Френски език (начинаещи) - тема 2

Ама ти защо си мислиш, че бъркаш, може аз да бъркам.
Ами забравил съм вече правилата (отдавна беше), повече го карам на усет... Нали говорим в минало време, а убийството е станало преди, тоест в изречението il semblait qu'on l, avait tuee второто действие е по минало от първото - на български няма такова "управление" му казвахме, и съгласуване, concordance, не се превежда... Например на български можеш, разказвайки в минало, да оставиш единия глагол в сегашно. На френски не става, дори имаше по граматиките линия на времето, на която беше посочено кое с кое време върви, но ако тръгнеш да го запомняш няма да стане, просто чети повече, сам ще усетиш как звучи...
и Да, разбира се, че е възможно elle a affirme, но това е еднократно, а аз разглеждам разпита като процес и по-ми звучи тя потвърждаваше, не потвърди...  Но според мен и двете стават....
Мецане, наистина поздравления, за година да си до тук, във Френската в края на осми клас се бъркат масово тези времена....

И още нещо - ти си писал avait decouvri, аз - avait decouvert . Виж как е правилно това причастие, нещо не съм сигурен но decouvert бих казал аз....Може да бъркам.

всичко останало е ок. На татко мецан разсъждението е коректно. Affirmer в случая е еднократно, все едно синоним на elle a dit

Няма година, уча френски от 26.11.2013 година. Шест месеца някъде.

decouvert e, разбира се...

да, знам, че има много неща, непреводими на български, например субжонктив в българския няма, така е...просто с тези времена наистина ми е трудно кое от миналите да избера.

Причастието на découvrir действително е découvert, както на ouvrir е ouvert, на couvrir - couvert, на offrir - offert  и така...


Това е страдателен залог (Voix passive) - "Престъплението беше извършено"
Предвид това, че следва някакво описание на време (колко бил студен Париж и каква мъгла имало) и че описанията се водят в емпарфе, от граматична гледна точка е "Le crime etait commis". Но разсъжденията на Татко Мецан също не са грешни според мен - че престъплението е завършен факт в миналото. Аз не бих счел за грешка и ако някой ми го направи това изречение с "Le crime a été commis".

Много пъти сме говорили, че в тези упражнения за преценка на употребата на времената, понякога нещо налага използването на точно определено време, но често се случва да има и повече от един вариант, зависи говорещия точно какъв контекст иска да предаде. Например тук:

Le commissaire qui menait l'enquête a interroge d'abord sa femme de chambre. (Комисарят, който водеше разследването, първо разпита своята прислужница.

Но мога и да кажа "Комисарят, който водеше разследването, беше разпитал първо своята прислужница". Тогава това a interrogé ще стане avait interrogé. Тя твърдеше, че миналата нощ... Elle affirmait que, la veille... Просто зависи от вашата гледна точка какъв нюанс искате да предадете и какво искате да кажете. Може и да не е тя твърдеше, а тя заяви (тя каза) и тогава вече ще е в пасе композе - Elle a affirmé que...  За мен и двете са възможни, зависи вече вие, от позицията на лице, което разказва, какво точно искате да кажете.

Втори дубъл. Това мисля, че е една идея по-лесно:

Papa ne voulait pas m'acheter un vélo. Mais hier, quand je (rentrer) .............................. de l'école, j' (être) ...................... content parce que j' (avoir) .......................... une bonne note en composition*. Quand mes parents (savoir) ................................. que je (recevoir) ............................... une note parfaite, papa (ouvrir) ................................ de grands yeux et maman (venir) ......................... m'embrasser. Et aujourd'hui, quand je suis arrivé à la maison, je (voir) ............................... papa et maman qui m' (attendre) ............................ dans le jardin. Quelle surprise! Ils m' (acheter) ................................ un vélo. Quand mes parents me le (montrer) ..................................., je (se mettre) .................................. à courir, puis je les (embrasser) .................................., je les (remercier) ..................................... et je (promettre) ........................... de faire toujours bien mes devoirs.

Това е от "Le petit Nicolas".

* Да не си помислиш, че е получил отлична оценка на някаква композиция или конструкция , une composition е класна работа.

Хайде Мецане, ти си! И аз го направих, ама си го направи сам.... Че може да те подведа.

Quand mes parents me l'ont montre

Сега го виждам това;) Мерси, ще го направя. То май няма смисъл да го пиша тук, понеже вие сте го написали.
В последния урок учим за французите и за тях се казва следното:

- Защо във Франция автомагистралите не са осветени? Защото французите мислят, че самите те са светлина.

-Как можете да забогатеете бърдзо? Като купите един французин по цената, която той действително струва, и го продадете на цената, която той си мисли, че струва:)

Това белгийците го разказват, за да отговорят на шегите на французите, които смятат белгийците за по-прости.

Pourquoi les Francaises racontent-ils des histoires belges? Parce que ce sont les seules qu'ils sont capables de comprendre!

Pourquoi les autoroutes francaises ne sont-elles pas eclairées? Parce que les Francais se prennent tous pour les lumieres!

Comment devenir riche en France? Acheter un Francais au prix qu'il vaut et le revendre au prix qu'il croit valoir!

