Добро утро мили момичета!
Здравейте чаровни ранобуднички Марта и Марианка!
Прекрасна тема - прекрасно настроение ви пожелавам в нея.
Лек и успешен ден!
Аурелия, видеото е кратко и вълшебно. Приех го, като сутрешен поздрав.
- Публикувана: 25 фев. 2014, 00:07 ч.
- Последно мнение: 2 март 2014, 16:45 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 254
Това е за лека нощ,момичета.
И естествено, дългокоси! 
Добро утро на всички в новата тема!
Аз изгледах МСП (продължавам да го наричам така по навик) още един-два пъти, въпреки ужасното качество, попреведох си отделни сцени и някак започнах вече да гледам нормално на него, възвърнах си способностите на кинокритик. Не, не ме е срам да се обявя за такъв, защото след оня ... бей (не му запомних името, естествено
) и след оная ... ханъм, дето не бяха чували за Енгин, се чувствам наистина компетентен кинокритик. 
Разбира се, отново слагам словопада си в спойлер, за да не злоупотребявам с търпението ви. 
Скрит текст:
Първо. За трейлърите. Всички изказахме съжаление, че Керем не ги е включил във филма, почувствахме се някак измамени. Но сега осъзнах, че всъщност, те СА част от филма. И това е (за мен поне) новаторски подход. Обикновено трейлърите се сглобяват от кадри на вече готовия филм - поне такава е практиката в световното кино. А тук Керем с трейлърите ни разказа "предисторията" - та като седнем да гледаме филма, вече да познаваме героите и той да не губи време да ни запознава с тях. Хитро! 
Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход. 
Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА!
Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! 
И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? 
Сега ми изглежда доста нелогично.
Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече". След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. 
Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна.
Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва
), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. 
Не съм съгласна. 
Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? 
Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. 
В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! 
)
И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго.
Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. 
Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? 
Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа.
Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход. Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА!
Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? Сега ми изглежда доста нелогично. Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече".
След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна. Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва
), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. Не съм съгласна. Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! )И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго.
Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа. Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Добро утро на всички ранобудни. 
Чичо ви ми преведе това така:
"Имам един малък проблем, който се нарича Ейлюл. Аз не мога да се справя"
Това е моментът, когато Тек заведе Ейлюл в къщата си и тя влезе в стаята с неговите рисунки. Намери тефтера му и прочете това.
За мен заглавието и идеята на филма направиха обратен завой. Приех, като подходящо заглавието "Малкият проблем на Ейлюл", но сега смятам, че заглавието е " Малък проблем наречен Ейлюл". Проблемът на Ейлюл не е Тек, а самата тя. Т.е. проблемът е на всички нас със забързаното ежедневие, гоненето на цели, бизнес, кариера, пари. Проблема сме самите ние.
Малко не ми се връзва професията карикатурист, която са му избрали. Смятам, че карикатуристът има много иронично и на моменти даже цинично отношение към живота. А Тек по скоро се доближава до децата-индиго. Свръхсензитивен, далече от материалното. Приятно ми е да мисля, че бъдещето ще се обитава от такива хора.
За кадрите, които представят Текин и не са включени във филма, смятам, че виждането на К.Дерен се е променило по време на самите снимки. Смятам, че първоначалния му замисъл е бил да ни представи и Тек, както ни представи Ейлюл, но в последствие се е спрял на представяне на историята като спомен през погледа на Ейлюл. Няма как тя да си спомня как той се бръсне, къпе, подстригва и приготвя за срещата с нея.
Днес много философствам сабах-сабах. Айде хубав ден от мен.
Чичо ви ми преведе това така:
"Имам един малък проблем, който се нарича Ейлюл. Аз не мога да се справя"
Това е моментът, когато Тек заведе Ейлюл в къщата си и тя влезе в стаята с неговите рисунки. Намери тефтера му и прочете това.
За мен заглавието и идеята на филма направиха обратен завой. Приех, като подходящо заглавието "Малкият проблем на Ейлюл", но сега смятам, че заглавието е " Малък проблем наречен Ейлюл". Проблемът на Ейлюл не е Тек, а самата тя. Т.е. проблемът е на всички нас със забързаното ежедневие, гоненето на цели, бизнес, кариера, пари. Проблема сме самите ние.
