На добър час в ПЪРВИ клас! - 7

  • 44 962
  • 742
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 5 259
Понеже моята е много импулсивна, много често съм виждала как провокиращият не минава за виновен, а само този, който реагира. По наше време не беше така, имаше нещо като "който е започнал пръв", което вече го няма. Сега ако не мълчиш безучастно или не се усмихваш на всякакви провокации, си много лош.
Та не знам как да си "ремонтирам" детето да не реагира, да не се дразни и да е пълен непукист.

# 346
  • Мнения: 24 467
Та не знам как да си "ремонтирам" детето да не реагира, да не се дразни и да е пълен непукист.

Няма как да стане точно така не за друго, а защото точно това не може да е цел. Цел може да бъде друго- детето да се научи /а това иска доста време и опит, което само с теория не се случва/ да отделя важни от маловажни неща и да реагира адекватно на важните, докато другите следва да се научи да ги оставя да си преминават покрай него като вятър.
Едно е да се втурнат децата да съобщават, че Х и У се бият, което си е опасно и следва възрастен да се намеси, съвсем друго да доскача кокошчето със съобщението: "Ми той си нацапа панталона!" или "Пък тя говори в стола.".  Laughing
Едно е да ти хвърлят гуменките през прозореца, друго- да те нацелят с хартийка през междучасието.
Най- често до мен прелитат предимно тормозени вкъщи деца за дреболии, които искат да видят как и останалите деца биват тормозени, как и на другите им се карат. Често оплакванията са от вида на "Пък той каза..." /обикновено става въпрос за някоя несъществена глупост/. Аз никога не реагирам публично на такова нещо, да не храня чуждите комплекси. Не съм ги създавала аз, че да ги подхранвам, нямам задължения към тях. Говоря с детето насаме и никога не му се карам за подобни дреболии. Обикновено И пояснявам, защо точно 1-2 деца винаги изказват за дреболии. Предпочитам и детето да е наясно. Както и то да не влиза в ролята на поредното кокошче.

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 14:20 от Judy

# 347
  • Мнения: 5 940
Като ви чета, ми се струва, че хич не съм "в час" за това какво се случва с  взаимоотношенията в класа.
Синът ми  не се оплаква от другите, от него също не се оплакват.
 На родителската среща учителката спомена, че има деца, които непрекъснато се занимават с такива неща, но не бяха само момичета Simple Smile

# 348
  • Мнения: 24 467
Ти ходиш ли лично да го вземаш от училище всеки ден и влизаш ли в класната стая? Или го взимаш от двора, където играят децата по времето, когато родителите ги прибират?

Как ще са само момичета? Аз писах, че има и момченца такива. По- рядко са, но има.  Laughing
Цитат
Много такива има в женския свят, с някои квази мъжки включвания също. Laughing
При нас още в градината, І група, учителките яко правеха забележки на редовните оплаквачи за щяло и нещяло. До ІІ група въпросът бе решен.

# 349
  • Мнения: 882
За мен това си беше детска реакция. Peace

Среща се предимно в момиченцата  , защото това са едни бъдещи госпожи /а е заложено клюкарството в женската натура/. Laughing Laughing
Нищо лично към майките на момиченца.

Ще си го израстат децата.
Все едно не сте срещали в коридорите пищящи госпожици - Олелееееееее той ме оскуба или той ме блъсна.
Пък госпожо........
И т.н.

Или другата крайност - Мечка - всички момчета се хвърлят върху едно. Или се засилват и по колене от единия край на коридора , до другия.

# 350
  • Мнения: 5 940
Не, той си слиза сам. Мисълта ми е, че не ми разказва, че еди кой си е направил еди какво си, пък друг второ, а трети четвърто
Клъсът донякъде е същото миниобщество като играещи на друго място деца. След като навърши три-четири години, на пръсти се броят случаите, в които някое дете да е идвало да се оплаква от него, а още по-малко обратното- той да занимава мен какво е казал Х или пък да ходи при майка му на У

# 351
  • Мнения: 5 259
Или се засилват и по колене от единия край на коридора , до другия.
Дъщеря ми това го правеше в предучилищната  ooooh! При това с чувството, че е най-забавното нещо и по никакъв начин не съдържа и най-дребния елемент на нередност  Laughing Иначе ходи с чорапогащник и рокля, но като трябва да се плъзга по колене е първа  Laughing

# 352
  • Мнения: 24 467
На мен ми става просто неприятно, когато редовно едни и същи деца ме занимават с откровени глупости и то неща, които са минали и са били безпроблемни, често пъти в които дори самите те не са участници, нито някой реално е пострадал /"Пък на него му се скараха, защото... Пък той си изгуби химикала...", "Пък той има грешка на контролното..."/, ами ей- така, да кажат. И все споделят негативни неща за другите.
Тези неща стопирах, понеже не ги дишам. Особено след градинска възраст. Това за мен не е нормално, аз не го приемам.

Не, той си слиза сам.
...или пък да ходи при майка му на У

Уау, аз бих се притеснила, ако моите синковци занимават нечии майки с кой какво казал, наистина.

Те затова не са те напълзели кокошчетата.   Laughing Не посещаваш кокошарника.
В училище е като в градината- в началото е често срещано обсъжданото изказваческо явление, към края на І клас, ако и учителите реагират неположително, тези "рефлекси" отшумяват.
На мен вече не ми скачат тъй често, например и се чувствам добре. Останали са някакви спорадични случаи, на които реагирам по същия начин. Така реагирам, ако и моите нещо прекалят с оплакванията у нас. Пресичам ги, когато долавям, че се вбабчват по такъв начин.

