ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

  • 133 464
  • 764
  •   1
Отговори
# 675
  • София
  • Мнения: 520
Определено килцата са за предпочитане пред другото Simple Smile

# 676
  • Мнения: 5 459
И аз днеска се помотах до Варна да си видя приятелката.....ми нищо ми нямаше , но още по магистралата като тръгнах да се връщам към Шумен веднага ревнах в колата...ми нямам думи пък....

# 677
  • Мнения: 357
Здравейте, отдавна не съм се включвала . От лошото време и при мен се отключиха проблемите. Имам агорафобия, все ми е едно замаяно на открито, гадно, като ходя имам чувството, че ще падна и все гледам да не излизам, ама не може така. Като вали, атмосферното налягане пада и това влияе на хора, в нашето състояние. Вчера излязохме  да хапнем навън, ама къде ти...седнахме в една пицария , а на мен ми се отсякоха и ръцете и краката, замая ми се, сърцето ми думка...Издържах, но със зор. Като станахме, краката ми треперят, имах чувството че ще падна, докато стигна колата, която слава богу беше наблизо. Като се прибрах в къщи, на сигурно, нещата се тушираха. Но вече не издържам, все затворена да стоя. Имам желание да излизам, но като изляза е ужас - хора, коли, шумове, всичко това ме стресира и ми замайва тъпата глава, усещам как се изолирам от всичко и всички. Улавям се как искам времето да е лошо, за да си намирам причини да не излизам, а аз искам да излизам и да се забавлявам като нормалните хора. Чувствам се ограбена, защото това не ми е позволено. Искам да ходя, много да ходя, без да ми прилошава, но това винаги ми се случва, особено в молове и в други големи търговски обекти. Искам да обикалям и аз като всички, да избирам стоки, да разглеждам спокойно нещата, да сравнявам и да ми е забавление пазаруването. Но не става така, все бързам да напазарувам, а на опашката на касите ми прилошава и се подпирам на количката. Има ли и някой друг като мен, това адски ме депресира.

# 678
  • Мнения: 936
Jul@e, да ти кажа за моловете. Там и за здрави хора е ужасно да пазаруват. Имам познати, а и сестра ми, които избягват да влизат в подобни обекти. Няма въздух, осветлението дразни, шума от хората е ужасен, музиката също....Аз нямам агорафобия, и също се чувствам ужасно там. Просто цялата атмосфера е толкова консуматорска и противна, че влизам само когато знам, че там има нещо което на други места не мога да намеря. Чудя се тия хора, които работят там как издържат.....
А когато излизаш сред природата имаш ли ги тези оплаквания? Ако се чувстваш добре там, може би е добре да наблегнеш на тях. А пазаруването - само при необходимост.

# 679
  • Мнения: 357
y_em благодаря ти!  Моите познати и приятели, повечето, се чувстват перфектно в тези молове. Като ходят се забавляват, почиват си и се разведряват. Приятелят ми също обича да ходи там, но ми знае проблема и не ме кара да го придружавам.
 Сред природата нямам такива оплаквания, обичам зеленина и спокойствие и наистина там ще си прекарвам времето, но се чудех как така тези обекти не ми понасят?

# 680
  • Пловдив
  • Мнения: 711
jul@e, аз също имам подобни състояния, когато съм в лошите си периоди. Разбирам те напълно. Знам колко е кошмарно. Мен по-скоро ме изнервя отколкото депресира обаче. Да не ти описвам колко багаж мъкна с мен, когато излизам в такова състояние. ooooh!

# 681
  • Мнения: 45
Милите ми те, ако знаете как ви съчувствам на всеки от вас!!! Sad jul@e ти пиеш ли нещо?

# 682
  • Мнения: 2 860
Стаси, ако деган не ти понася защо не пробваш с куколин, то е хомеопатично против гадене, безобидно е.

За моловете и аз бях така, имам познати напълно здрави, които се чувстват по същия начин.

