Ти си решила, че трябва да го подкрепяш (не ми стана ясно как - чрез бойкот? сърдиш се и ти, нищо че не знаеш за какво?) и го правиш.
Но децата какво общо имат с това? Тя им е баба, те са ѝ внуци... Какъв е проблемът да ѝ се обадят? Може тя точно това да чака и да се измъчва, че настройвате и децата срещу нея.
Прави ми впечатление едно нещо по принцип - големи, зрели жени сте, вече майки, а продължавате да се държите като малки деца. Очаквате винаги майките ви да отстъпват, да се съобразяват с вас, нали мама винаги прощава... Абе, прощава, ама и тя е човек. Няма ли право да се обиди, да се разсърди, да я заболи? Още повече, че след една определена възраст хората стават по-чувствителни и по-тънкообидни... И към тях трябва да се отнасяме вече не като към по-зрелите, по-умните и прощаващите, а точно като към малки деца.
Като майка на голям вече син мога определено да кажа, че има голяма разлика дали ще те обиди 5-годишно, или зрял вече мъж, нищо че ти е дете. Боли и то много. Даже двойно повече боли, точно защото не си го очаквала от най-свидното си. Все едно най-добрата ти приятелка да ти забие нож в гърба. Хайде, приятелката ще я отсвириш, ама детето си?
От друга страна - какво дете е вече това? Някакъв странен, непознат човек, който ти се зъби отсреща... Нищо общо с милото и гушкаво мамино детенце, за което си била център на света толкова много години.
И аз съм обиждала майка си жестоко. После съм съжалявала, тя ми е прощавала, ама... Горчилката остава. Но Господ си знае работата - дал ми е син, който да ми го връща някой ден.


Изцепка, която ме разсмя:
