от България - Канада за мен се оказва много близко до това, което съм търсила и съм си представяла. Към момента се чувстваме много щастливи, че сме тук. Самите ние сме станали по-спокойни и усмихнати хора. Срещнахме много и чудесни българи.
Също искам да споделя, че Южният бряг е прекрасно място за живеене - много зелено, спокойно, без съмнителни елементи и гета. Има изключително приятна група българи тук, което със сигурност допринася за отличните ми впечатления. Отделно от това - който мисли, че се пътува по час и половина до Монреал, е в голяма грешка. За толкова време ходих до СААК-а в Ахунтсик с градския транспорт. До даунтаун си е точно 20-25 мин. с автобус. С кола пък до Лашин в пиков час го направих 30 мин, извън пиков час 20 мин. Така че това е от мен като втори впечатления.
За съжаление не мога да се похваля с работа, там удрям на камък. Явно правя нещо грешно, на което ще обърна внимание след като тръгнат децата на училище.
До скоро!

Denzul, благодаря.  Интересни неща си споделила.
Радвам се, че ви харесва на новото място.


Jennie, никак не си стара , стискаме ти палци да се получи скоро едно бебче.  Явно не съм обърнала внимание, че си писала за напускането на работата или просто съм забравила.

Това, което пишеш за у-щето ме изненадва. Родителите не участват ли в процеса на обучение на децата? Сигурно поне част от тях си имат техните съмнения, но ако нямат алтернатива какво да правят?!  Само заплатите ли са причината да бягат учителите или нещо в мениджмънта куца, т.е директора, правилата за работа? Извинявай, сигурно не ти е приятно да се връщаш назад, просто ми е трудно да разбера какво не е наред в у-щето. Пишеш, че нивото на работа с децата е ниско, от какво се получава така?

Стискам ти палци и за проектите 


Тарилилей, като го видиш ще е пораснал. Много си права за спомените, такива безгрижни лета остават в сърцето. А на Илияс как му се отразява раздялата с Тари?

Добро утро момичета,

   Жени , разчуства ме разказът ти !Споделям същите наблюдения донякъде и тук .Както и написаното за заплатите и напускането на персонала .
Успех с новите проекти и начинания!    Бъдете здрави  ,щастливи и късметлии 

Ние сме добре ,търсим къща ,видяхме 2 ,но нито една не е нашата . Продължаваме с жденията и новите стъпки.
Детето започва в новата градина ,у-ще и училищен автобус на 2/09 и съм си взела петъка ,понеделника и вторника за да постоя с нея в градината в петък и във вторник да й е непознато само училището и автобуса . Поръчах стикери с имената й за лепене с ютия за дрехите й , други за термоса й ,за бутилката с вода и за чантите ,обувките и т.н. Не съм поличила списъка още с консумативите ,които ще й трябват ,както и формата за учил.автобус и все звъним ,но у-щето е затворено до 28.08  .Директно мм е звъннал на офиса на автобусите и без форма е станало записването и имаме вече номер 5 на автобуса пред градината сутрин от 8 и 5 .
Заета съм пак на макс ,ходим някъде през уикендите , гледаме да оползотворим лятото докато можем ,че зимата идва .Преди две седмици бяхме на градинско парти в една 'малка' къща в прерията на шефа на мм . Беше чудесна вечер .Пушнах си от 1 година първите цигари ,потанцувахме на жива музика на колегата на мм с рок бандата им , поиграхме баскетбол и хокей с децата , хапнахме див глиган и див заек на барбекю, гряхме се на лагерен огън , запознахме се с много нови друзя , повеселихме се. На другата седмица купон за изпращане на колежка ,че се премести на друга работа и там 8 бара , пийване, смях ,танци и в 3 се прибрах росна росна .Тази седмица подготвяме нещата за учебната година и съм в треска дали имат стол в у-щето или ще трябва да й пращам обяд всеки ден ,защото досега обядваше в градината ,но сега градината й е в центъра ,а на обяд ще са в у-ще та чакам да отворят  офиса на у-щето в сряда и да разпитвам .Отделно започва и гимнастиката с танците другата събота и ме презентираха с бил за 120 долара за наем на костюм, та така.
 При нас е доста топло, има и бури и дъждове ,но са през нощта само ,като дните са летни, дълги, горещи и по своему жежки. Слънцето не спира да грее и в сняг и в дъжд -луда работа .

Лек ден на всички и обичам да чета дълги постове и разкази   

Големия до сега си ходеше на плуване и на кънки - по веднъж седмично и беше добре ама сега иска още нещо дето е три пъти седмично - без да махаме кънките и плуването и на мен ми се вижда много .. още повече че е вечер през седмицата. Ако е само още една вечер през седмицата съм навита но така ще станат четири вечери през седмицата и събота сутрин та ми се вижда доста.
Малкото се класира само за плуване и на това ходи. Може би след нова година да тръгне и на кънките.


НОВОДОШЛИТЕ В ТЕМАТА МОЛЯ ПУСНЕТЕ МИ СЪОБЩЕНИЕ С МЕСТОЖИВЕЕНЕТО СИ ЗА ДА ВИ ВКЛЮЧА В ЛИСТАТА ЧЕ ДА НЕ ИЗТЪРВА НЯКОГО - НЕ ЗНАМ КОГА ЩЕ СМОГНА С НОВАТА ТЕМА НО ЩЕ ГЛЕДАМ ДА Е ПРЕДИ ДА ИЗПИШЕМ ТАЗИ   

Контеса и аз обичам да чета дълги размишления.   Радвам се че при вас нещата вървят добре!