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 12:27 от Judy

# 353
  • Мнения: 882
Judy ти преподавател ли си?
Извинявай за въпроса.
Останах с такова впечатление.

# 354
  • Мнения: 24 467
Била съм. Ама във ВУЗ.  Laughing Там не се изказваха вече.
Иначе принципно контактувам повече с децата, отколкото с учителите и родителите им. Не е целенасочено. Така се случва.  Simple Smile Пък и ми е приятно, не мога да отрека. Играят често у нас, извеждам моите много често с приятелчета, та така поначуввам и повиждам разни интересни ми неща. Това, което научавам от децата, никога не мога да го науча от възрастните.

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 12:29 от Judy

# 355
  • Мнения: 5 940
Аз вече не съм толкова категорична да търся причините за определено поведение при децата у родителите.
Преди да се роди малкото, винаги ми е било странно как има такива деца, които изобщо не се притесняват от непознати, казват им "здрасти" и почват разговор., нямат никакви задръжки. Все си мислех, че майката и таткото не им обръщат достатъчно внимание и те търсят такова у другите хора. Сега обаче ми прави впечатление, че малкото казва здрасти и чао на съвсем непознати хора, че дори е и склонно понякога да проведе разговор с тях, ако нещо го запитат. Което с големия никога не ми се е случвало  Grinning

# 356
  • Мнения: 24 467
Че са различни децата спор няма.
Но когато конкретно става въпрос за патологично изказвачество /това обсъждам, по принцип няма как да говоря за всичко, вкл. и за общуването и формите му, което е нещо различно/ вече в училищна възраст, за мен родителският пръст е ясно осезаем.  Simple Smile Ако детето среща постоянно около себе си непримиримост към тази проява, на 7-8 години тя следва вече да не му е така видна.
Да общува едно дете често пъти бива умишлено подкрепяно. Да клюкари и изказва и то пред непознати му хора- не е нормално да се подкрепи ни от родител, ни от учител. Поне аз такова нещо не мога да подкрепя у моите деца. Възрастните най- често го правят индиректно- обръщат внимание на всяка глупост, не правят забележки за подобни прояви, прекомерно центрират вниманието на детето върху купища изяви, които то следва да приема за недопустими /вкл. да си нацапа панталона, да си изгуби гумата, да пише лошо, да рита топка в междучасието, да се гони пред училището или да има грешка на контролното/. 

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 12:41 от Judy

# 357
  • Мнения: 5 259
Тези неща не съм си и помисляла, че са плод на възпитание. Приятелката на дъщеря ми харесва повече възрастните, като сме на площадката, обича да сяда при майките на пейката и да си говори с тях, а не да играе с децата или поне редува двете неща. На всички възрастни говори с малки имена, винаги ги поздравява и им казва чао, като си тръгват, охотно завръзва разговор, т.е. тя го инициира. Фамилиарничи с учителките си и с абсолютно всички възрастни, които вижда по различни поводи - личната си лекарка, съседките, майки на приятелски деца. Пита ги как са и помни подробности за тях, какво са споделили и после ги пита отново за същите случки, примерно как са се развили нещата и т.н.
Как възпитаваш дете да бъде такова? За мен това е 100% вродено качество.

# 358
  • Мнения: 24 467
Това, за което говориш, allana, пак да напиша, не е онова, за което пиша аз- патоголичното изказвачество- когато точно определени деца се чувстват длъжни да уведомяват редовно непознати им хора за лошите /според тях/ прояви на други деца, подчертавам- основно за лошите.
Много е различно от простичкото "общуване с непознати", което не обсъждам принципно. Разликата е голяма. Има си деца, които ще дойдат, ще споделят други неща, вкл. и положителни, какво харесали, на какво играли, какво се случило, къде са ходили, какво са видели. Ще споделят и за нещо негативно у другиго, разбира се, но това не е постоянната им тема на разговор с учител или родител и първото, за което се сещат, щом те зърнат на вратата.
Имаше едни момиченца /също нямам нищо против момиченцата по принцип, изобщо не всички са такива/, които имаха навика щом вляза в началото на годината само с подобни неща да ме занимават, дори не и за моето дете само. Точно като в І група в ДГ- и там имаше няколко точно определени такива деца. Как не казаха нещо хубаво пък за някой! Е няма как да го приема за нормално това. Та радвам се, че спряха да ме занимават с тези неща. Дано са се поспряли изобщо.
Имаше и има и други, с които също си говорим редовно, но поведението им няма нищо общо с описаното. С тях ще се посмеем заедно даже и на мен ми е приятно да си комуникирам.

То, явлението, колкото и да ми е неприятно да си го мисля, се възпитава точно, макар и не целенасочено, а "индиректно", както също вече писах. Никой не целИ детето му да стане такова, но то става, като резултат от определени практики. Знам, че не е приятно, когато говоря, че за негативните прояви основен пръст имат родителите. Това не променя фактите, обаче. 

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 13:03 от Judy

# 359
  • София
  • Мнения: 6 661
Аз вече не съм толкова категорична да търся причините за определено поведение при децата у родителите.

това е добре Simple Smile щото иначе,

Преди да се роди малкото, винаги ми е било странно как има такива деца, които изобщо не се притесняват от непознати, казват им "здрасти" и почват разговор., нямат никакви задръжки. Все си мислех, че майката и таткото не им обръщат достатъчно внимание и те търсят такова у другите хора.

какво би си помислила, ако видиш някое 7-годишно дете темерутче, което стои до майка си, не отговаря на поздрав на познат възрастен с познато дете, гледа го лошо и казва на детето - "махай се"?
(истински случай)

нали няма да си кажеш, че това е резултат от обръщане на достатъчно внимание на детето от страна на майката и бащата, та затова то няма нужда да търси внимание у другите хора?  Grinning

децата не се раждат еднакви и характерът им не винаги е само моделиран от възпитанието и околната среда.

Общи условия

Активация на акаунт