Как са разпределени задълженията вкъщи?

О, не, аз не говоря за случаи като този, заради който е пусната темата - единият да си почива, докато другият се гърби с каквото има   примерът с ноктите е същият, но в обратна посока.
А когато има да се правят 4 неща, примерно, вместо единият да седи и да гледа, да хване 2, и другият 2. Или 1:3 (по-голямата част по-силният, разбира се).

Относно натоварването, щом теб не те натоварва, няма да натовари и един мъж  

В никакъв случай не съм си помислила, че го правиш насила.
Но ако се сетиш причината, ще ми е интересно да я чуя  

П.П. Ако ти си мъж, ще седиш ли на дивана, докато жена ти върши всичко останало? Мен би ме било срам, въпреки че не съм от най-работливите  

То за мен лакирането на нокти, докато мъжът мие чиниите, е същото като гледането на телевизия, докато жената готви. Не, че съм на мнение, че когато единият върши домакинска работа, то задължително и другият трябва да се занимава със задачи. А че трябва да има включване и от двете страни в домашните задължения (от единия или от другия, но не само и винаги от единия). Ако жената си умира да домакинства, супер, то за нея това не е задача, а хоби. Но ако не е така, не виждам защо тя трябва да поеме всичко.

Примерът с жената, която не работи - нормално е тя да поеме домашните задължения. А ако мъжът не работи, то следва ли той да ги поеме, ако жена му работи или тя след работа да захваща домакинството?

Така е, общо "женската" работа в една съвременна къща е повече от ремонтите и смяната на крушки. Жената да поеме цялото домакинство или значително по-голяма част и според мен е редно само ако тя не работи извън къщи. Или работи с непълно работно време. Ама не седем часа на ден, а примерно два-три.

Мислех да не пиша, ама последните постове ме размислиха, та да си кажа мнението все пак.
А то е, че в днешните условия, а дори и преди 20 години, може да се домакинства със сухи ръце.
Имам предвид следното - половината домакинстване е пускане на копче - на пералня, сушилня, съдомиялна, микровълнова, прахосмукачка, кухненски робот и т.н. Разбирате се отначало със съпружието кой какво поема и това е. Като пораснат децата - включвате тях.
Относно готвенето - всеки да готви това, което му идва отръки.
Относно чистенето - аз имам задачата да залея тоалетната чиния с препарат, мъжът ми - да залее каналите периодично с препарат. Кога аз ще направя това си е мой проблем, през това време мъжът ми ако иска да си лакира ноктите. Докато той е в мазата да я чисти, аз може да си боядисвам къдриците. Това не е проблем за нас - в крайна сметка всичко е свършено, а домакинството не е наш основен приоритет - това са нашите деца и ние самите като партньори.

Да, а и колко мъже могат да поправят перални, хладилници и коли? Някои могат, други не могат. А има и такива, които могат, но отлагат ремонтите с месеци . Моят баща, който е техничар и инженер, може да поправи доста неща, ама не и всичко.


И у нас е така. Някои неща правя в повечето случаи аз, без значение "женски" или "мъжки", но те са малко на брой (примерно миенето на банята). Съответно партньорът ми си има също такива (примерно почистване на климатик и изхвърляне на кофата с вода, която се е събрала от климатика). Не сме се разбирали изрично за тези неща, просто така си тръгна, а може да се случи и другият да ги поеме.  Всеки прави в удобно за него време това, което търпи отлагане, а останалото - който има повече време на момента или е по-малко уморен.

с дете на 4г, бебе на 9 м и мъж, който работи доста, домакинската ми работа се свежда до най- основното. Когато ММ почива през седмицата се започва перални, сушилни, гладене, прахосмукачки, парцали и др. Това за ок 2-3 часа и после почивка. Единственото, с което НЕ иска да се занимава е готвене и пазаруване, което добре се вързва, защото аз обичам
Според мен, в днешните забързани дни, изпълнени със стрес, мъжът трябва да се включва в домашните задължения и то без постоянно натякване. Естествено, не винаги всичко е идеално, мъже всякакви.

Ох мислех да не пиша повече по темата защото както споменаха по-рано е адски банална и индивидуална за всяко семейство и случай. Препаратите и отвертките бяха само пример, аз също мога да се науча да поправям разни неща.Както има жени монтьори, така и мъже готвачи. Говорех по скоро общо за нещата.90 на 100 от момичетата например биха си избрали кукла за Коледа,а не кола или робот или там каквото се сетите(само предположения).И не говоря че не биха си избрали другите неща.Общо взето ролите са си заложени генетично.Това са някакви си мои размишления, не изключвам грешка в тях.
П.С.Темата се промени тотално.Извинете

Родителите от съвсем мънички насочват децата, поне повечето.
Конкретно за количките и бебетата, не разбирам какво му е женското и мъжкото. Да си родител няма пол.
Дъщеря ми има огромна колекция коли, успоредно с кукли и колички. Много жени шофират, кое му е "мъжкото" в една играчка количка? Нещо на колелца, което се движи. Дали отгоре ще е купе, пате или др., ефектът при бебетата е еднакъв, само в размътените ни глави има др. смисъл  


Всички тези неща са свързани - предразсъдъци и безсмислени ограничения.

