ЕЛП - отчетно-потребителска- 41

Ники, Пуци, благодаря ви! 
Атти, бързо да оздравяват разбойниците! 

Нощес сънувах, че летя и пея песента от "Титаник" (но не във варианта every night in my trees...f@ck western distances...). Много обичам да сънувам, че летя. Толкова невероятно прекрасно е усещането. 

ПП: много ме дразнят тези рекламки долу над номерата на страниците на темата
ПП: ако искам да си редактирам поста, как да сможа емотки? Не ги виждам къде са.

Розе  
Сутринта подходих обичайно към сутрешното събуждане със "ставайте, маймуни" и от горното легло се разнесе обичайното "това училище ми съсипа животааааа!"   Ясно, здрав е   Марш на училище  

П.П. Имам си енотки на редакцията 

 

Къде са емотките при редакция? Аз като си редактирах предния пост, ми се отвори не в нов прозорец (както беше преди промените), а в същия. И никъде нямаше емотки.

А! Видях - с долното моливче се отваря в същия прозорец, с горното - в нов и там има емотки.

Ден сърдечен, сряда все пак 

Радвам се да ви видя усмихнати и дечица оздравели 

И по този повод разговор с Лоанида: -
- Дъще, чувала ли си теорията, че гладът прочиства
мозъка? - заглавичквам я, докато я закарам да обяд-
ваме, че не на шега се беше огладила.
- Това какво означава, мамо, че го прави още по-гла-
дък? 

Аааа, а аз сънувах Матрицата - филмов сън, с всич-
ките преследванки на висока скорост и бесен ритъм.
А уж имах пожелания за спокойни сънища

Аз сънувах наръч безумия, както обикновено, но вече ги забравих. 

Здравейте и от мен в любимата ми сряда!

Радвам се, че сте добре. Адашчето със сърчицата, Пуци със свободата - много сте сладки.

Да ти кажа, Ло, мисля, че е право детето - гладът наистина "оглажда" мозъка и оставя в него само една мисъл...

Относно репликата на Аттиния малчуган за училището - отдавна мисля, че училището  съсипва живота на децата, а ползата от него е съмнителна. Или поне приетата у нас форма на училище. Не познавам дете, което да ходи с удоволствие на училище, ама с истинско удоволствие.

Може би, ако забранят ходенето на училище, тогава ще искат да ходят...Ма и то ще е до време.

За сънищата - при мен е много странно - сутрин не помня какво съм сънувала, но вечер, щом допра глава до възглавницата и веднага ми "излиза" сънят от снощи, все едно е запечатан на възглавницата. На вас случва ли ви се?

Само понякога. Но пък има сънища отпреди години, които ясно си спомням. Кошмари, най-вече.

Да не почваме темата за кошмарите, че съм пресипвала от пищене на сън 
Ако по-податлив човечец ми влезе в главата докато сънувам някои неща, ще излезе с психични отклонения и нужда от продължителна терапия.

Светалчо, ако приемем, че задочно познаваш
ЛоДж, то познаваш дете, което много обича
да ходи на училище. Много. Ваканциите са ѝ
едно мъничко страдание.

За цялото ѝ училище да е имало 3-4 пъти да
е измрънкала за ранното ставане.

Нямам често кошмари. Изкошмарувах се в дет-
ските години. Секвойската ера е лишена ня-
как от нощен драматизъм, с изключение на
няколко нощи тази година. Което не прави
непременно сънят да е спокоен - все има как-
во да се прави и насън 

Сънувам, сънувам...прекрасни сънища сънувам

ДД, слънца пролетни

Ло, тя е още малка. В тази възраст все още се срещат деца, на които им се ходи на училище.  И на нашта й се ходи засега, без да примира, разбира се. Все още е лесно, има деца там. Ще питам пак, когато стане седми, осми клас.

Въпросът ми е по-скоро защо българското училище отблъсква децата. Някои деца са много потиснати и ходят с отвращение, даже със страх на училище. В четвърти клас вече има деление на "готини" и аутсайдери. 

