Къде каквото ново излезе като техника се купуваше, че нали сме фукни.
На мен мъката ми е, когато се зададат празници, понеже тогава започват да привикват сина си да им гостуваме. Само дето им е ясно, че аз не ходя. А пътувам с мъжа и детето 300 км в едната посока, заради малката. И докато те гостуват, аз кукувам...
Колко още време има до Великден, а на мен ми се е свило сърцето. Казвайте им, че ще си празнувате в къщи. Най-малкото, за да не оставате майка ти сама.
При нас поне не си гостуваме и не се каним на гости. Нашите отношения са колкото да се обадят на мъжа ми, да го изкомандорят за нещо и после никакви ги няма........до следващия път, когато отново търсят помощ за нещо, което по принцип съвсем спокойно могат да си свършат сами.
Вчера се сетих за скорошния случай, в който баща му звъни на ММ да му запише час при негов приятел зъболекар, а самия свекър има приятел, който е зъболекар и с който често пият и ядат на една маса. Ама друго си е синчето да го уреди.
Аз днес ходих до данъчното, но нарочно не питах за онези данъчни облекчения, за които свекъра така "мило ме помоли" да разпитам /а и служителката ме ядоса и не ми се разправяше повече/. Има си телефони
Като много ясно, че няма да позволя всеки ден да миткат до свекърите, защото искам и аз да изкарам част от празника семейно.