Детските ясли – въпроси, отговори, опит, споделяне и т.н. на едно място

Beeps, наистина си е до дете. Моят беше на почти година и два месеца. Много контактен, много обича децата и аз очаквах да мине едва ли не безпроблемно, но не беше така. Оставаше само до обяд първата седмица, следващата беше болен вкъщи, затова и третата седмица отново беше до обяд. Това зависи от персонала. Нас ни бяха предупредили, че всички нови деца ще са до обяд и след това постепенно едно по едно ще ги оставят. Оставиха го веднъж, но той се беше разплакал и събудил децата и пак ни казаха да си го вземаме на обяд, така че съвсем се проточи. Продължавай да бъдеш положително настроена, това е важно за детето. Успех!

Beeps, и аз мисля, че е до дете. Моята дъщеря тръгна на година и почти 2 месеца. Две седмици беше до обяд, след това започна да остава цял ден. Плачеше само сутрин като я оставям, след това не е имало проблеми. Плачът сутрин продължи около 2 месеца, но тя точно тогава изкара 2 боледувания и някакси не успя да свикне. Спря да плаче сутрин за около седмица - това след като спря да боледува и започна да ходи редовно. Пожелавам ти успешна адаптация

Благодаря ви за отговорите! И моето е на такава възраст и обикновено си запушвам ушите, че съм луда да го "давам" толкова малък  , та сте ми като лъч светлина 
Ще попитам и в яслата за техническите въпроси, но бихте ли ме ориентирали сутрин към колко часа ги водите и кога е закуската, за да си начертая нещо примерно в главата.

При нас в началото ги водехме до 8,30, когато е закуската. Така е по-лесно за децата, След това изискването е до 8 да са там. Аз  съм на мнение, че по-малките деца по-бързо свикват. Води се от собственото си решение, не слушай "доброжелатели".

При нас в началото беше АД. На 16.09 се изисаха много нови деца, оказа се ,че са дали част от помещенията на градина, която е в ремонт и така бяха сборни групи. Въпреки , че са близнаци сутрин тръгвахме с тръшкане и нерви. Направихме си друг режим - стават по-рано, хапват нещо леко в къщи, играят си 10-15 мин . и тогава излизаме. И така нещата се оправиха. Стана много бързо и лесно. Сега ходят без никакъв проблем. До обяд сме били само 2 дни.

Здравейте мами  !

Записвам се при вас, защото и аз си имам един малчо кандидат ясленик  . От сега ми е супер притеснено как ще понесе новото място, далеч от мама. Като цяло е доста притеснителен и плаче от непознати, та затова са и моите опасения. Дано да е някакъв етап в момента и скоро да отшуми. Сега кандидатстваме, пък се надявам да не тръгнем и от септември, т.е да успея да се уговоря с директорката да започнем по-късно (някъде след НГ).
Има ли други мами на такива срамежливковци? Как се понесе отделянето от мама и колко дълго продължиха "драмите"?

При нас закуската е в 8:30 и това е най-късния час за водене на деца. Ако ще се закъснява планирано, искат да ги уведомим предварително. Аз моята дъщеря я водя към 8 - 8:15, според задръстването

Вили, моята дъщеря също не обича непознати. Не плаче, обаче се крие и ги гледа подозрително и няма сила на света, която да я накара да говори в тяхно присъствие. И с лелките в градината не разговаряше доскоро, макар че реално с тях прекарва повече време, отколкото с мен. Обаче адаптацията ѝ протече успешно, поне според мен. До септември има доста време, а и ако отложиш тръгването с още няколко месеца, нещата може значително да се променят и синът ти да започне да приема по-иначе непознатите.

В групата на дъщеря ми има няколко дечица, които по-трудно се адаптират явно - не знам дали е от срамежливост или от друго, но всяка сутрин плачат. Обаче спират да плачат в момента, в който влязат вътре и вратата се затвори - според мен самата раздяла им е трудна, после всичко е наред.