# 683
  • Мнения: 109
Леле, колко сте изписали!!! smile3556 И колко нови попълнения в групата има!!
Как сте бе душици? Hug
гала, четох през редовете, но последните ти постова са много хубави.Радвам се, че се чувстваш супер!Ама не се връзвай на това, че си се разревала накрая, то е от щастие, че не можеш да повярваш колко си добре вече, а не от нещо друго! Joy Не, сериозно...винаги ще има такива моменти и спадове, просто не трябва да ги превръщаме в драма!! Дръж се и се забавлявай!
Аз да докладвам- последно бях в стрес, че може женските полови хормони да са ми разбъзикани и да съм в ранна менопауза- еми не! Всичко е в абсолютна норма!Elizabeth, ти ли беше с Хашимото? Мойто май е в нещо като начален стадий  newsm78 тоест, хормоните са в норма, антителата са леко завишени, в структурата на жлезата няма големи изменения, освен че е малко по-уплътнена.. Ко праим са? newsm78..Селен ли да пия, какво? newsm78
От друга страна, на чернодробните изследвания ми излезе завишен билирубин! #Crazy Вярно е, че аз винаги съм бледа, жълтеникаво бледа,обаче сега се наблюдавам и се паникьосах че съм направо жълта... и че имам я хепатит, я нещо още по-сериозно.. Другата седмица съм на гастроентеролог, да видим!! Ама да ви кажа...аз всяка година, поне през по-голямата част от нея, прекарвам по лекари и изследвания, и в един момент ще тегля такава майна на всичко, защото наистина ми писна вече!!!! #Cussing out
Иначе психически съм ок(да чукна на дърво), но времето и атмосферното налягане ме смазват! Все със световъртеж, все с прималяване, все с кофти усещане в цялото тяло... Въпреки всичко излизам и гледам да се забавлявам колкото мога!

Относно моловете- аз съм на приливи и отливи.Понякога ми се ходи точно за да се помотая по магазините сред хора, друг път едвам издържам да премеря някоя дреха и бързам да излеза...Нормално е, голяма лудница е по такива места и на нормален човек ще му се замотае главата от хора и шум!

Не влизам често в темата защото, .... ами не знам защо Laughing...така го чувствам.. На периоди ми е. А ми се ще да съм по-редовна, най-малкото заради подкрепа!...
Та така..Simple Smile
Как изкарахте празниците? Аз мързелувах до дупка и се зомбирах със сериали Whistling Излизах и няколко вечери..Толкова е хубаво човек да се социализира..Само дето излизам винаги с едно наум.. Но така ще е явно завинаги.. Sad

# 684
  • Мнения: 1 511
NOA , не съм с Хашимото , с хипофункция на щит.жлеза съм , ТСХ-то ми винаги е височко и съм на л-тироксин , в момента ниска доза , защото от по - високата изпадам в хипер  Simple Smile .
Относно моловете - преди не ми пречеше , но от известно време ги избягвам , не че не влизам изобщо , просто са ми смотани , задушни , тъпи ... Не разбирам хората , които вътре се забавляват , аз като изляза от там се чувствам все едно съм копала цял ден . Иначе обичам да пазарувам в големи вериги. Не знам защо , но там рядко ми става зле . Някак си се разсейвам с покупките , почвам да гледам това онова и забравям , че може да ми стане лошо . Относно стоенето на каса - да , ако има опашка съм изпадала в паник атака или някакво замайване и разтреперване , но това не е винаги . Вчера например стоях на опашка в голям магазин и не ми стана нищо . При мен май зависи до колко съм изморена и изтощена . Например тия почивните дни се скапах - имахме гости , после до свеки стягане на багажи , там като отида пак покрай детето имам грижи , не да легна да лежа . После в нас правихме пролетно почистване , за тия няколко дена ми се събираха по 6 часа сън и накрая капнах . Единия ден от умора залитах из пазара на няколко пъти , чак ме достраша да не припадна . Вчера и оня ден , обаче се наспах добре и имам сили , съответно не ми пука за никакви паники и тем подобни , но преуморена ли съм и веднага ме хващат лудите .

# 685
  • Мнения: 2 860
А не съм ревала аз, алина беше  Grinning да я изкажа.
Иначе аз съм с Хашимото, вече 20 години, хич да не ти пука, много лека болест, ако ти се размърдат хормоните пиеш синтетични и си свиркаш, ако са само антитела нищо не се прави, мое малко селен да вземеш.

# 686
  • Мнения: 109
А не съм ревала аз, алина беше  Grinning да я изкажа.
Иначе аз съм с Хашимото, вече 20 години, хич да не ти пука, много лека болест, ако ти се размърдат хормоните пиеш синтетични и си свиркаш, ако са само антитела нищо не се прави, мое малко селен да вземеш.