Хващам се за думите ти за българското училище. Не е така - училището отблъсква децата навсякъде по света и това не е изобщо локален феномен. Или поне в развитите страни. Деление има, разбира се, и аз лично го смятам за полезно, стига да е без насилие и извращения. По този начин децата се научават на групова динамика и свикват да реагират на промените в нея. Днес са в тази група, утре са в друга. Сега едни са готини, но скоро няма да са. И така нататък.

Лично аз предпочитам детето ми да се научи да се справя с отхвърлянето и изолирането, отколкото да се опитвам да я уча на утопии и егалитаризъм, в които аз самата не вярвам.

Ще ти кажа според мен защо, Светалчо   Защото болшинството от учителите също са потиснати и ходят с отвращение. А други се смятат за твърде велики и считат, че са онеправдани с това да са учители точно на тези деца, точно в това училище, без значение от училището и децата. Нямат интерес да работят това, като тук изобщо нямам предвид материалната страна на нещата, а съвсем буквалната - просто не им е интересно, не ги влече да се занимават с това. Искат да влязат в стаята заедно със звънеца, да раздадат проверените контролни, да попрепитат децата, всички да си отговорят правилно, след това да попишат малко на дъската, децата да отговарят в един глас и накрая да излязат от стаята заедно със звънеца. Искат децата да са еднакви, еднакво послушни, еднакво умни, еднакво податливи, пък те не са. Малко са учителите, които ще намерят подход към всяко дете, ще накарат тези, на които им се играе повече, отколкото им се учи, да го правят, при това с желание. За сравнително краткия ми стаж като родител на ученици съм видяла и от едните, и от другите. Пресен пример: прибирам дъщеря ми в понеделник в 5 следобед. От 8 сутринта тя е имала 5 учебни часа, 2 часа занималня за писане на домашни, 1 час тренировка по шах и 1 час кръжок по забавна математика (сама се записа и на двете, не съм я принуждавала, за късмет се падат в един и същи ден). Госпожата от занималнята (студентка по педагогика, задочно) ме уведомява, че детето не си е написало домашните и поръчва да си ги напишем вкъщи. Питам - защо не ги е написала в занималнята и кога да ги напишем? - Ами тя си играеше с един конец и се разсейваше.  ..... Добре де, ти за какво си там, за красота ли? Толкова ли е трудно да накараш едно седемгодишно дете да си напише домашното, което отнема 10 минути? Ако трябва, я премести на друг чин, ако трябва, й стой на главата, докато ги напише, ако трябва, я сложи да седне на учителския стол... обещай й, че ако си напише бързо, ще й сложиш печатче в тетрадката... Как да накарам дете след 9-часов работен ден да седне да пише и вкъщи? Естествено, отиде на другия ден без домашно. Не знам класната как е реагирала, но следобедната госпожа ме гледаше нацупено на следващия ден. Знам, че изобщо не е възпитателно да я оставям да ходи без домашни, но и няма да толерирам подобно поведение от страна на учителите - аз тук нищо не мога да направя, оправяйте се вкъщи. Била съм от нейната страна на катедрата, бях и доста по-млада, без никакво образование и знам какво значи да се изправиш пред клас, който хабер си няма защо е там, но съм намерила начин да се справя с когото трябва.
Та според мен проблемът с българското училище се дължи на проблема с българските учители (и учебници, ама и там е дълга тема и ако започна, не знам къде ще свърша   ).

Ай, каква категоричност от Све. Винаги се стряскам като направиш така.  Но съм съгласна -- от някакъв момент трябва да започне подготовка за "големия" живот, за да не е после много страшно. И с въпроса за мотивацията на учителите съм съгласна. Отсега ме е страх, казвала съм ви. Мога само да мечтая да имам възможността да ѝ предложа частно образование. не че и там има гаранция, но поне учителите имат материален стимул, егати.

Иначе аз точно пък в осми и девети клас умирах да ходя на училище, защото бях влюбена. 

Що?

За училище, учители и образование съм категорична и крайна винаги. Но не винаги споделям мнение, щото обинковено е обезпокоително непопулярно.