Да споделя с вас, че най- добре е да мислите най- напред за себе си и после за бебчо. Знам знам, мамите ще писнат как така. Но истината е, че ако майката не се чувства добре, бебчо също няма да е добре. Препоръчвам да не се " жертвате" , особено за мъниците, защото те много бързо свикват и се адаптират. На нас ни е по- трудно, когато ги почваме на ясла. Говоря от опит, имам три деца. Ако трябва да работите, още повече ако от това зависи оставате ли с работа или без работа, тръгвайте на работа. Бебо ще се оправи. Страшно се дразня като виждам майки да си съсипват начина на живот защото по-важно било бебето да не боледува. Ако не боледува сега като бебе, ще започне да боледува като го пуснете на градина, защото няма да има никакъв имунитет. Ако пък и градината пропуснете, болестите ще ви настигнат в училище. Виждала съм го, преживявала съм го и сега с третото дете - мисля да е последното! - не чувствам никакви угризения и спокойно смятам да го пусна на ясла като навърши 9-10 месеца. Нито за режима му и спането, нито за яденето, нито за гърнето, нито за болестите се притеснявам. Ще се оправи. Притесненията са негативна медитация върху това, от което ни е страх. Нито на бебо нито на мене ни трябва негативна енергия от такава медитация. А пък на тези, които ви казват, че сте луди да пускате детето си на ясла малко, да си гледат работата. Те ли имат дете, работа, бюджет и т.н. или вие? Вие и вашите планове и живот би трябвало да са на 1во място. Мнение на изпатила мама, която е вече почти на 40

Здраяейте, хубава темичка за яслите    И аз се записвам за следенето й
На нас също ни предстой ясла и имам доста въпроси,но друг път ще ги напиша когато имам повече време за писане.
Лек ден.

Като имам свободно време ще ви прочета. Мен много ме притеснява, че много трудно ще се адаптира дъщеря ми, ако изобщо се адаптира. На година и 7 месеца е. Още не са я приели, но се надявам да е скоро. Чували ли сте за случаи, в които детето не може да свикне и родителите се отказват от яслата?

Да, след двумесечен кошмар за цялото семейство, отписах сина ми от ясла. Но ти не се настройвай предварително, може при вас нещата да потръгнат. Аз бях сигурна, че моят син лесно ще свикне, защото беше контактно дете, говореше доста добре, а то какво стана... Сега съм подала документи за дъщеря ми да тръгне през септември. Търся други алтернативи за гледането и поне до три годинки, но ако не успея да измисля, ще пробваме яслата като много краен вариант. Затова и поглеждам в темичката.

Аз много се надявам да не се стигне чак до там, но пък и вече съм се настроила, че няма да стане лесно. То си е ясно.
А при вас какъв беше проблема? На колко беше малкия?

На 2 години . Проблемът беше, че много плачеше, по цял ден в яслата ( опитваха се да ме убедят, че когато си тръгна, се успокоявал, но после признаха, че няма такова нещо). Плачеше и вкъщи, като постоянно молеше да не го водим повече в яслата, нощем се будеше с писъци, върна се към памперсите, започна да спи при мен на спалнята. Ревовете и истериите продължиха много дълго време, имах чувството, че вместо да свиква, от ден на ден става по-зле. Отделно започна и да боледува. Дете на моя приятелка в същата група се адаптира буквално за дни и ходеше с голямо желание. Всичко си е до характер и темперамент.

А за какво е плачел? За мама или го е било стах от нещо друго? Казваше ли защо не иска да ходи?

Моят син още не се е адаптирал на 100%. Тръгна края на Септември миналата година. Имаше период на нон-стоп истерии, събуждаше се вечер, ревеше и т.н. После ревеше още щом разбереше, че отиваме на яслата, след това започваше да реве когато приближавахем яслата или ако е започнал да се разболява, а ние не сме видели.
Все още реве в съблекалнята, но после се успокоява. Забелязвам, че все повече и повече се адаптира, учителките коментират, че трудно става, но поне напредва, миналата седмица ми каза, че ще правят "троп, троп" на баба Марта, това за сефте.
Лошото е, че аха да свикне и се разболява, стои 1-2 седмици вкъщи и после пак.