Малко не ми се връзва професията карикатурист, която са му избрали. Смятам, че карикатуристът има много иронично и на моменти даже цинично отношение към живота. А Тек по скоро се доближава до децата-индиго. Свръхсензитивен, далече от материалното. Приятно ми е да мисля, че бъдещето ще се обитава от такива хора.
За кадрите, които представят Текин и не са включени във филма, смятам, че виждането на К.Дерен се е променило по време на самите снимки. Смятам, че първоначалния му замисъл е бил да ни представи и Тек, както ни представи Ейлюл, но в последствие се е спрял на представяне на историята като спомен през погледа на Ейлюл. Няма как тя да си спомня как той се бръсне, къпе, подстригва и приготвя за срещата с нея.
Днес много философствам сабах-сабах. Айде хубав ден от мен.
Скрит текст:
Добро утро на всички в новата тема!
Аз изгледах МСП (продължавам да го наричам така по навик) още един-два пъти, въпреки ужасното качество, попреведох си отделни сцени и някак започнах вече да гледам нормално на него, възвърнах си способностите на кинокритик. Не, не ме е срам да се обявя за такъв, защото след оня ... бей (не му запомних името, естествено
) и след оная ... ханъм, дето не бяха чували за Енгин, се чувствам наистина компетентен кинокритик. Разбира се, отново слагам словопада си в спойлер, за да не злоупотребявам с търпението ви. [/b]Скрит текст:
Първо. За трейлърите. Всички изказахме съжаление, че Керем не ги е включил във филма, почувствахме се някак измамени. Но сега осъзнах, че всъщност, те СА част от филма. И това е (за мен поне) новаторски подход. Обикновено трейлърите се сглобяват от кадри на вече готовия филм - поне такава е практиката в световното кино. А тук Керем с трейлърите ни разказа "предисторията" - та като седнем да гледаме филма, вече да познаваме героите и той да не губи време да ни запознава с тях. Хитро! Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход.
Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА! Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? Сега ми изглежда доста нелогично.
Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече". След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна.
Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. Не съм съгласна. Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! )
И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго. Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа.
Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход. Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА!
Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? Сега ми изглежда доста нелогично. Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече".
След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна. Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва
), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. Не съм съгласна. Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! )И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго.
Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа. Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Барисеа, за споделеното,
Той Оскар няма как да получи - по обясними причини. Но бих желала поне
" Златна пеперуда" да получи в Родината си.
Скрит текст:
Добро утро на всички в новата тема!
Аз изгледах МСП (продължавам да го наричам така по навик) още един-два пъти, въпреки ужасното качество, попреведох си отделни сцени и някак започнах вече да гледам нормално на него, възвърнах си способностите на кинокритик. Не, не ме е срам да се обявя за такъв, защото след оня ... бей (не му запомних името, естествено
) и след оная ... ханъм, дето не бяха чували за Енгин, се чувствам наистина компетентен кинокритик. Разбира се, отново слагам словопада си в спойлер, за да не злоупотребявам с търпението ви. [/b]Скрит текст:
Първо. За трейлърите. Всички изказахме съжаление, че Керем не ги е включил във филма, почувствахме се някак измамени. Но сега осъзнах, че всъщност, те СА част от филма. И това е (за мен поне) новаторски подход. Обикновено трейлърите се сглобяват от кадри на вече готовия филм - поне такава е практиката в световното кино. А тук Керем с трейлърите ни разказа "предисторията" - та като седнем да гледаме филма, вече да познаваме героите и той да не губи време да ни запознава с тях. Хитро! Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход.
Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА! Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? Сега ми изглежда доста нелогично.
Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече". След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна.
Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. Не съм съгласна. Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! )
И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго. Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа.
Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход. Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА!
Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? Сега ми изглежда доста нелогично. Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече".
След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна. Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва
), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. Не съм съгласна. Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! )И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго.
Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа. Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Барисеа, за споделеното,
Той Оскар няма как да получи - по обясними причини. Но бих желала поне
" Златна пеперуда" да получи в Родината си.
Скрит текст:
[/b] Като знам как ги раздават и кои са я получавали досега... 
Не съм сигурна, че е кой знае колко престижно. А за оскара, ясно е, че няма да получи никога. 
Но не защото не го заслужава. 
Препоръчани теми