Лъжата на щерката, Тесс, е безобидна:
Сипала съм й да яде. След 100 часа висене й казвам, че е време да свършва и си продължавам със заниманието. Не я следя. След малко ми носи олизана чиния. "Изядох всичко - готова съм!". ОК. Браво маме, така те искам - прегръдки, целувки...
За вечеря отварям хладилника и вадя манджите. Отварям капака на лучената манджа и се втрещих . Ми то пълно с плуващи картофи от другата манджа.
Викам аз щерката - изяде ли всичко? ДААААААа!. А това, дето плува какво е? Мииииии , мамо, ама то...такова....
И дали е ударила, оскубала брат си...дали си е прибрала нещата...дали си е наредила качествено чантата...в този род. За сега. Все още твърде безобидни, но знае ли човек, дали няма да й се харесат и за в бъдеще за станат и по-страшни лъжите.
Та такива и подобни са лъжите, но са си лъжи. И то изречени в лицето ми . Непримирима съм