Общо взето - изобщо не са заложени генетично.

Допълвам се - с моята племенница (на 6г.) веднъж играем на кукли и я питам къде е бащата, тя казва, ами отиде да мие колата. Питах я дали с други неща може да се занимава бащата, примерно да избърше праха. На следващия ден рисуваме семейства в къщите им - в нейната рисунка бащата прахосмукачеше, а майката си почиваше на дивана .

 Децата са малки невинни издайници на това, което става у дома.
Мойта щерка, когато беше на 5 г, си разхождаше куклите из апартамента и им говореше: Недей да плачеш, миличка, тати ще си дойде, отиде в командировка. А такъв рев му дръпнах тогава.

У нас аз не работя, имам си ангажименти с децата и дома. През седмицата всичко почти е моя грижа. Мъжът ми тръгвайки за работа изхвърля боклука. Прибира се към 19ч вечер, освен ако не е командировка . Вечерята е вече на масата, хапваме всички заедно. После четиримата заедно вдигаме прибори и посуда от масата, то зарежда миялната и толкоз. Как ли пък не бих го чакала да си дойде вечерта и да сготви. Ще ядем в полунощ. Аз имам свободно време през деня, готвя, чистя, гледам си децата, ходим на разходки, чета си книжки и така. Обичам домът ми е да чист и подрден, държа на домашна и прясна храна и това ми отнема време. Ако ходех на работа сто процента нямаше да е баш така.
 В почивните дни нещата са малко по-различни, включва се и мъжът ми в разни неща, излизаме заедно на разходка, често извън София, времето минава бързо и неусетно.
  Съдба ли е или не, не зная, обаче откъм чистота в дома, храна и подобни имаме еднакви изисквания. Не мога да понясам разхвърляни мъже, дето все трябва да им се ходи по...така. Дрехи мразим по столове нахвърляни, не обичаме да ни е разхвърляно като цяло в дома и всички живущи в този дом еднакво се грижим за това да си оставяме нещата на мястото. Така сутрин, когато станем, не губим време в подреждане, в търсене на това или онова, в гладене и подобни.
  Имала съм трудни периоди от здравословна гледна точка, имала съм моменти на умора, имала съм моменти просто да не ми се прави нищо- винаги той е поемал абсолютно всичко , което правя аз. Нито му е проблем, нито го е правил намусено и с нежелание, напротив.
Това- у нас. В другите домове- на който както му харесва.
  Сетих се и друго. Аз съм от жените, които не понасят някой да им се бърка в кухнята и готвенето. Не понасям е точно казано. Много, ама много рядко няма да ми се готви. Обичам сама да си правя нещата. Свекърва ми не ми е най-близката и мила приятелка, напротив, обаче много добре е научила и двамата си сина. И могат да готвят, и прозорци да мият , и всичко. И за тях това е нормалното, не го приемат като нещо неестественно за мъжката им природа.  За всичко мога да разчитам да свърши мъжът ми, обаче готвенето не м го давам за нищо на света. Ще се бием ако трябва.

Е, хубаво, като у дома само аз съм шофьор, а колата трябва да се закара на сервиз, какво да правя? Съветче нещо да дадете?

Да се разведа, щото мъж ми няма книжка и да си намеря друг със съответния документ или да оставя колата без сервиз, щото не е женско да я закарам аз? 

У нас сме двама шофьори. Обаче се е случвало да сме извън града и единият да е на припадък. Шофира другият. Това с годишните прегледи и сервизите ми е странно защо е мъжка работа, аз и кола съм регистрирала, не се изискват специални умения.

И изобщо - тежките неща е нормално да се вдигат/мъкнат/поемат от този, който е с повече мускулна маса. Въпросните не са чак всекидневни, меко казано. Тоест жената има физически ограничения за някои спорадични задачи. Обаче мъжът има ли? Не виждам какво той не може да върши. Възможни са следните варианти: 1) той не иска да бутне нищо 2) жената й е приятно да поема цялата къщна работа и 3) на жената не й е приятно, но е възпитана така. Но няма работа, която да не може да бъде свършена от мъж. Категорична съм в това.

2) жената й е приятно да поема цялата къщна работа-горе долу това е моят отговор  и като уточнявам, че под къщна работа разбирам готвене, чистене и  пране, не основно чистене. Ето, часът е 8,30ч и аз вече съм свършила с ежедневното почистване- прахосмукачка, разтребване, прибиране на изсъхнали дрехи, остава само да измия няколкото съдове в мивката. Ще готвя следобед, така че съм пълен айляк до 12 часа.

Аз чакам съвет от тези, на които им е странно  да кажат какво да правя с казуса 

Ама си си вкъщи, нещата се променят, когато започнеш работа. Казвам го, защото допреди 2 месеца и аз бях със същото ежедневие.