ааааауууу... Ами да, личи си че четох през редовете! хахахаха..Нищо де  Blush

# 687
  • Мнения: 63
Здравейте, отдавна не съм се включвала . От лошото време и при мен се отключиха проблемите. Имам агорафобия, все ми е едно замаяно на открито, гадно, като ходя имам чувството, че ще падна и все гледам да не излизам, ама не може така. Като вали, атмосферното налягане пада и това влияе на хора, в нашето състояние. Вчера излязохме  да хапнем навън, ама къде ти...седнахме в една пицария , а на мен ми се отсякоха и ръцете и краката, замая ми се, сърцето ми думка...Издържах, но със зор. Като станахме, краката ми треперят, имах чувството че ще падна, докато стигна колата, която слава богу беше наблизо. Като се прибрах в къщи, на сигурно, нещата се тушираха. Но вече не издържам, все затворена да стоя. Имам желание да излизам, но като изляза е ужас - хора, коли, шумове, всичко това ме стресира и ми замайва тъпата глава, усещам как се изолирам от всичко и всички. Улавям се как искам времето да е лошо, за да си намирам причини да не излизам, а аз искам да излизам и да се забавлявам като нормалните хора. Чувствам се ограбена, защото това не ми е позволено. Искам да ходя, много да ходя, без да ми прилошава, но това винаги ми се случва, особено в молове и в други големи търговски обекти. Искам да обикалям и аз като всички, да избирам стоки, да разглеждам спокойно нещата, да сравнявам и да ми е забавление пазаруването. Но не става така, все бързам да напазарувам, а на опашката на касите ми прилошава и се подпирам на количката. Има ли и някой друг като мен, това адски ме депресира.


Това все едно аз съм го писала. Но си намирам спасителни сламки колата ми е спряна възможно най-близо до входа на кафенето, за да я виждам, сядам възможно най-близо до входа, за да изляза бързо ако се наложи, пазарувам в едни и същи магазини, където ме познават. Всичко това разбира се не е решение, но поне се справям с някои невъзможни за мен преди ситуации.

# 688
  • Мнения: X
Аз  пък не издържах преди 30 мин си взех един денксит.Нямам какво друго и незнам! Абсолютно идея си нямам какво се случва с мен, тези лоши мисли ме побъркват, ще сменям психотерапевта- говорих преди празниците с д-р Тодор Първанов- нали го водят  най-добрия психотерапевт в борбата с натрапливостите и ПР,утре ще му се обаждам пак да си насрочим среща дано да има свободни часове по-скоро, че при него наплива е огромен-по принцип отказва нови пациенти, но при мен като чу за какво става на въпрос, каза,че ще ме приеме, само утре да насрочиме час. В него ми е надеждата. Praynig Сегашната ми психоложка ми каза,че съм много корава, на всички физически неразположения, ужасяващи натрапливи мисли-как още успявам да разсъждавам трезво и аз незнам. Абсолютно вече няма с кой да споделям освен майка ми и мъжът ми, исках да се прибирам при нашите, за да не  навредя по някакъв начин на мъжът ми и детето Cry Мъжът ми засега ме подкрепя,но докога, като ми знае ужасните мисли, защо непрекъснато ми идват в главата незнам, къде сгреших, все се питам, като през живота си и една мравка не съм убила, нито един човек не съм нагрубила или обидила....аз май не съм вече за тази тема....ПР преминало в депресия и натрапчивости, то поне да беше преминало ами то ми е комбинирано, дано имам сили да се справя, дано. Много ме е страх,много! Направо си бях толкова добре преди една година, преди да почна да го пия този денксит, защо дойдоха тези мисли?!И аз правя много глурости, като ми дойде някоя гадна мисъл и веднага пиша в нета натрапчива мисъл еди ква си и почвам да чета и се довкарвам в дупката....защо го правя като толкова ми вреди и аз незнам.

Иначе по празниците и аз катерих планините, но за съжаление при мен това не повлия на мислите, едно замаяно ми беше, треперливо, гаденето,но инат катерих доста нависоко, и се опитвах да си повтарям само хубави неща.

# 689
  • София
  • Мнения: 520
maria, щом не се издържа, по-добре АД. То човек издържа определено време, ама не може постоянно така. Щом не намаляват тревогите, действай и това е. И не се притеснявай, че ще пиеш АД. Важното е да си добре.

Общи условия

Активация на акаунт