ЕЛП - отчетно-потребителска- 41

Джурджо работел по изграждането на метрото в Мюнхен някъде през 1993-1994. Живеел в удобно фургонче в близост до обекта - отоплено, функционално, чистичко, със прилично оборудвана кухничка. Джурджо си беше човек с апетит и вечно гладен, а това му усещане се усилвало допълнително от 10 часовите смени под есенния баварски дъждец. Не умеел да готви, а спестовният вариант, който съквартирантът му Ибрахим практикувал, не му харесвал. Ибрахим се хранел почти изключително само с варени яйца и хляб.

Една неделя Джурджо придружил Ибрахим до близкия супер, откъдето последният си взел поредните три кори яйца. И там, подредени досущ като гвардейци, във фризер с размерите на савак, Джурджо видял пилета за 2 DM килото. И му причерняло.

Още следобяда отърчал до близкия пазар и си взел тенджерка - уютна, на цветчета. Купил пиле. Пилето се събирало в тенджерката докъм половината, но нямало как - варенето започнало. Подводната част на пилето поомекнала донякъде и Джурджо го извадил, завъртял и пъхнал обратно в цветната тенджерка с неварената половинка надолу. После се курдисал до котлончето като кучка пред касапница и пристъпвайки от крак на крак започнал с пръсти да къса от свареното месо. След половин час оголил до кости горната част на пилето, изял по съвет на Ибрахим едно сварено яйце, повъртял  се за късо до съседната барака. Като се върнал, обърнал наново ястието си с месото нагоре  и се заел пак да го пощи с два пръста.

Когато костите на пилето се оголили като речни камъни и от тая страна Джурджо помислил малко и излял бульона в мивката.

Това е и рецептата. Супа а'ла Джурджо.

*савак е времено наземно ограждение, да речем 3/3/0,5 м, в което се изсипва варов разтвор по строежите