Карелия чудесни първи впечатления си натрупала!  

Мамамия не бих искала да изпадам в подробности а и те са толкова много нещата че няма как да се разкаже накратко но.........Родителите имат избор. За всяко дете с аутизъм има място в паблик скул. Нито едно дете няма да остане неприето от образователната система. Обаче това училище е най-доброто - с най високи технологии с най-добри ресурси и е 1:1 дете:възрастен. Родителите си плащат по около 1000 на месец което си е скъпо да се плаща до 8ми клас а също са длъжни да рейзват минимум 6000 на учебна година . Учителите (2 броя) на 26 деца са от паблик дистрикт скул борда и са на държавни заплати а програмните асистенти са наети от родителите на децата.

Има всичко в това училище и е замислено отлично от родители и специалисти работели преди там. Мениджментът е изхабен вече. По старите специалисти и програмни асистенти са прегорели отдавна. Аз започнах 2008 и бях влюбена в училището. Беше много динамичен животът на децата там. Поне така ми се струваше. Като се върнах от майчинство 2011 вече беше започнало да става различно и аз си мислех че нещо аз прекалено се вглеждам но така се задълбочиха нещата че стана ужасно. Родителите се осъзнаха и направиха анонимно допитване към целия състав относно проблемите.

След това написаха доклад към нас и създадоха програма за спасяване на училището но не премахнаха основния проблем - мениджмента а само съставиха план за контрол. Дано това да помогне но не вярвам - всяко чудо за 3 дни. А и по активните родители вече са със завършващи деца. Тази година се приеха 8 нови които и идея си нямат относно проблемите.

В детайли няма как да си позволя да пиша но само ще дам пример с нещо лично случило се на мен и е в подобна посока.

Мишел беше на 2 години и точно тръгнала на градина преди месец. Отивам да я взема изненадващо за учителките й в 12 и 30 наобед не за да ги шпионирам или да ги изненадвам в засада а защото ми беше лошо и си тръгнах от работа по-рано. Почуквам надниквам - тя в леглото си се готви да спи както и всички други дечица. Вземам си я и събирам багажа й. Гледам дневния лист за съответния ден попълнен  целия - спала обеден сън от 1 до 2 и 30.  Яла си всичко сервирано й и дори си изяла следобедната закуска в 3 часа. Изхарчила 5 памперса за деня. Акала в 2:30 след сън.

Бях доволна от градината на Мишел и си останах доволна като цяло макар после да намерих и я преместих в много по-добра градина. Дори изобщо не повдигнах въпроса тогава. Знам че тези хартийки и с тях и без тях е все тая. Дали е акала или е яла. Ами като не е яла на обед ще яде вечерта. Искам я жива и здрава накрая на деня и разбирам че да напишеш един такъв дневен рипорт за 20 деца на крак е ужасно издевателство върху така или иначе постоянно ангажирания учител. Предпочитах учителят да е зает да гледа детето ми отколкото да се чуди откъде да открадне време за да си напише дневните рипорти.

Ей в такива подобни неща се налага да ставаш съучастник и не мога да кажа че не ги разбирам учителките написали предварително листа. Те едва дишат от работа и накрая на деня се чувстват като копали цял ден на полето срещу 11 долара на час. Но когато става въпрос не за акане пишкане и кой кога спал а за терапия и прогрес на дете с проблеми тогава вече нещата са по-различни и не можеш да се подписваш под това че днес учителят е занимавал класа с еди какво си а всъщност учителят им е пуснал филмче да гледат.      

И подобни примери има във всички сфери. От органик бананите които приятел ни разказа как са просто облепени с органик етикет до здравеопазване (имам лични примерри но не бих споделила). Не съм мнителна по природа. Дори съм изкючително лесно доверчива. Знам че съм лъгана в една или в друга степен и не че се примирявам но за мен е по-важно аз самата да не съм в позицията на лъжета. Знам че не винаги е възможно особено когато си просто служител и изпълняваш нареждания.

Извинете ако съм досадила с излишни размисли и страсти!  

Момичета Пак съм аз! Извинете!

Имате ли мнение по темата с ледената кофа? Иска ми се да чуя и да си сверя часовника!
Моето е че не го разбирам и не го приемам това нещо и мога многословно да се обоснова защо.
Вчера научих относно това а то явно го има от известно време това явление. Прочетох и разбирам идеята но не подкрепям.

Моята ледена кофа я разказах по-горе. Много хора имат подобни на моята ледени кофи. Плащаме си данъците. Работим за малко пари. Поддържаме близки в БГ. Бих подкрепила и го правя когато е за конкретен човек и дори в случая разбирам и съчувствам ама какво е това заливане и номиниране. Ами да се залеят с ледена вода през зимата а не в топлата си баня. Или да дадат доброволен труд в някоя болница за ден. Пари не чувам никой от обикновените заливащи се да дарява. Само са се сложили на фейсбук.

Дано не засегна някого а може и да не съм права с подобно мислене! 

Да кажа само че само българи гледам заливащи се - около 20 от фейсбук абонатите ми. Аз и нямам повече от 50тина канадци в сравнение с около 150 българи та може и да не мога правилно да преценя  Иска ми се да знам примерно канадците заливат ли се? А дават ли пари за каузата?