Зов за помощ на Тони

  • 3 861
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Здравейте! Обръщам се към Вас, с молба за помощ! Искам да призова всички добри хора, да отворят сърцата си и да се обединят, за да помогнат на Тони. Тя е на 50 години от 2012 година тя страда от асептична некроза на тазобедрената става и има проблеми с гръбначния стълб който се появиха в следствие на куцането от болките в ставата.Положението и вече е много усложнено.Ставата вече се е разрушила напълно ,проблемите с гръбнака също са много сериозни.Изпитва силни болки ,ходи с патерици и проходилка.Не излиза вече 5 месеца ,ние и помагаме да се грижи за сина си ,те са сами след като бащата ги напусна защото по негови думи  ,,мога да приема мъж да куца ,ама куца жена е грозна гледка,,.Те живеят с нейната инвалидна пенсия от 187 лв. И 35 лв.детски надбавки.Трябва да и се постави изкуствена става за да може да се подобри състоянието й ,но няма от къде да събере нужните средства ,тя е сирак от 20 годишна ,няма на кого да разчита .Не иска да правим кампания за събиране на пари защото се притеснява !
Сега има нужда от нашата помощ!
За да може да може да ходи,работи и води нормaлен живот са и нужни 4380 лв.Това е цената на ставата ,престой и медикаменти който ще са и нужни.
Всеки който има възможност или желание да помогне открихме дарителска смeтка на нейно име, когато се събере сумата ще и кажем ,а тук ще отчитаме с фактури за всичко платено.
Ето сметката в полза на Антония Николова Денева
IBAN BG65CECB97901038487900
PayPal tony_deneva@abv.bg

Последна редакция: сб, 01 мар 2014, 14:29 от B12

# 1
# 2
  • Мнения: 13
На моята приятелка ,която се опитваше да ми помогне ,публикува във форуми ,прави фейсбук странички ,скъпа всичко е безуспешно ,а аз вече нямам сили!Прости ми!

 
Помниш ли, когато те попитах дали ще ми простиш, ако някога се самоубия?
 
Ти го възприе като шега. Помисли си "Пак ли е в такова настроение?", защото е вярно, че изрази като "Искам да умра" и "Мразя се, защо трябва да живея?" присъстват в ежедневието ми и то не рядко. Да, така беше. Беше шега, но от онези шеги, с които се опитваш да кажеш истината. Може би не го разбра, не чу сериозното зад шеговития ми тон. Каза ми, че не би ми простила. Знаех си, това е типично за теб. Ти винаги си толкова весела и усмихната. Толкова свежост и радост блика в теб. Никога не си се чувствала така.
Помниш ли всеки път, когато ти казвах "Мразя себе си и искам да умра!", а ти ми отвръщаше със "Стига с тези глупости. Винаги има смисъл да живееш!". Абсолютно права беше! Нищо не може да те накара да зарежеш живота си! Та той е най-ценното, което имаш! Той е единственото, което имаш... Дори от любопитство към утрешния ден би останала жива. Както казах веднъж - "Не бих се самоубила, преди да знам какво ще ми се случи утре."
Да... но вече нямам сили за това.
Нямам сили да се усмихвам и правя на щастлива. Нямам сили да отворя очи сутрин, защото знам, че предстои още един ден, след който те ще се напълнят със сълзи.
Знам какво ще ми се случи утре и нямам сили да го изживея. Новият ден ще бъде пълен с нови по-горещи и горчиви сълзи, нова болка по-пареща и разяждаща сърцето ми, нова безразличност, безличие, безчувственост и... ирония - без нея накъде...
Достигнах дъното на коридора, края на пътеката, която някои наричат живот. Всички живеем за мига, в който ще достигнем края ù, за мига, в който ще умрем. А аз разбрах, че съм стигнала края, а съм още жива. Няма накъде вече да вървя. Няма вече смисъл да живея. Аз вече не живея, аз просто съществувам безцелно и дишам напразно. Защо?! Този въздух е нужен на някой друг в момента, някой по-щастлив от мен, от който планетата има нужда.
Аз съм мъртва, но неумряла. Просто трябва да прекъсна нишката, която свързва тялото ми със душата, живота със смъртта...
Всички ще умрем все някога, нека моят ден да бъде днес...
 

Общи условия

Активация на акаунт