Comment tuer in francaise d'un seul coup? En tirant une balle vingt centimetres au-dessus de sa tete, en plein dans son complexe de superiorite!

 

Не мога да разбера защо има L'  в това изречение - lorsque l'on demande aux Francais leur opinion sur les blagues qu'ils font sur les Belges, ils sont en peu genés et refusent souvant de s''exprimer.

Какво значи този ел апостроф? Струва ми се без него че е правелно - когато питаме французите за тяхното мнение...В учебника така го пише, с l'.

 Дали е Quand mes parents me le montraient, je me suis mis  à courir, puis je les ai embrasses , je les ai remercies et j’ai promis  de faire toujours bien mes devoirs.
           или
           Quand mes parents me l'ont montre, je me suis mis  à courir, puis je les ai embrasses , je les ai remercies et j’ai promis  de faire toujours bien mes devoirs.

Логиката ми да пиша енпарфе е че според мен тук смисълът е "докато те ми го показваХА аз тичах....
Нещо с пасе композе не ми се връзва, нали действието е продължително, Quand, докато...
Не знам...

Мецане, или е защото има две voyelles-гласни, а нормално не звучи да са една след друга, макар да би могло да се напише тогава losqu'on demande
или това "le" замества opinion - как беше точният граматичен термин не помня, демек когато попитат белгийците за мнението им....
ето пример
On demande aux belges leur opinion
On l'on demande. Kakво питат - за мнението

Така мисля, нека кажат филолозите.

Стефан, в конкретния случай времето е пасе композе, те ми го показаха и аз се побърках от кеф и се разтичах, Това е идеята. Те не са му го показвали продължително време чарк по чарк за да отнеме време. Можеш да показваш с емпарфе компютър да речем, защото може да се предположи че са показвали и някакви функционалности
Казусът с l'on не е свързан с правило а с благозвучие, в никакъв случай не е задължително и в говорим френски не се използва.
или това "le" замества opinion - как беше точният граматичен термин не помня, демек когато попитат белгийците за мнението им.. това е абсолютно невярно в случая

On l'on demande. Kakво питат - за мнението[/color]
Ако е това, което си мисля, правилно е
On le leur demande

Bebe, благодаря за разясненията.

Все пак, въпреки 7-те години алианс, после френска гимназия (Въртигоров) и МИО с френски във времената, когато наистина здраво се учеше езика във ВИИ по тези специалности МИО и МО (кфн. доц. Йорданка Николова), казвам най-известните от преподавателите, защото наистина бяха имена в езика, пишеха учебници и се занимаваха с езикас много любов, все пак за да не забравиш езика трябва непрекъснато да го упражняваш.
А аз, за съжаление, освен седмица две в годината - я командировка, я при роднини в Париж, съчетано с работа, като все открадвам някой ден за да отскоча или до Сент Мишел. или по Лоара, или По Лазурния или по Бретан, френски почти не се налага да говоря, в банките в БГ всичко върви на английски, кореспонденция, срещи...
Затова и ми е забавно и интересно да си припомням...

Je t'en prie
поддържай при първа възможност:), филмчета книжки, преса от френския институт, ако си в София. Не е като говоренето, но е по-добре от нищо

Наистина ли в България има толкова малко приложение френския, се чудя. Един познат като разбра, че го уча, вика - ти луд ли си, то вече френския само негрите го говорят

Аз го уча само за кеф, защото наистина в работата само английски ми трябва и ако въобще ми трябва някакъв друг освен английски, то е немски, понеже съм в немска фирма:) но френския много ме кефи, а немският - хич. Лошото е, че наистина френският е ужасно труден, на това ниво вече наистина имам чувството, че ще се изложа на теста - след всяко ниво има тест и има слушане, четене с разбиране, граматика и да напишеш нещо. На предното ниво трябваше да съчиним пощенска картичка с около 80 думи, но сега не ми се мисли кво ще бъде, и как ли ще се справя, а пък за слушането традиционно си ме е страх. То като си слушам записите, които са към уроците, обикновено при първо слушане нищо не разбирам, при второ хващам за какво става въпрос, но обикновено ми трябва поне 10 пъти да чуя един запис, докато разбера всичко. На теста ти пускат записите по 2 пъти. Кой ще ти ги пусне 10 пъти! Че са и дълги. На предното второ ниво вече не бяха само въпроси към записите, дето трябва да отговориш само Вре или Фо, а имаше и други - например колко са жителите на едно селце, в колко часа говорещите са си уговорили среща в ресторанта и т.н /тези двете ги обърках, а за броя жители на селцето въобще само 1 човек беше отговорил вярно/.
 Реших за сега друго да не слушам, някой преди ми беше казал радио - какво радио, какви пет лева, аз да се оправя с учебните записи първо. Радиото дали на френски или на китайски ще го слушам, никаква разлика няма;)

извинявай ама тоя твоя познат е яко ограничен
всеки език е богатство, най-малкото културно, освен това ти се разширяват познанствата, кръговете, откриват се нови възможности и прочее. Аз съм завършила гимназия през 2005 година и от тогава все с френски работя и мога да правя супер много и различни неща.
Естествено има разлика между това да си учил език 3 години в двуезичната гимназия еди къде си и да си го плеснеш на CV-то, и това  наистина да си компетентен по език, който и да било