Раждането - страх или щастие

  • 3 309
  • 100
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 39 771
Контракциите ми бяха толкова силни и ме ме боляха ужасно... по едно време реших, че няма да раждам, ама не ме беше страх Simple Smile
После ги оставих ма праят к'ото си искат, аз си гледах бебето Simple Smile

# 16
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Първо страх....доста време след това дойде щастието Laughing.

# 17
  • Мнения: 1 425
Аз не се страхувах, напротив радвах се, че най-после ще се срешна с тази малка госпожица  Laughing А ЩАСТИЕТО от самата среща не мога да го опиша, но предполагам, че всяка раждала жена знае за какво говоря  Laughing

# 18
  • Мнения: 3 611
Умирах от страх преди раждането, умирах от страх и по време на раждането. Едва, когато започнах да свиквам с новото си положение "на майка" (2-3 месеса по- късно, дотогава някак ми беше всичко като в сън, нереално), разбрах, че всъщност съм много щастлива.  Heart Eyes

# 19
  • Мнения: 445
Първо страх, но после преливах от щастие с моето малко слънчице на корема ми.

# 20
  • Мнения: 8 505
Не съм се страхувала изобщо.Болка-да (за съвсем кратко),но страх-не!Нямах търпение да родя най-накрая (след седмица преносване).Бях щастлива,но леко разочарована от факта,че имам дъщеря,а не син...е,до вечерта,когато ми я донесоха за първи път след раждането,вече всичко си беше по местата и бях щастлива майка на момиче.

# 21
  • Мнения: 2 910
Изпитвах и страх и щастие. Щастие, защото очаквах да гушна малкото си бебче, а страх, по- скоро от неизвестното, тъй като не знаех как ще протече раждането и, дали ще има усложнения след това.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Първо страх- не толкова от операцията, колкото всичко да мине гладко и после....... много щастие Simple Smile
И аз така, само дето операцията ми беше по спешност

# 23
  • София
  • Мнения: 1 621
При мен и двете.Първо беше страх как ще мине, болката и т.н., но раждането ми беше много леко, пък и с упойка, та си го спомням като много приятно изживяване.Щастието дойде като видях малкото човече, че е живо и здраво. Laughing

# 24
  • Мнения: 2 631
И двете Peace

# 25
  • Мнения: 5 140
Страх за самото раждане не, но контракциите ми бяха много силни и нямах време да мисля за страх исках по бързо да свършват тези контракции и да родя.
След като се роби бебка заплаках от кеф и щастие, че всичко е приключило.
Страхът ми беше след раждането, защото я видях след около 36 часа след като я бях родила.

# 26
  • Мнения: 1 072
Щастие. И двата пъти. Не ме е било страх. Болката я приех като съвсем нормална част от раждането. По принцип на мен цялата бременност + раждането са ми много приятни периоди (въпреки гадения, повръщане по 5 пъти на ден първите месеци и т.н. и киселини накрая), може би защото съм настроена, че това са много специални периоди от живота на една жена.

# 27
  • Мнения: 2 040
Страх до момента в който чух от докторката: Браво, главичката се вижда ...
В тоя момент забравих и страх, и болка и все ... съсредоточих се в това което следва и след 5мин. бях най- щастливата жена на света  Grinning

# 28
  • Мнения: 46 520
Страх.
И болката не се забравя след раждането.

# 29
  • Мнения: 9 903
докато го извадят - върло любопитство. После - досада, че трябва да ме шият половин час. После пак лудо любопитство да си го гледкам Simple Smile
щастието по-скоро ми е сега - когато го гледам как суче ужасно съсредоточено, как спи с двете ръце нагоре, или като се събуди преди нас и тихичко си играе, без да реве, а като ни види, се смее Simple Smile

страх имаше в края на бременността съвсем малко, колкото дали всичко ще мине наред.

Общи условия

Активация на акаунт